Балканизация на Европа

/КРОСС/Когато през 2004 г. трябваше да решим дали влизаме в НАТО, бях един от четиримата депутати, които гласуваха против. А гласувах против, защото с това решение се предопределяше съдбата на няколко поколения българи и на собствената ни държава. Политическото предвиждане е да гледаш какво ще бъде не само след две години, а след 20 и след 25. Спомням си обаче, че тогава парламентът отдели много повече време за страстни дебати за винетките по улиците - а не за това решение, с което поемаш ангажименти, които са вън от твоите собствени намерения, интереси и представи за нашето бъдеще. Затова днес не мога да разбера този комичен плач, че тук ще има танкове, пехотинци, тежки гаубици и военни аероплани, след като преди 11 години сме решили да предоставим територията си под формата на съюзнически ангажимент и договорености.
Аз не разбирам защо изобщо съществува НАТО, след като Варшавският договор го няма. НАТО се експонира като отбранителна организация, макар и военна, докато в същото време виждаме, че в повечето случаи тя всъщност предприема агресия, независимо под какви мотиви се извършва тя. Най-смущаващото в случая е разширяването на НАТО на Изток при положение, че досега не сме видели нито един случай тази организация да предприеме стъпки с миротворчески ефект. От това, което стана от Югославия нататък, обикновено следва подчинение, но не непременно с мир. През 1999 г. - точно в годината на своята кръгла годишнина, НАТО се самоуби с акта на нападението над Югославия и приключи с визията, че е организация, която има смисъл да съществува. До голяма степен можем да направим паралел със събитията през 1956 г. в Унгария, когато една значителна част на европейската интелигенция напусна социалистическата идея - като например братът на майор Томпсън Едуард, Ив Монтан, или Жан Пол Сартр, защото видяха, че действията нямат нищо общо с обявената фразеология за запазване на мира.
Сега мотивът е, че Русия ни заплашва. Ако обаче човек погледне картата, вижда кой кого заплашва с този обръч, на който е подложена Русия - с натовски сили, с придвижване на бойна техника и с декларирани заплахи, които уж са отговор срещу агресия. Мисля, че е точно обратното. Всяка агресия се представя като превантивна мярка. Това е патент на Хитлер. Всяка агресия се представя като настъпление уж, за да се предотврати съответен удар. Така са започвали всичките агресивни войни. И достатъчно е само да погледнем разположението на бойната техника и сили, за да видим, че тук не става въпрос за заплаха от Русия. Колкото до Крим, той в новата история винаги е бил руски, но далеч не само исторически са аргументите, че население, което е над 85% руско, иска и трябва да принадлежи към Русия.
Колкото и зловещо да звучи, ядреният потенциал досега сдържаше употребата на оръжия, макар и да имаше локални конфликти, които продължаваха от корейската война насам. Днес обаче няма никаква предсказуемост какво може да се случи. Не ми е ясно как се появи например тази зловеща "Ислямска държава" - все пак това не са камилари, които са седнали на танкове и бойни машини, откъде идва това? Явно е, че някой има интерес да съществуват локални конфликти, за да може да се оползотворява тази техника, която за 4 години остарява и трябва да бъде възобновена. Много ясно е, че няма да има ядрен двубой между Москва, Пекин и Вашингтон. Но явно, тези, които претендират да управляват човечеството, имат интерес от война чрез посредници, която да поддържа иначе безсмисленото безумно скъпо въоръжение на съвременните фирми. Навремето се говореше за балканизация на Африка, за балканизация на Балканите, сега става дума за държави в Европа. Мисля, че и Европа може да бъде балканизирана в този смисъл, отделни малки държави да враждуват помежду си, докато Великите сили потриват ръце.
Сега ни направиха "фронтова държава". Но този, който е гласувал за НАТО, би трябвало да знае, вглеждайки се в топографията, че това е неизбежно. Всичките тези съвременни професионални патриоти, които се скъсват сега да говорят колко страшна е за нас Турция, забравиха, че ние с охота приемахме подкрепата на Турция за нашето членство в НАТО. Тогава я приемахме едва ли не като манна небесна и съюзническа ласка, а сега понеже трябва да търсим врагове и обяснения за собственото си дередже, търсим враг. По-рано беше Югославия, сега е Турция. Аз не мога да разбера тази идея, че натовската армия е наша армия. Тогава да нямаме ни един български войник, за да дойдат да ни пазят Гърция и Турция. Но ще ни пазят от кого? Нито един сериозен човек не може да вярва на пропагандата, че по бул. "Руски", ще маршируват руски войски. Преди те са марширували тук в два случая - когато дойдоха да изпъдят турците и когато дойдоха да изпъдят онова правителство, което беше наречено в Лондон "престъпна клика".

Андрей Пантев, "Дума"