Критично ниското ниво на Дунав разкри древни находки край Русе

/КРОСС/  Критично ниското ниво на река Дунав почти напълно спря корабоплаването в българския участък. Водният стоеж обичайно е най-нисък през септември, а в близките седмици не се очаква съществена промяна. Маловодието обаче разкри редица древни находки край Русе. Сред тях са останки от мамут и други животни, както и археологически артефакти, които са били скрити под водите на реката в продължение на стотици хиляди и дори милиони години.

По последни данни спадът на нивото продължава в целия български участък. Най-сериозно е понижението край Русе - с 4 сантиметра, като нивото вече е 116 сантиметра под условната кота. При Никопол, Свищов и Силистра спадът е с 3 сантиметра.

Една от най-ценните находки е долната челюст на космат мамут, открита от жител на Ряхово. За находките разказа Красимир Киров, уредник в отдел „Природа" към Регионалния исторически музей в Русе.

Красимир Киров, уредник в отдел „Природа" на РИМ-Русе: „Всичко започна с долната челюст на косматия мамут, която един жител на Ряхово намери. След това ние организирахме едно събитие, което беше посветено на любителите и хората, които се интересуват от темата, или пък просто им е интересно. Там намерихме също много други неща."

По думите му десетки, дори стотици хора от Североизточна България са сигнализирали за открити останки и други интересни находки.

„Десетки са сигурно, почти стотици хора от цялото Североизточно, почти България, ми се обадиха и са намерили много интересни находки и кости. Разбира се, най-ценното, което имаме и все още е в процес на обработка, това е долната челюст на косматия мамут."

Сред останалите находки има предполагаеми останки от гигантски елен, древни слонове, турове и зубри, както и фрагменти от коне. Открити са и археологически материали.

Красимир Киров, уредник в отдел „Природа" на РИМ-Русе: „Покрай него имаме отделни находки, най-вероятно на гигантски елен, един такъв зъб, елен на един слон, който е живял преди няколко милиона години по нашите земи. Турове и зубър, отделни малки фрагменти, но ясно различими. Също така има и любопитни находки от коне, които не са сравнително много стари - може би последните две-три хиляди години, може би става въпрос за тракийски, дори римски период."

Сред находките има и фрагмент от материал, свързан с Боянската култура, датиран от халколита - преди около 4600 години. Киров припомни, че откриването на древни находки в района на Дунав не е ново явление.

„През 1876 г. известният Георги Силаги намира такива находки - първите документирани на космат мамут. Същите биват обаче изпратени в Будапеща. Само ще спомена в тази връзка, че през 1895 г. Васил Ковача, основният положник на нашия отдел „Природа", открива една също мамутска кост."

Особено предизвикателство за специалистите е съхраняването на намерените останки. Долната челюст на мамута е била изключително крехка заради дългия престой във водата.

Красимир Киров, уредник в отдел „Природа" на РИМ-Русе: „Изключително трудно беше да запазим в целостта, в която извадихме от руслото на река Дунав долната челюст на косматия мамут. Защото беше много крехка, тъй като условията, при които се е намирала вътре в реката, за нея са оптимални. В момента, в който излезе над водата и в контакт с въздуха, започват окислителни и разрушителни процеси."

Затова костта е била подложена на бавно изсушаване, почистване, възстановяване и консервация.

Красимир Киров, уредник в отдел „Природа" на РИМ-Русе: „Спешно се нуждаеше да бъде максимално добре и бавно изсушена тази кост, за да се запази структурата. И успоредно с това вървеше процес на почистване, и успоредно с това - възстановяване и консервация."

Очаква се част от находките да бъдат показани пред публика преди коледните празници.

„Може би преди коледните празници ще успеем да покажем на публиката първо долната челюст на косматия мамут, някои други останки, фрагменти, които има от него, най-вероятно се касаят за същото животно, тъй като съвсем близо бяха до него. Включително имаше ребра, бивни."

Киров подчерта, че подобни находки имат не само историческа, но и научна стойност, тъй като могат да дадат информация за климата и природната среда в миналото.

„Музеите много често се възприемат като места за забавление или по-скоро да убием малко времето. Но реално музеите са научни институти. Важно е образованието на хората и миналото. Настоящето всъщност и много от нещата, които сега виждаме, могат да ни дадат информация за бъдещето. Дори самите находки, които днес намираме, ни дават информация, да речем, какъв е бил палеоклиматът в миналото и може да съдим на базата на тази информация какво може да се случи за бъдещето."