Националният исторически музей с престижно отличие и впечатляващо участие в „Българска археология 2025“

/КРОСС/ С престижни отличия и с впечатляващо участие в експозицията Националният исторически музей се включи в откриването на изложбата „Българска археология 2025", организирана за деветнадесета поредна година от Национален археологически институт с музей при БАН. Вдъхновяващият повод отново е Денят на археолога - 14 февруари, като форумът събира най-значимите открития от изминалия сезон.

По време на официалната церемония заместник-министърът на културата доц. д-р Тодор Чобанов връчи отличията „Златен грифон" за принос в археологията през 2024 г. Сред наградените с грамота и почетен знак са Виолина Кирякова (НИМ) и д-р Филип Петрунов (НАИМ) - учени, чиято работа е пряко свързана с едни от най-значимите находки през последните години. За НИМ това признание е не само успех за отличените специалисти, но и признание за последователната научна политика на музея и активната му теренна дейност.

Националният исторически музей участва в изложбата с 55 експоната от свои археологически проучвания. Съществена част от тях са резултат от разкопките на средновековния град-крепост Калиакра, ръководени от доц. д-р Бони Петрунова - директор на НИМ и д-р Филип Петрунов (НАИМ), и зам. ръководители Виолина Кирякова (НИМ) и Елена Ендарова (НИМ). Сред най-впечатляващите находки е сребърен, позлатен медальон с поетичен надпис, посветен на Св. Богородица - изключително рядък паметник с паралел на Света гора и със сериозна научна стойност. Реставрацията е извършена от специалистите в Централната лаборатория за консервация и реставрация на НИМ с ръководител Незабравка Първанова.

Акцент в експозицията са и резултатите от теренните обхождания в община Якоруда, осъществени от гл. ас. д-р Мариела Инкова (НИМ) съвместно със Станимир Стойчев от РИМ - Шумен. Откритата керемида с гръцки надпис от V-VI век, в който майстор от Западните Родопи уверено „рекламира" качеството на продукцията си, е рядко свидетелство за грамотността и самочувствието на местното население в късната античност. Преводът е дело на гл. ас. д-р Николай Шаранков от СУ, а предметът вече е реставриран и съхраняван във фонда на НИМ.

В изложбата е представена и находка от Плиска - Първата българска столица, където от страна на НИМ участват гл. ас. д-р Мариела Инкова и Панайот Антонов в екипа на проф. д-р Станислав Станилов (НАИМ). Оловният печат на Коцел, архонт на Панония от втората половина на IX век, допълва картината за политическите и духовните връзки на ранносредновековна България.

По време на откриването бяха подчертани проблемите пред археологическата общност, относно липсата на ясни критерии за стратегическите обекти. Това неминуемо създава несигурност и прехвърля тежестта основно върху спасителните разкопки. В известна степен, тази тенденция поставя под риск устойчивото развитие на археологическите изследвания у нас.

Изложбата „Българска археология 2025" може да бъде разгледана до 7 юни. За Националния исторически музей участието в нея е част от дългосрочната му мисия - да изследва, съхранява и представя българското културно-историческо наследство с професионализъм и отговорност към обществото.