Ангел Найденов: Русия стои зад атаките срещу двата кораба в Черно море, не е логично да е Украйна

/КРОСС/ Когато аз изразя своето предположение, че зад атаките стои Русия, това е само мое предположение, което е на основата на логиката. Логиката сочи, че Украйна няма никакъв интерес да атакува кораби, които превозват нейно зърно, и да създава предпоставки корабните компании да се въздържат от рейсове до и от украински пристанища заради рисковете. Това каза бившият министър на отбраната Ангел Найденов в предаването „120 минути" по бТВ.

Това негово предположение е основано на анализа на маршрутите на плавателните съдове и на логиката, че Украйна няма интерес да атакува кораби, които подпомагат износа на нейно зърно. Подобни атаки могат да накарат корабните компании да се въздържат от плавания до и от украински пристанища заради рисковете и застрахователните разходи. Включването на райони в изключителните икономически зони на Румъния, България, Турция и Грузия в зони с висок военен риск допълнително би затруднило корабоплаването.

Двата потопени кораба са плавали в район, в който обичайно преминават плавателни съдове, посещаващи или напускащи украински пристанища, основно във връзка с износа и превоза на зърно.

На въпрос защо българските власти не посочват извършителя на атаките и продължават да търсят останки от дроновете, Найденов подчерта, че официалната позиция на държавата трябва да се основава на доказателства. „Когато подобно заявление го направи представител на управлението, особено президент, министър-председател, това е вече позиция на държавата. Аз не чух някой от участниците в КСНС да се позове на категорични данни от страна на службите, че зад атаките стои Русия. По-скоро беше посочено, че всички са били убедени кой стои зад атаката, но никой не назова страната, която носи съответната отговорност", обясни той.

По думите му подобно заключение може да доведе до дипломатически мерки, политически инициативи и търсене на юридическа отговорност от държавата, която бъде посочена като отговорна. Найденов даде за пример разследването на свалянето на малайзийския пътнически самолет през 2014 г. В крайна сметка беше установено, че ракетата, с която е свален самолетът, е изстреляна от 53-та зенитно-ракетна бригада на руските въоръжени сили. Според него подобни случаи показват необходимостта от събиране на доказателства, преди да се направят категорични заключения. „За да направиш подобно заключение, е необходимо да има някакви доказателства, да има разследване", заяви той.

Бившият министър на отбраната посочи, че разследването може да включва търсене на веществени доказателства, анализ на данни от разузнавателни сателити и информация от наблюдението на съседни държави. По думите му България участва в проект на НАТО, по силата на който получава разузнавателни данни в реално време.

По отношение на евентуалното задействане на член 4 от Северноатлантическия договор Найденов обясни, че консултациите и обменът на информация със съюзниците са част от процедурата за анализ на ситуацията, оценка на рисковете и обсъждане на последващи действия. Той уточни, че тези действия не са непременно военни.

България трябва да предприеме мерки за повишаване на ситуационната осведоменост, за усилване на наблюдението, разузнаването и противодействието на подобни атаки, включително чрез разполагане на сили и средства на съюзници, усилване на бреговата отбрана, противодействие на безпилотни летателни апарати, закупувне на средства за кинетично въздействие на вражески безпилотни апарати.