Човечеството пресича границата: Ресурсите на Земята не стигат

/КРОСС/ Населението на Земята вече е станало прекалено голямо и изискващо, за да може планетата да го издържа по устойчив начин при сегашните нива на потребление, съобщава Science Alert, позовавайки се на ново проучване.

Въз основа на данни за населението, събрани в продължение на повече от два века, екип, ръководен от Кори Брадшоу от Университета Флиндърс в Австралия, установи, че човечеството живее далеч извън границите на това, което нашата планета може да издържи в дългосрочен план.

Еколозите описват способността на дадена среда да поддържа популацията на даден вид като нейния „капацитет на издръжка". Това е приблизителна оценка на броя индивиди от даден вид, които могат да оцелеят в дългосрочен план, въз основа на наличните ресурси и скоростта, с която тези ресурси се възстановяват.

Нашият собствен вид, Homo sapiens, е особено добър в разширяването на границите на това, какво би могло да бъде това носещо способност, благодарение на нашата склонност да търсим технологични решения за преодоляване на естествените ограничения на възстановяването на ресурсите - особено чрез експлоатацията на изкопаеми горива.

Интересно е, че терминът „носимост" има своите корени в корабоплаването от края на 19 век, когато корабите на въглища заместваха тези, задвижвани от вятъра. Той беше използван за първи път, за да се изчисли количеството товар, което един от новите кораби може да превозва, без да измества необходимите въглища и вода, нужни за действителното задвижване на кораба, или екипажа, необходим за неговото управление.

Именно този преход към изкопаеми горива в корабоплаването и други индустрии е позволил бързия растеж на населението през 20-ти век - нещо, за което всички сме напомнени, тъй като войната между САЩ и Иран поставя в шок глобалните запаси от гориво и световното население, което разчита на тях. Настоящото население на Земята възлиза на около 8,3 милиарда души.

„Днешните икономики, основани на непрекъснат растеж, явно не признават ограниченията на устойчивото разрастване на населението, защото изкопаемите горива изкуствено компенсират разликата", пише екипът.

Брадшоу и екипът му са създали основаваща се на доказателства оценка на капацитета на Земята да изхранва човечеството, като са използвали модели на екологичен растеж, за да проследят промените в размера на населението и темповете на растеж през последните два века, както в глобален, така и в регионален мащаб.

Те правят разграничение между максималния капацитет - теоретичната, абсолютна граница,

независимо от това колко глад, болести и войни съпътстват това - и оптималния капацитет, при който размерът на населението е както устойчив, така и отговаря на минимален стандарт на живот.

„Земята не може да се справи с начина, по който използваме ресурсите. Тя не може да поддържа дори днешното търсене без значителни промени, като нашите констатации показват, че натоварваме планетата повече, отколкото тя може да понесе", казва Брадшоу.

Те установиха, че преди 50-те години на миналия век човешкото население нарастваше с все по-бързи темпове, но в началото на 60-те години темпът на растеж започна да се забавя, въпреки че населението продължи да се увеличава.

„Тази промяна бележи началото на това, което наричаме „негативна демографска фаза", казва Брадшоу. „Това означава, че добавянето на повече хора вече не води до по-бърз растеж. Когато проучихме тази фаза, установихме, че световното население вероятно ще достигне пик някъде между 11,7 и 12,4 милиарда души към края на 60-те или 70-те години на 21-ви век, ако настоящите тенденции се запазят."

Около 12 милиарда е абсолютният максимален капацитет, но той е далеч от оптималния при настоящите нива на потребление на ресурси, които Брадшоу и екипът му изчисляват на 2,5 милиарда.

Това е първото проучване, което изследва връзките между темпа на промяна на населението на глава от населението и дългосрочния среден размер на населението.

То разкри, че човешките общества са преминали от тенденция, при която повече хора означаваха по-висок темп на растеж на населението, към такава, при която кривата започна да се изравнява: тоест, с нарастване на размера на населението темпът на нарастване намаляваше.

Но дори и при тези по-бавни темпове на растеж, нашето население вече е далеч над устойчивия капацитет, даден от моделите на Брадшоу и екипа му.

Разликата между техния оптимален брой от 2,5 милиарда и настоящия ни брой от 8,3 милиарда може да помогне да се обяснят проблемите с прекомерното потребление, пред които нашият вид е изправен в момента.

Например, през януари тази година ООН обяви, че светът е в състояние на водна фалита. Популациите на животните се сриват поради неспособността им да се конкурират с нас за ресурси или да отговорят на нашите апетити.

А нашата зависимост от изкопаемите горива за увеличаване на капацитета на Земята в краткосрочен план - за да създадем торовете, които подхранват нашите култури, например, и за да захранваме нашите натоварени животи - очевидно също не се получава много добре за нас. Изкопаемите горива също така са движеща сила за причинените от човека климатични промени, които нарушават екосистемите и природните ресурси в световен мащаб.

Забележително е, че проучването предполага, че вариациите в глобалните температурни аномалии, екологичния отпечатък и общите емисии се обясняват по-добре с нарастващия размер на населението, отколкото с нарастващото потребление на глава от населението.

Но макар проучването да рисува доста задушаваща картина на човешкия живот на Земята, изследователите казват, че времето все още не е изтекло.

„Земята не може да издържи бъдещото човешко население, нито дори днешното, без основна промяна в социокултурните практики за използване на земя, вода, енергия, биоразнообразие и други ресурси", пишат авторите на проучването.

„По-малките популации с по-ниско потребление създават по-добри резултати както за хората, така и за планетата", казва Брадшоу. „Възможността за действие се стеснява, но все още е възможно да се постигне значима промяна, ако нациите работят заедно."

Както при всяко моделиране в глобален мащаб, има ограничения. На Земята се развиват твърде много променливи по всяко време, за да могат учените да отчетат всичко, което влияе върху размера на населението, темпа на промяната и капацитета за издръжка, така че тези цифри трябва да се приемат като приблизителни оценки, валидни само в рамките на наборите от данни, на които се основават.

Носещата способност има и тревожни етични последствия: не всички хора на Земята имат еднакви възможности или консумират еднакви ресурси, а дискусиите около мерките за контрол на населението често са изпълнени с расизъм и дискриминация на хора с увреждания.