Акад. Стефан Воденичаров: Кой млад учен ще работи за 440 лв. заплата

/КРОСС/Заплатата на млад учен в Българската академия на науките (БАН) е 440 лв., на доцент - 660 лв., на професор - 750 лв.

Това са обидни суми, каза в интервю за "Преса", акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН.

Негови колеги възроптаха срещу това, че след увеличаването на минималната заплата на 1 юли портиерите в БАН вече получават колкото един технически сътрудник. 

Опитваме се от много години да решим този въпрос по някакъв начин, но няма разбиране. Миналата година бюджетната субсидия е била 75,3 милиона лева, в момента е 72 милиона. Когато се повиши минималната работна заплата, изведнъж стана ясно, че на някои институти няма да са им достатъчни парите, за да изплащат възнаграждения на служителите си, коментира академик Воденичаров. Става въпрос за около 10-11 от структурите на академията.

Но не това е големият проблем, според него. Проблемът е в това, че при сегашните условия много малко хора биха се занимавали с наука. В момента само около 3,5% от учените са под 35-годишна възраст. Те или си вземат куфарите и заминават в чужбина, или стават юристи, икономисти. Избират всякакви други професии, но не и на учен, посочи академик Воденичаров.

Ситуацията е тревожна и за по-възрастните колеги. Те няма на кого да предадат знанията си, да предадат научния си подход, международните си контакти. А това е от най-ценните неща, с които разполага един професионалист от нашите среди, допълни той. 

Държавното управление трябва сериозно да се замисли и тревожи за това кой ще се занимава с наука след време, категоричен бе той. По думте му Академията има за основна задача не само да е национален изследователски център, но и да подпомага с експертиза властта. 

Проблемът председателят на БАН е поставил както  пред образователния министър проф. Тодор Танев, така и пред парламентарната комисия по образование и наука и в пленарна зала. Към момента обаче никой не е обсъждал с него как ще стоят нещата в бюджета за следващата година.

Учените от БАН са подготвили програма, която предвижда, ако заплащането стане нормално, и условията за атестиране да станат много по-строги, тъй като в момента приемането на млади колеги става по доста по-улеснен механизъм. 

 Що се отнася до възможностите за нуката по Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж" академик Воденичаров цитира думите на проф. Ан Гловър, научен съветник на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, който изнесе интересна лекция у нас, посветена на научноизследователската дейност: „Ако някой ви каже, че с пари по европейски програми се прави наука, той не говори истината. Парите от Брюксел са само глазурата върху тортата. А основната част на тортата трябва да идва от държавното финансиране."

Председателят на БАН очерта и други проблеми пред развитието на науката.

Има много бариери за реализирането на инициативните българи, и то административни. Следващият фактор е в големия въпрос, който в момента се дискутира: съдебната система. В изминалите 20 години голяма част от икономиката на България беше унищожена...

Ето, това са нещата. Те са простички, но трябват воля и национално съгласие.