Националната астрономическа обсерватория Рожен на 40 години

/КРОСС/ 40 години от официалното откриване на Националната астрономическа обсерватория Рожен (НАО Рожен) се навършват на 13 март 2021 г.

През първите си години НАО Рожен е научен астрономически комплекс от три телескопа: универсален 2-метров телескоп за фотометрични и спектрални наблюдения и два по-малки телескопа - 50/70-см Шмит и 60-см Касагрен. Първите наблюдения се извършват на фотографски плаки, а на Касегрен телескопа е монтиран високоскоростен електрофотометър. За първите двадесетина години от работата на обсерваторията са получени над 10 000 фотографии на обекти от Слънчевата система, звезди и звездни купове, отдалечени галакитки и квазари и хиляди спектри на интересни звездни обекти.

С течение на годините в НАО Рожен са въведени първите цифрови CCD камери, които заменят фотографските плаки. Благодарение на сътрудничеството с институт от Обществото „Макс Планк" с двуканален фокален редуктор се провеждат фотометрични, поляризационни и спектрални наблюдения. Изработен е нов спектрограф за 2-м телескоп и изцяло е обновена системата за управление на телескопа. През 2005 г. е построена нова кула за слънчев телескоп и е монтиран 15-см Лио-коронограф за наблюдения на слънчевата корона и протуберанси. Изграден е център за посетители с 30-см телескоп за демонстрационни наблюдения.

През последните години благодарение на финансирането по Националната пътна карта за научна инфраструктута в НАО Рожен започна интензивно модернизиране и обновяване на апаратурата за астрономически наблюдения. Бяха доставени нови високоефективни CCD камери за набюдения с телескопите на обсерваторията. Поръчан е и предстои да бъде доставен 31-см телескоп за наблюдения на Слънцето, оборудван с нови тесноивични филтри и камера за поляризационни наблюдения. Сключен е договор за доставка на нов роботизиран 1.5-метров телескоп, който предстои да бъде монтиран през 2022 г. Като част от инфраструктурата на НАО Рожен ще бъде изградена станция на разпределения панeвропейски радиотелескоп LOFAR, който също е обект от Националната пътна карта за научна инфраструктута 2021-2027.