Цветан Гунев: За дъжда и козирката

/КРОСС/ Един ден през `30-те години на миналия век в един голям град в Америка се изливал пороен дъжд. Десетки хора се подслонили под козирката на входа на една банка. От отсрещния тротоар недотам добросъвестен фоторепортер направил снимка и голям вестник я публикувал с обезпокоителен текст. Сега тази банка не съществува и козирки над входа на банки се избягва да се поставят. Оттогава са изминали много години, но поуката и до ден днешен е валидна. У нас десетилетия по-късно една голяма банка бе брутално съборена по нашенски недодялан начин при липсата на дъжд и козирка. И на децата вече е ясно, че е имало спор между отделни субекти за някакви пари, който не е имало как да се реши пред хората, т.е. пред съда. Но е ясно и че банковият регулатор взе страна в този спор. Има хора, които знаят истината, има и такива, които се досещат за истината, но има и много повече, които искат да научат истината. Докладът от комисията „Атанасова"? Не се и доближи до истината. Крайно непълен, необективен и поради това толкова неточен. Предназначен е за зле информирана публика и да обслужи целите на прокуратурата. Толкоз. Да направим следния експеримент! Ще работим само на екрана на компютър и няма да обръщаме внимание на повечето от събитията, случили се през юни 2014 година. Вземаме баланса на коя да е банка. Заличаваме всички ликвидни активи и респ. намаляваме с толкова привлечения ресурс. Дотук ефектът за капитала на банката е нула. Само дето балансът е намалял с 20-30% и репутацията на банката е срината. Поставяме банката под специален надзор, назначаваме „подходящите" квестори, отстраняваме ръководството и преминаваме към „оздравителни мерки", съдържащи главно обезценяване на активите, да речем с 50%, а не с 90%. След това преминаваме към унищожителните процедури. Получената обезценка извежда отрицателен финансов резултат, който директно ерозира капитала също до отрицателни стойности. Напълно игнорираме поканата към акционерите да подкрепят банката. Отнемаме лиценза и готово. Няма нищо гениално. Всеки посредствен банков чиновник може да разиграе този сценарий. Е, и в този случай ли „Банков надзор" ще е виновен? Хора, не забравяйте! Всичко започна с изкуствено предизвикана ликвидна криза, което не беше заслуга на „Банков надзор"! Сега всички тръбят: КТБ беше лоша банка, пирамида и какво ли не още. А пирамида ли беше през есента на 2010 г., когато по запитване на ЕК има ли държавна помощ за КТБ беше изпратен отговор от МФ и БНБ? Съгласно този документ си е банка отвсякъде. А вие да сте чули някой да казва след фалита на „Лемън Брадърс", че е била добра банка? Пирамида ли е била? Само за акционерите си ли е била добра банка, или за всички, които са работили с нея? Но нека се върнем към разстреляния „Банков надзор"!Сега някои са сложили черните качулки, в ръцете им проблясват ножове. Таргетът е „Банков надзор". И как да е другояче, след като и цялото висше ръководство на БНБ избяга панически от отговорност. Тази структура, градена 23 години, е охулена и нарочена за виновник за фалита на КТБ за сметка на нечий друг провал. Най-често оценката се дава от хора, които изобщо не разбират философията на функцията банков надзор. Хора, чието познание за банковото дело се свежда до епизодично посещение в банков салон, няма как да знаят, че основите на банковия надзор са поставени през 1992 г. с помощта на американски съветници, работещи паралелно с нас в продължение на пет години. Че целият персонал на „Банков надзор" в тези 23 години е посетил хиляди семинари и всякакви форми на обучение в чужбина, че тези хора са в непрекъсната връзка със свои колеги от страните на ЕС, че участват в десетки работни групи в ЕБО и ЕЦБ и даже ръководят такива. За езиковата им подготовка да не говорим. Ако се вменява вина за слаб надзор, то тези, които я вменяват, явно си представят нещо коренно различно, нещо като банкова полиция. За тяхно съжаление няма такъв орган в ЕС и в света. В банково-надзорния речник отсъства думата investigation, т.е. разследване, а се използват думи като supervisory review (надзорен преглед), inspection, examination (надзорна инспекция). Когато се говори за банков надзор, трябва да се разбира пруденциален банков надзор. За тези, които не знаят що е това, обяснявам - надзор, подчинен на благоразумност. Много широка тема, информацията за която е обилна, но основата е положена в Базелските стандарти за банков надзор, приети и прилагани в целия свят. Българският банков надзор през всичките тези години е работил по тези стандарти, а не, да речем, по БДС (Български държавен стандарт). Третирал е банките еднакво според еднаквите правила, които съществуват на базата на рисково базиран подход, и това лесно може да се докаже. Сега вървят какви ли не проверки в „Банков надзор", които имат поставената цел да излязат с констатации, „доказващи" слабостта на упражняваната надзорна функция през годините. Сега компетентните и национално отговорни органи ще обявят на базата на своите свръхпознания каква непрофесионална, аматьорска е била дейността на „Банков надзор". Я същите вие идете на едно заседание на ЕБО, на една надзорна колегия или на най-обикновен семинар! Ако изобщо разберете нещо, то със сигурност имате потенциал да научите и китайски! Въпреки малочисления състав на управление „Банков надзор" (94 служители и управленски персонал) и сравнително ниското заплащане, управление „Банков надзор" беше елитната структура в БНБ. Въпреки че постиженията в БНБ се измерват на институционално ниво, трябва да се знае, че 90% от точно тези постижения са с източник дейността на „Банков надзор". Така например споменатият наскоро проект в Черна гора относно изграждане на система за банкова стабилност там бе изпълнен изцяло от кадрови ресурс на „Банков надзор". Но е отразен като престиж на БНБ? През краткото време на моя мандат, благодарение усилията на целия колектив, също постигнахме забележителни успехи, така както бяха постигнати такива и в мандата на моите предшественици. Без да страда качеството и интензитетът на надзорния преглед, както на микро-, така и на макропруденциално ниво успяхме да въведем CRD 4 (новата регулаторна капиталова рамка, задължителна за всички страни на ЕС), като извършихме необходимите промени в ЗКИ, изцяло нова подзаконова регулаторна рамка, в т.ч. и въвеждането на капиталовите буфери. Решихме въпроса с натрупаните специфични провизии по начин, който позволява успоредно решаване и на въпроса с необслужваните експозиции, появили се по време на икономическата криза. Очевидно беше, че с въвеждането на Директива 36 и Регламент 575 трябваше да извършим някои промени в техниката и манталитета на надзора, за което се подготвяхме. Подготвяхме нов допълнителен пакет от изискуема информация за надзорни цели извън FINREP с оглед да осигурим по-качествен информационен поток и повишаване ефективността на дистанционния надзор. Работихме активно заедно с КФН по изменения в ЗКИ, касаещ регулирането на бързите кредити, както и статута и надзора върху финансовите институции. За натовареността на служителите в „Банков надзор" може да се говори много и пак няма да е изчерпателно. За пример мога да посоча, че екипът, натоварен с одобрението на вътрешни модели за измерване на кредитен, операционен и пазарен риск, се състои от четирима души. В аналогични на нашата банкови системи само за един от тези рискове са ангажирани 4-5 човека, т.е. такъв екип наброява поне 15 специалисти, в който освен финансисти има статистици, специалисти по ИТ, математици. В останалите екипи, които са натоварени с непрекъснатия надзорен преглед, надзорните колегии и други многобройни дейности, на натовареността на служителите в никакъв случай не е по-малка. Основният проблем, съпътстващ през годините дейността на банковите инспектори, ангажирани с надзора на кредитните институции, е свързан с диаметрално противоположните тенденции в увеличаващия се обем и обхват на дейността им и човешкия ресурс, ангажиран с тази дейност, който е достигнал своя екзистенциален минимум. Например: след сливането на персонала на дирекциите през 2008 г. общият състав на новата дирекция достигна 47 служители и един ръководител. Към настоящия момент персоналът на същата дирекция е 36, включващ 1 директор и 35 служители. За съжаление подуправителите нямат права по Кодекса на труда. Мога да твърдя, че в структурата на „Банков надзор" работеха и работят изключително добре подготвени и отговорни хора. За съжаление някои от най-изявените кадри са напуснали. Разбира се, като във всяка организационна структура имаше и има т.нар. empty clothes (празни дрехи), както и т.нар. парашутисти, като например... Хайде друг път. Лесно е да си гуверньор в условията на валутен борд. Но не е лесно да правиш банков надзор независимо при какви условия, както се струва на всички, които не разбират от това. Не e достатъчно да си само администратор или да се ограничаваш само в това. Шефът на банковия надзор трябва да разбира доста от банково дело, за да е в състояние да комуникира с индустрията, и достатъчно добре да е запознат с принципите на банковия надзор, защото най-малкото ще се окаже в непозната среда и незнанието му в тази специфична материя може доста да обърка процесите по надзорен преглед. Задължително е да има и добра езикова подготовка. Това, че може да бъде обвинен в нещо (сготвен, ушит, ако използваме съответния жаргон), както се е случвало с всички подуправители досега, е също толкова възможно и занапред. Просто теория на вероятностите! Но ако живее с тази мисъл, по-добре е да се откаже навреме. Наскоро се разбра, че предложението е за досегашен член Управителния съвет. Целесъобразно, a?! Е, истината за КТБ няма да излезе. Поне не и от БНБ. Все още се чувствам силно ангажиран към проблемите на „Банков надзор", стоварили се съвсем неочаквано, поемайки чужда вина. Особено сега, когато тази структура, най-близо развита до европейските такива, е жертвана и тотално разстроена. Това, разбира се, е лесно обяснимо поради факта, че по-голямата част от трудовия ми път е преминала там. Затова моля да ми простите непростимото нахалство, че ще отправя някои препоръки към бъдещия подуправител (който и да е), за да може тази структура да се изправи и възстанови колкото се може по-скоро. Що се отнася до методологията на надзорния процес, то тя е уредена в Регламент 575. Не е нужно да се правят кой знае какви напъни в тази посока. Хората достатъчно добре си знаят работата. Но трябва да бъде преосмислена необходимостта от съществуването на позицията главен директор, защото практически не създава значителна добавена стойност, а коства на бюджета колкото трима експерти. По-добре е подуправителят сам да координира дейността на оперативните дирекции. А колкото до ангажиментите в чужбина - може да се справи и сам. Наложително е поне 3/5-и от директорския състав да бъде подменен, по възможност с вътрешни хора, които най-добре виждат грешките на непосредствените си ръководители и които да са готови да носят реална отговорност за дейността на дирекциите и служителите си. Необходимо е да се увеличи отговорността на директорско ниво пред подуправителя и пред банковата система. Служителите в съответните дирекции следва да усещат както взискателност, така и реална подкрепа, а не да играят ролята на пушечно месо за непосредствения си ръководител. Необходимо е също така незабавно да се увеличи съставът на „Банков надзор" минимум с 20%, защото резултатът от това ще е налице едва след 2-3 години. Добре би било да се запази сегашната структура на обединен дистанционен надзор и инспекции на място, както и ротацията на екипите. Това е изключително важно за дейностите, особено тези, свързани с надзорните колегии. Значително да се усили информационният поток от банките и финансовите институции. Драстично да се подобри информационната система, обслужваща „Банков надзор". Хубаво е да се помисли сериозно върху заплащането на служителите, защото минималното възнаграждение на инспектор по банков надзор в коя да е страна от ЕС е 1500 € плюс пакетните договорки. Да се осигури право на подуправителите за собствено администриране по Кодекса на труда, свързано с ефективното управление на служителите в ресора им. И може би най-важното: новият подуправител да изисква от членовете на УС, вместо да заспиват на масата (вероятно от преумора), ангажирано мнение по всяка една докладна записка, която бива внесена от него на обсъждане, а не всичко да завършва с: „УС приема за информация...". И накрая, поддържам мнението си, че е най-добре банковият надзор да е извън БНБ.

Цветан Гунев
„Гласове"

Цветан Гунев е подуправител на БНБ, ръководещ Управление „Банков надзор" от 16.06.2013 до 21.01.2015 година. На 16.06.2014 г. той е привлечен като обвиняем по аферата КТБ, въпреки краткия срок в който оглавява надзора в БНБ. Според информация, която изтича в медиите, причината да бъде обвинен е отказът му да изпълни поръчка за съсипването на Корпоративна търговска банка с дата 13 юни 2014 година. Според вестник „Банкеръ" от надзорното управление в БНБ е било поискано да изфабрикува мотиви, на базата на които да бъдат наложени тежки санкции към КТБ, които на свой ред да доведат до въвеждането на квестори и до отстраняването на някои от акционерите, най-вече на мажоритарния в лицето на Цветан Василев. Цветан Гунев е отказал да изпълни поръчката. Заради това „неподчинение" Гунев е подслушван и демонстративно следен, а Главна прокуратура образува предварително производство, в рамките на което повдигна обвинение срещу подуправителя на БНБ по чл. 282 от Наказателния кодекс (престъпление по служба) и му наложи мярка за неотклонение „подписка".