Ал. Грушко: Ще направим всичко, за да не бъде нарушен балансът в региона

/КРОСС/ Проведеното в началото на седмицата заседание на Съвета НАТО-Русия даде надежда за повторно лансиране на активен диалог между Запада и Кремъл в областта на военното сътрудничество и отбраната. В навечерието на срещата в. "Комерсант" разговаря с постоянния представител на Кремъл в Северноатлантическия алианс Александър Грушко. Публикува се със съкращения

- Външният министър на Франция Жан-Марк Еро обеща да работи върху това срещата да не изостря конфронтацията с Русия. Каква е прогнозата ви, какви ще бъдат последствията от срещата във Варшава?
- Прогнозите са неблагодарно занимание. От общото усещане и анализирайки наличната ни информация, следва, че не могат да се очакват качествено нови решения във Варшава (б.р. - както се и оказа). Преди всичко имам предвид философията на НАТО по отношение на Русия. Днес тя се крепи на два стълба. Първият - да се "засилва отбраната", за да се сдържа Русия. Вторият - да се поддържат каналите за политически диалог.
- В какво се изразява това сдържане?
- Срещата окончателно ще утвърди състава на силите на НАТО, обсъден още през юни от министрите на отбраната на пакта. Става дума за разгръщане на четири батальона на ротационен принцип в Полша и трите балтийски държави. Очевидно НАТО ще продължава да акцентира върху увеличената честота на ученията си по линията на границата ни. Ще се усъвършенстват системите за командване и управление: сега приключва организирането на шест щабквартири в страни от Източна Европа.
Продължава реализацията на плановете по изграждането на европейския сегмент от глобалната ПРО на САЩ. Неотдавна в Румъния бе открит обект с разположени ракети прехващачи, а до 2018 г. трябва да бъде построен още един такъв и в Полша.
Създава се впечатление, че засега се налагат привържениците на концепцията НАТО като "тренировъчен алианс", готов за съдействие на силовите структури на държавите, оказали се в "зоната на турбулентност". Днес НАТО обучава военни в Йордания, Тунис, Ирак. Обявено е, че алиансът ще е готов със съответната програма и в Либия.
- Връщайки се към въпроса за активността на НАТО на източните граници, в близките планове на алианса е засилването на военно-морското групиране в Черноморския регион. Какви ще бъдат ответните мерки на Москва?
- Те са очевидни. Ще направим всичко, за да не бъде нарушен балансът в региона. Това се отнася за въздушния, морския и всички други компоненти, със задължителните за това средства. Винаги сме били за запазването на Черно море като регион на сътрудничество. Миналата седмица в Сочи се проведе министерско заседание на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и ние искаме в отношенията между страните от региона да доминират именно икономическите, социалните въпроси, културното взаимодействие, туризмът.
В продължение на много години работим над сериозни проекти, например по създаването на транспортен обръч около Черно море. Беше създадена в региона Черноморска военноморска група за оперативно взаимодействие (BLACKSEAFOR). Действаше уникална система от морски мерки за взаимно доверие. Изобщо налице са всички предпоставки и в бъдеще Черно море да не се превръща в арена на сблъсък.
Сега ни тревожи най-много присъствието на извънрегионални сили - най-вече военноморските сили на САЩ, които доста често навлизат в Черно море. Ако става дума за такива кораби като миноносеца "Доналд Кук", те пренасят няколко десетки крилати ракети "Томахоук", но са оборудвани и със системата за противоракетна отбрана "Аеджис". Нееднократно сме предупреждавали САЩ за опасността от приближаване на такива кораби до руските брегове. Това са дестабилизиращи крачки, които не само нанасят щета на регионалната сигурност, но и подриват стратегическата стабилност.
- Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенбърг обаче многократно повтори, че става дума за реакция на политиката на Русия и топката е в полето на Москва. Какво очаква от нас ръководството на алианса?
- Ако проследите натовските изявления в последно време, всичко се свежда до ситуацията в Украйна. Преди всичко става дума за реализирането на Минските споразумения. На тази позиция не й липсва лукавство. Защо ли искат изпълнение на плана от Русия, която не е страна по него? Няма и признаци, че НАТО сериозно работи с Киев, който до ден днешен е блокирал реализацията на политическите точки от Минските задължения, преди всичко свързани с приемането на законите за амнистия и за специалния статут на Донбас; внасянето на съответните изменения в конституцията, а също така (това е ключово и основно задължение на Киев) поддържането на пряк диалог с властите в Луганск и Донецк.
- С първия "лост" за сдържане на Русия, за който говорите, всичко се изясни. А какво става с втория, с диалога? Какви въпроси смятате за приоритетни?
- На миналата среща на Съвета НАТО-Русия на 20 април обсъдихме целия спектър от въпроси, влияещи на европейската сигурност. Разбира се, те ще останат в центъра на вниманието. По същество обаче ние нямаме дневен ред: НАТО прекъсна с нас всякакво сътрудничество. Това значително отслабва формата на СНР.
По тази причина днес не разглеждаме НАТО като партньор в разрешаването на проблеми, засягащи в еднаква степен и нас, и европейците. Затова и сътрудничеството по уреждането на кризисните ситуации за противодействие на общи предизвикателства се реализира в други формати, включително нормандския и на Международната група в подкрепа на Сирия.
При все това ние виждаме, че прагматичните интереси в сферата на сигурността стават първостепенни и европейските страни си дават сметка, че без сътрудничество с Русия няма да могат да се разрешат ключови проблеми.
- По-рано една от сферите на сътрудничество между Москва и НАТО беше Афганистан. При какви условия НАТО има готовност да възобнови практическото взаимодействие и при какви Русия?
- Ние не формулираме никакви условия, а само изхождаме от това, че с прекратяването на афганистанското сътрудничеството с Русия НАТО сериозно влошава положението в Афганистан. Ще напомня, че в рамките на Съвета Русия-НАТО беше реализиран най-мащабният международен антинаркотичен проект: съвместно подготвихме (основно в нашата учебна база) над 4 хил. души за службите за борба с наркотиците на Афганистан, Пакистан и страните от Централна Азия.
Също така заедно подготвяхме афганистански техници за ремонт на хеликоптери от съветско и руско производство - а тези машини са основната боева мощ на афганистанските ВВС, без които армията не може да осигури надежден контрол на територията на страната. Прекъсването на сътрудничеството се отразява не само на Афганистан, но влошава ситуацията и в Европа в сферата на сигурността.
- Напоследък зачестиха случаите на опасно сближаване между кораби и самолети на Русия и НАТО. Засега минава без инциденти, не е ли време да се разработят допълнителни мерки за доверие?
В днешно време имаме солидна база на двустранни отношения със страните от НАТО. Като основа за предотвратяване на инциденти това е напълно достатъчно. Що се отнася до конкретни сближавания, които се случват напоследък, именно Русия по време на преговори с американската страна формулира предложения, които уточняват някои точки в двустранното споразумение от 1972 г. - за предотвратяване на инциденти в открито море и във въздушното пространство над него. Затова и топката е в американското поле. Ние сме открити за диалог и с отделните страни от НАТО, които се заинтересуват от усъвършенстването на двустранните механизми.
- По-рано Полша изказа идея за обновяването на Виенския документ на ОССЕ, предлагайки по-прецизно да се опишат правилата за предотвратяване на сблъсъците по море и по въздух. Доколко такава инициатива може да е ефективна?
- Фундаменталният проблем е в това, че никакви козметични подобрения на мерките за доверие няма да могат кардинално да променят негативните тенденции в сферата на военната сигурност. Само отказът на НАТО от сегашната му политика и военна стратегия в духа на сдържане от времето на студената война може сериозно да оздрави положението и да създаде предпоставки за началото на разговор за мерки за доверие.
Докато сега става така, че НАТО придвижва инфраструктурата си към нашите граници, засилва военната си активност близо до нашите предни граници, провежда дестабилизиращи военни маневри и същевременно говори за нуждата от някакви мерки за доверие. Става ясно, че с тези мерки за доверие те просто искат да легитимират засилената си дейност.
От историята на контрола над въоръжаването знаем, че да се придвижим можем само когато имаме общ поглед върху принципите за устройство на европейската сигурност. Днес НАТО следва обратния курс на засилване на военния потенциал. Този път е задънена улица и никакви козметични мерки от типа на усъвършенстване на Виенските документи няма да променят ситуацията.
- Имайки предвид, че живеем при други условия, не си ли струва да коригираме основополагащия документ?
- Ние вече го предлагахме. Например точката, за която стана дума (за "значителните бойни сили"), има доста размит характер. Навремето Русия внесе конкретни предложения (изразени с количествен показател въоръжение в основни категории) относно това какво ние разбираме под "значителни бойни сили". Реакция от НАТО не последва.

Превод:  "Труд"

Посланик Александър Грушко е постоянният представител на Русия в НАТО. Наследствен руски дипломат, Грушко е завършил Московския държавен университет за международни отношения. През годините работи за руската дипломатическа служба и се специализира тясно по въпросите на разоръжаването и международната сигурност. Между 2002 и 2005 г. е директор на Департамента за общоевропейско сътрудничество към МВнР на Русия. От тази си позиция е назначен за заместник-министър на външните работи, където остава до 2012 г., когато заменя Дмитрий Рогозин като посланик на Москва към Северноатлантическия алианс.