Упражнения по „модернизация”

/КРОСС/ Този Гергьовден ще бъдем свидетели на най-мижавия парад в историята на Българската армия - без военна техника и с участието на едва 600 военнослужещи. Над центъра на София ще прелети само един хеликоптер Ми-17, който ще развее родния трибагреник. Но така може би е по-добре, след като миналата година се получи пародия на парад. Само подготовката му глътна 700 хил. лв., дни наред вертолети и изтребители вдигаха тупурдия, а тъкмо за Деня на храбростта полетите бяха отменени заради... ниска облачност. На земята останаха вертолетите Бел-206 и „Кугър", както и изтребителите МиГ-29 и МиГ-21, щурмови Су-25, учебно-бойните Л-39 и „Пилатус". Оказа се, че силно оредялата ни техника е боеспособна единствено в слънчево време...

Официалното обяснение гласеше, че на парада е имало сериозен риск за пилотите и за зрителите, затова военните взели мерки да не стане беля. Появиха се обаче и конспиративни теории, че изтребителите не са излетели, защото са руски, т.е. в дъното на провала са били оръжейните лобита с мераци да форсират сделката за американски изтребители втора употреба. Самият президент също даде основания за подобни интерпретации, след като в речта си навръх 6 май отбеляза, че „в програмата за модернизация на армията, включително проекта за закупуване на нов тип основен боен самолет, трябва да се заложи на диверсификация и намаляване на много високата зависимост на страната ни от само една държава производител на въоръжение".

Под „една държава" Росен Плевнелиев имаше предвид Русия, която по-рано пак той заподозря в опити умишлено да вдига по тревога изтребителите ни, за да намали летателните им ресурси. Месец преди злополучния парад тогавашният генерален секретар на НАТО Андерс фог Расмусен ни спеши за покупката на осем западни изтребителя с настояването да прекратим зависимостта от руска страна.
При визитата си в София той обяви: „Събитията в Украйна изясняват повече от всякога, че е от първостепенна важност да се инвестира в съвременни военни способности", а докато говореше, президентът кимаше в знак на съгласие. Уви, освен да кима с глава, Плевнелиев пое и съвсем конкретни ангажименти.

На срещата на НАТО в Уелс през септември 2014 г. той не само обеща бързичко да се превъоръжим, но и всяка година да увеличаваме военните си разходи с 0.2%, за да може през 2020 г. да достигнат 2% от БВП. Без да се допита до никого, тъй като по онова време цялата власт беше в ръцете на назначеното от него служебно правителство, президентът даде дума „бюджетът за отбрана да не се реже повече, а напротив - постепенно да нараства."

Но стана обратното - кабинетът на Бойко Борисов оряза разходите с над 70 млн. лв. за 2015 г., което постави главнокомандващия в деликатна ситуация. След като щедро беше ръсил обещания пред алианса, на Плевнелиев се наложи да продължи натиска за развързване на кесията, опаковайки го във високопарни фрази за „стратегическия приоритет на държавата" и „най-силната гаранция за независимостта, суверенитета и териториалната ни цялост." За да хване тезата му дикиш, на сядане и на ставане обясняваше, че е налице „трайно и дълговременно влошаване на средата за сигурност", както и че „заплахите са съвсем близо до нас." Дори свика цял Консултативен съвет за национална сигурност, тъй щото да представи тия заплахи като причина за актуализация на бюджета и отпускането на 4 милиарда за натовско оръжие и военна техника.

Е, предложението дойде от военния министър Николай Ненчев, но е ясно, че двамата играят рамо до рамо. Ненчев също се скъса да тръби колко тежко е положението и пред какви опасности сме изправени, а в деня на КСНС си организира и митинг в своя подкрепа. В опит да ни се внуши, че без „модернизацията" ще се отклоним от пътя на светлата евро-атлантическа идея, петдесетина клакьори разпънаха транспаранти „България - сигурен и лоялен член на ЕС и НАТО", „Тук не е Москва" и „Браво, министър Ненчев!", като че земеделецът от Реформаторския блок е единствен гарант за геополитическата ни ориентация. От опасения, че пак няма да схванем колко нужни са 4-те милиарда за превъоръжаване, и Гражданският съвет на РБ застана зад министъра на отбраната с прочувствена декларация за доброто му управление в името на „категоричното скъсване с постсъветската сфера на влияние".

За съжаление на участниците клишетата и театралните етюди пред Президентството не трогнаха премиера, който си дава сметка, че на фона на всеобщата ни окаяност и особено в навечерието на местни избори е абсурдно да се наливат милиарди за стара натовска техника.

„Който е обещал, трябва да ми каже откъде да взема парите" - строго отсече Борисов, но сетне благо добави: „За 2015 г. нямаме възможност и тя ще бъде нулева по отношение на увеличаване на военния бюджет, но от 2016-а нагоре до 2024 г. ще влезем в рамките." В превод: парите ще се увеличават, даже ще нарастнат двойно, само че това ще се случи доста по-нататък, чак през следващото десетилетие. Направо соломоновско решение, с което по същество премиерът бламира върховния главнокомандващ и собствения си министър.

Плевнелиев и Ненчев обаче съвсем не са за оплакване, тъй като постигнаха заветната си цел: с аргумента, че руската военна техника е несъвместима със стандартите на НАТО, под тяхно давление КСНС забрани бъдещите й ремонти. Това ще засегне най-вече изтребителите МиГ-29 и МиГ-21, чиято летателна годност изтича чак през 2030 г., както и хеликоптерите Ми-17 и Ми-24. Така реално всички парламентарни сили - без БСП и „Атака", се обединиха около вече заявената позиция на президента и на военния министър пред висши офицери от алианса, че България трябва да прекъсне зависимостта си от руско въоръжение. Становището на съвета гласи: „Бъдещите инвестиции в отбранителни способности трябва да отговарят на стандартите на НАТО, да бъдат насочени към повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците в съответствие с възможностите на държавата." Въпреки че решението на КСНС няма задължителна сила, това ясно показва, че в парламента Планът за модернизация на армията до 2020 г. ще получи мощна подкрепа.

И тъкмо тук е уловката
Въпросният план съдържа девет проекта, сред които са купуване на бойни самолети, бронирани машини, кораби, радари и пр. Все още не е ясно откъде ще се извадят пари, но в същото време вече е решено руската техника да бъде изхвърлена на боклука. В интервю за в. „Сега" министър Ненчев беше категоричен, че няма да подпише договора за поддръжка на МиГ-29 и така от 9 септември няма да имаме летящи изтребители с изключение на старите МиГ-21. Основният му аргумент беше, че руската оферта от 80 млн. лв. била тройно завишена и даже му предлагали процент, за да я подпише.

Кой и как - ще изяснява прокуратурата, която се самосезира за твърденията му, но така или иначе това няма да даде отговор на въпроса по какъв начин ще охраняваме въздушното си пространство. Идеята на Ненчев да поискаме тази „услуга" от друга страна - членка на НАТО, е абсолютно нелепа, защото така не само ще плащаме наем от няколко милиона на година, а и ще загубим суверенитет. „За мен това е неприемливо и е срам за стогодишната ни авиация", обяви председателят на Комисията по отбрана и бивш началник на Генералния щаб ген. Михо Михов, според когото НАТО все пак ще се съгласи да поддържаме МиГ-29, докато купим нова техника.

Твърде съмнително е обаче, че проблемът ще се реши толкова лесно, а и има достатъчно индикатори, че целта на операцията е... неговото задълбочаване. Военната ни авиация е на път да бъде съсипана, за да може да се оправдае огромният харч за натовски изтребители и сделката отново да бъде пришпорена. „Всеки препродаден F-16, независимо от кого и на кого, удължава живота на производствената линия на „Локхийд" за тези самолети и носи печалби за САЩ - чрез доставка на резервни части, оборудване и тренировка на пилоти", твърди дипломатът Антон Гицов, който шест години е работил като международен експерт към ООН. Пак той припомня: „В нашия печат изтекоха грами от 2008 г. на американския посланик у нас Джон Байърли, в които съветва как България да бъде убедена да купи от старите щатски изтребители. Не е тайна, че Вашингтон активно лобира България и Румъния да вземат употребявани F-16 от Португалия. Лисабон разполага с излишни американски изтребители от реколта 1984 г., с които отдавна иска да се раздели."
В Румъния това се случи през 2013 г., преди три месеца Букурещ поиска да купи още 12 употребявани F-16. Само че там се подходи разумно - румънците първо решиха от каква армия имат нужда, а оттам и колко ще струва модернизацията й, докато Плевнелиев и Ненчев поемаха ангажименти и си правеха сметка без кръчмаря.

Разбира се, бързането на двамата може да е свързано с голямата им загриженост за националната сигурност. Силно впечатление обаче прави, че на фона на наистина „трайно влошената среда" Ненчев побърза да уволни шефа на Военното разузнаване - една от най-дискретните служби в държавата, за която всички предшественици на сегашния министър не спестяваха високите си оценки. Основният мотив за освобождаването на Веселин Иванов беше „нуждата от по-голяма оперативна съвместимост със службите на НАТО", макар до този момент министерството да твърдеше, че службата се ползва с доверието на партньорите. Според самия Иванов приносът на българската служба в общото разузнаване дори е оценяван като трети по значение.

Още: в новия устройствен правилник на Министерството на отбраната тъкмо първият военен в държавата - вицеадмирал Румен Николов, бе предвидено да остане без екип, единствено... с една чистачка. Съкращаването на адютантите, експертите и преводачите, които подготвят експертизи, справки, доклади и осъществяват връзките му с НАТО, беше обяснено с нуждата от икономии, но в същото време членовете на политическия кабинет на министъра се увеличиха от 8 на 10 души.

И накрая: в едно от дружествата на МО, което би следвало да е сред най-печелившите, но е изпаднало в тежка финансова криза по обясними причини, беше проведена поголовна чистка.

Докато в армията скоро няма да има пари за заплати и се налагат драстични съкращения в администрацията, „Снабдяване и търговия" ЕООД се превърна в хранилка за съселяни на министъра от родното му село Кукорево, както и на негови съпартийци от БЗНС. Особено нелепото е, че ДАНС отказа да издаде разрешение за достъп до класифицирана информация на новоназначената управителка Росица Русева, а след като тя подаде оставка, същото предстои да се случи и с нейния наследник...

И какво излиза? Хората на Ненчев не получават достъп до класифицирана информация, което е тотален резил и дори само по тази причина би трябвало да е хвърлил оставка. Вместо това той обезглавява една абсолютно смазана машина - разузнаването, и поставя на колене началника на Щаба на отбраната
все едно става дума за последна дупка на кавала в някое захлупено поделение. Заради неуважението към армията, която ужким много иска да модернизира, получава и подкрепа, че даже аплодисменти и възгласи „Браво!".

Някой тия дни прояви елегантно чувство за хумор: „Дори да купим сто изтребителя, с такъв министър и с такъв главнокомандващ за нас по-важно от всичко е днес да има мир". И е точно така, защото не е ясно какво ще пазят натовските самолети в държава, която няма пари за пенсии и детски надбавки, а здравеопазването е пред колапс. При положение че се е тръгнало към закриване и сливане на болници, към рязане на бюджетите им и към откровена гавра с хиляди хора, които може да останат без животоспасяващи лекарства, чия сигурност наистина ще бъде охранявана

Ще остане ли изобщо някой тук? Подозирам, че нито президентът, нито военният министър са си задавали тези въпроси, поемайки ангажименти, за да докажат преданост пред НАТО. В противен случай едва ли щяха да отварят дума за превъоръжаване до зъби, когато във всяко друго отношение сме се озъбили от липса на пари и перспектива. А иначе Плевнелиев е напълно прав - „заплахите са съвсем близо до нас", дори бих казала, че те са още по-близо - у нас са. Затова и държавата ни изглежда така, като да е воювала на пет фронта, а отбраната й да е поверена само на духовите оркестри и на почетните гвардейци...

Любослава Русева

„Тема"