Кристиан Вигенин: Премахването на правото на вето по важни въпроси ще задълбочи противоречията в Евросъюза

/КРОСС/ „Само чрез добра координация между Европейския парламент и националните парламенти можем ефективно да постигнем целите, които си поставя България." С тези думи българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП Кристиан Вигенин се обърна към депутатите от парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по повод Годишния доклад на ЕК относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност и отношенията с националните парламенти. Той представи пред тях проекта на Доклад на Европейския парламент относно ролята на националните парламенти, по който е докладчик на социалистите в Комисията по конституционни въпроси на ЕП.

„Европейският и националните парламенти не са съперници. Те представляват едни и същи европейски граждани на различни равнища. Колкото по-добре координираме позициите си, толкова по-работещи ще бъдат решенията в ЕС", подчерта Вигенин. Той изтъкна, че в  Европейския парламент има нагласа на националните парламенти да бъдат предоставени допълнителни правомощия по отношение на европейското законодателство. „В момента националните парламенти разполагат с така наречените „жълт картон" и „оранжев картон", които позволяват при определено мнозинство да поискат от ЕК да промени или да оттегли конкретно законодателно предложение. Трябва да бъдат добавени „зелен картон" и „червен картон". „Зеленият картон" би дал възможност на националните парламенти да поискат от ЕК да предложи законодателство, а с „червения картон" биха могли директно да блокират даден законопроект. Това са добри предложения, които трябва да залегнат при следващата промяна на договорите", допълни Вигенин. Той отбеляза също, че евродепутатите настояват ЕК да формулира по-добре правната основа на предлаганите законодателни инициативи и да ангажира в по-голяма степен националните парламенти още в периода на предварителни консултации.

Вигенин подчерта напредъка на България в ефективното формулиране и защита на националните позиции в европейските институции, но изрази надежда за още по-активен диалог между депутатите от националния парламент, министрите и българските представители в Европейския парламент. „Политическата нестабилност в България през последните години постави Народното събрание в трудна позиция. Сега, при постигната относителна стабилизация, имаме добра възможност да възстановим междуинституционалното сътрудничество", акцентира той и изрази надежда, че инициативата му за обсъждане по доклади на ЕП в Народното събрание още преди тяхното приемане, подкрепена от председателя на КЕВКЕФ Димитър Гърдев, от прецедент ще се превърне в практика занапред.

В последвалата дискусия Вигенин подчерта, че българските евродепутати са против въвеждането и разширяването на прилагането на квалифицирано мнозинство в Европейския парламент при вземане на решения за външната политика, отбраната, разширяването на ЕС и други съществени въпроси. Той поясни пред депутатите от комисията, че водещи държави членки смятат, че Съюзът е достигнал предела на възможностите си да функционира ефективно със сегашната си институционална система. В ЕП преобладава мнението, че  когато се увеличат страните членки, ще стане още по-трудно да се постига единодушие по важните въпроси и това може да се реши с преминаване към квалифицирано мнозинство. Вигенин обаче каза, че не споделя това схващане. „Такива решения биха довели до задълбочаване на противоречията вътре в ЕС. Споменатите въпроси засягат съществено суверенитета на държавите и не може да бъдат налагани против волята им", коментира евродепутатът.

Кристиан Вигенин, който е и бивш председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по времето на първото Българско председателство на Съвета на ЕС, припомни разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на ролята на народните представители да бъдат информирани и да контролират участието на министрите в заседанията на Съвета на Европейския съюз. Той предложи българските евродепутати да бъдат ангажирани с участие в тези дискусии в пленарна зала, така както предвижда ПОДНС.