Дворецът на Константин Велики или Сердикийските терми лежат под центъра на София

/КРОСС/Сградата, която е открита при археологическите проучвания на пл. „Света Неделя", е Константиновият дворец или сердикийските терми.

Това каза пред журналисти ръководителят на проучването на археологическите ценности на площад „Св. Неделя" д-р Веселка Кацарова от Националния археологически институт с музеи (НАИМ) при БАН.

Проектът се финансира по Програма „Култура" със 133 хил. лв. 

„Резултатите от нашите проучвания дойдоха изненадващо бързо, защото от това, което знаем за културните пластове, които са под съвременното ниво на София, е, че са с една значителна дълбочина над 5 метра, а античните пластове обикновено се намират на дълбочина над 3 метра", заяви д-р Кацарска. Тя обясни, че поради развитието на града и поради това, че площадът е търпял няколкократни реконструкции и преустройства, една голяма част от късните периоди са били премахнати и всъщност зидовете от Античната епоха се оказва, че стоят почти под нивото на пл. „Света Неделя".

„Оказа се, че в този участък, който ние проучваме в момента, излизат едни изключително монументални мащабни зидове от сграда с големи размери, за която за момента предполагаме, че бихме могли да свържем с останки от вече известни от предишни проучвания на сграда с подобни характеристики, която се намира югозападно от църквата „Света Неделя". За момента знаем, че тази сграда е антична и е преживяла различни периоди на преустройство, което личи по зидовете и различните хоросани, които са използвани, както и установените ремонти по нея", уточни тя.

По думите й, сградата е напусната окончателно в края на VI век, но предстои да се разбере кога е бил построен участъкът, който се проучва.

Д-р Кацарска посочи, че разкопките ще продължат поне още 2 месеца. Относно интерпретациите на сградата, тя обясни, че има два варианта - единият е Константиновият дворец, а вторият вариант е, ако се окаже, че сградата е била изградена в периода от началото до края на II век е възможно това да се Сердикийските терми - това е най-голямата обществена сграда във всеки град от Римската епоха - обществените бани.

„За сега основно излизат монети от пластовете с разрушения и прозоречно стъкло, отделни фрагменти мраморни облицовки, което показва, че сградата вътре е била богато декорирана. За съжаление, са малки парчета, но се надяваме да излязат и по-значителни", каза още тя. Според нея в този момент биха могли да разширят разкопките в посока на юг - църквата „Света Неделя", за да се опитат да се свържат с вече известните документирани части от тази сграда, която предполагат, че е същата.

Сградата, която е открита при археологическите проучвания на пл. „Света Неделя", е една от най-големите от Римския период в териториите на днешна България, каза от своя страна Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столична община с ресор „Култура", при проверка на напредъка на работата по археологическите проучвания на площад „Света Неделя". „Действително това е уникален научен шанс, че в първите дни на експедицията колегите попаднаха на тези структури. Това е една от най-големите сгради от Римския период в териториите на днешна България, която е с фонд от порядъка на 70 м., което дори по съвременните стандарти я прави изключително грандиозна сграда", коментира Чобанов.

По думите му, дебелината на зидовете е над 2 метра, което показва и че тя е била доста висока. Тепърва в хода на проучванията ще се изясни как известното до момента ще се свърже с новите наблюдения.

Убеден съм, че Националният археологически институт и експедицията, която работи съвместно с нашия музей, имат необходимия научен капацитет да доведат това до успешен резултат, за да може нашият град да се сдобие с едно много ценно културно наследство, което от близо 1500 години е седяло под краката ни и сега получава втори шанс да се появи на бял свят, добави Чобанов.

Можем да кажем, че тук с приключването на проекта за Ларгото водим София към списъка на световното наследство в категорията „Културен пейзаж", а именно това съчетание от уникални следи от различни епохи, които в нашето историческо ядро съжителстват по невероятен начин", каза още той.

Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова помоли да се работи бързо и добави, че каквото зависи от общината като инвестиции, ще бъде осигурявано, защото си струва. „Това е самият център на града. Безспорно има и затруднения в движението, но пешеходците виждат, че си струва", заяви тя.

Фандъкова изрази надежда в рамките на две години да приключат работите, за да поканят и големи урбанисти и архитекти, които след това да дадат и архитектурното решение на този площад и това да помогне да се покаже на цяла Европа какво крие в недрата си София.

България и София имат нужда от възстановяване и развитие, смята Фандъкова.

„Има много места, които не са поддържани години наред, затова е и малко трудно. Иска ми се много по-бързо да се случват нещата, но имаме ясен план, включително и темата културно-историческо наследство, която развихме през последните години благодарение на системен, целенасочен подход", дпълни тя.

Веднага, след като започна довършването на проекта за Ларгото, направихме така че да започне и проучването на пл. „Света Неделя", защото това е една цяла територия, която ще позволи да представим великолепието на Древна Сердика и да покажем на целия свят, че на територията на София е един от най-древните европейски градове. Това ни помага да привличаме туристи, но и помага на всички софиянци да познават историята на своя град и да се чувстват горди от развитието му, каза още Фандъкова.

Тя посочи, че Столична община е инвестирала около 8 млн. лв. за разкриване и показване на културно-историческото наследство.