Не може да няма изход, по дяволите: останаха ли изобщо мъже в тази страна??!

Много обичам да наблюдавам хората в метрото. Отдавна твърдя, че антропологията е много важна наука. Мисля си, че вече безпогрешно разпознавам различните типологии.

Напоследък с предимство наблюдавам мъжете. С тъга констатирам, че те изглеждат много унили и много отчаяни. Наблюдавам ги защото по тях съдя за отчайващото поколение след поколение. Не съм ли права - мъжът (бащата) в семейството би трябвало да е този, който вдъхва увереност и чертае посоката и сигурността на семейството. А какво виждам - мъже с отчаяни погледи. Прегърбени. Недружелюбни. Все по-често агресивни. Работещи за пари, покриващи минималния минимум за издръжката на семейството си.
Това - няма как - ги превръща в комплексирани същества, обзети от омраза към обкръжаващите ги. В най-цивилизования случай избиват агресията си в скандали със съседите си и с хората около тях. В по-грубите - жените им „ядат" бой и скандали ежедневно. Децата им търпят до време и... непременно изчезват по пътя си, още по-озлобени и още по-агресивни.

Разсъждавам за всичко това защото имам такъв въпрос: ако българските мъже, докарани до унижението на женски заплати, че и по-малко, продължават да търпят това извращение, кой, по дяволите, ще излезе и ще каже ПИСНА МИ! и ще омете цялата тази нагла управляваща сбирщина???!!! Кога, в кой период от българската история жени вместо мъже са правили революции?! Как е възможно здрави, нормални българи да продължават да търпят този гнет, който души държавата ни и всичко нормално в нея?! Кой ако не мъжете в тази държава ще се вдигне - за да са бие за бъдещето на децата си???!!!

Не разбирам, наистина не разбирам: що за овчедушие е обзело живота ни??? Защо продължаваме всички, и най-вече мъжете ни в тази държава, да търпим това, което се случва?!? Оглупяхме ли? Обезумяхме ли?! Възможно ли е наистина да ни се случва всичко това???
Не може да няма изход, по дяволите! Не може да не са останали мъже в тази страна!

Galina Slaveeva, aig-humanus.blogspot.com