Това е най-близката до Земята мъглявина

/КРОСС/ Мъглявините са едни от най-красивите обекти във Вселената. Тези разноцветни междузвездни облаци от прах, газ и плазма са свързани с раждането и гибелта на звездите.

Всички мъглявини, които можем да наблюдаваме, са на възраст от не повече от 50 000 години, защото след това газът, от който са съставени, се разрежда до такава степен, че вече не може да се наблюдава. Размерите им понякога са доста внушителни и могат да достигнат до над 1 светлинна година. В някои случаи те могат да служат като инкубатор, от който се раждат звездите, а в друг самите мъглявини са резултат от експлозията на някое Слънце.

Но коя е най-близката до Земята мъглявина?

Мъглявината Охлюв, наричана от астрономите NGC 7293, а от журналистите Окото на Бог, е най-близката до нас мъглявина. Тя се намира на 650 светлинни години от Слънцето, в съзвездието Водолей.

Преди 10 600 години звездата, стояща в центъра на това своеобразно око, е избухнала, оставайки след себе си огромно количество междузвезден прах, газ и плазма с температура от около 2000 градуса по Целзий.

Всъщност, мъглявината Охлюв е една от най-големите, познати на човечеството, като размерите и надхвърлят 2,5 светлинни години. Скоростта й на разширение пък е 111 600 километра в час.

Макар звездата в центъра на мъглявината да е избухнала, тя не е загинала, а се е превърнала в бяло джудже, което продължава да излъчва светлина. Именно заради тази светлина и флуоресценцията на газовете в мъглявината, ние можем да видим ярките й цветове.

Що се отнася за формата, то учените разкриват, че няма нищо свръхестествено в нея, тъй като повечето планетарни мъглявини приличат на око.

След няколко милиарда години, когато нашето собствено Слънце приключи фазата си на червен гигант ще последва мощна експлозия, която ще превърне Слънчевата система в мъглявина, имаща формата на око. В нейния център отново ще стои нашата звезда, но тя ще се е свила до бяло джудже. Що се отнася до Земята - атомите и веществата от нея ще станат част от бъдещата мъглявина.

Учените разкриват, че заради разширяването на Вселената и движението на обектите в нея е възможно някоя звезда да е достатъчно близо до бъдещата слънчева мъглявина, за да улови част от нейния прах. Така частица от Земята би могла да попадне в друга звездна система.