За 10 години населението на България се е стопило с над 800 000 души

/КРОСС/ Българите сме вече 6 520 314 души, с 840 хиляди по-малко отпреди 10 години. Това показаха първите резултати от преброяването на населението, което се проведе между 7 септември и 10 октомври миналата година. Негативните демографски тенденции се задълбочават - застаряване на населението, обезлюдяване на отделни територии, отрицателен естествен прираст и миграционни процеси.

Преброяването от есента на миналата година беше 18-ото за страната ни. Първото се провежда през 1880 г., когато българите са малко над 2 милиона души. То поставя началото на демографскатата статистика у нас. Следващите преброявания се правят на период от средно 8 години, като населението постоянно нараства. До 1985 година, когато България е в очакване на 9-милионния си гражданин. Това обаче така и не се случва. Моментът съвпада с промените и през следващото преброяване - това през 1992 година, кривата за пръв път тръгва надолу. Българите са с близо половин милион души по-малко. Една от основните причини, е появява на нов феномен - външната миграцията. Оттогава, всяко преброяване потвърждава това, че се топим прогресивно, но никога с толкова много колкото сега.

Жените отново са малко повече от мъжете. 52% спрямо 48%. А разпределението на населението по възрастови групи показва, че делът на лицата на възраст над 65 години, се увеличава за сметка на този на децата и лицата в активна възраст.

Живеем в 5257 населени места. 257 от тях са градове, в които живее по-голямата част от населението - 74%. Селата са 5000, но в тях живеят едва 26% от българите. Впечатление прави, че до преброяването през 1965 г. по-голямата част от населението предпочита да живее на село. Тенденцията се обръща едва през '70-те, когато градът започва да бъде все по-примамлив.

Днес, най-малобройно е населението в област Видин. Там живеят 74 000 души, а най-многобройно в София, където е 1 милион 480 хиляди. Единствено в столицата населението се е увеличило спрямо последното преброяване - със 189 000  души. Всички останали области регистрират по-малко население, като най-много жители са загубили Видин, Добрич и Монтана.