Иво Недялков: Като ученик общувах с Ивайло Калфин и Серегй Станишев

Водещ: С кои? С кого си играехте като малък, с кои други комсомолчета?
Иво Недялков: Като малък, чак като малък не сме си играли, но примерно се познаваме от ученическите години, когато бяхме средношколци и с един бивш външен министър на България.

Водещ: Кои са тези хора?
Иво Недялков: С Иайло Калфин, той беше във Френската гимназия, Сергей Станишев, той беше секретар на училището на Съветското посолство.

Водещ: Едни комсомолски идеи сте споделяли, така ли?
Иво Недялков: Да, тогава нямаше много алтернатива. За мен...

Водещ: Това как се получи? Не всеки си играеше със Сергей Станишев като дете и с Ивайло Калфин. Вашите родители ли са от такъв род?
Иво Недялков: Не, родителите ми не. Баща ми беше изобретател, занимаваше се с черна металургия, с металургия изобщо и в колектив, разбира се, с други хора е направил много полезни открития и изобретения, например като сплавта, от която се прави компактдиска, въпреки че тогава бяха огромни като грамофонни плочи.

Водещ: Даже си пазите грамотата от това научно...
Иво Недялков: Да, те даваха така наречените авторски свидетелства, патентът отиде в държавата, а на баща ми му дадоха някакви пет-шест хиляди лева, тогава бяха много пара и едно авторско свидетелство, че все пак той го е измислил това нещо.

Водещ: Братовчед сте с друга личност, която буди най-различни емоции - Александър Томов.
Иво Недялков: Александър Томов е първи братовчед на баща ми, за когото стана дума. И така или иначе до една известна възраст, той е много по-голям, разбира се, от мен, той беше някъде абитуриент, аз бях първи клас, нещо такова, но сме се засичали оттам нататък само по сватби и погребения, така че нямаме някакви...

Водещ: Виждаме една снимка с Тодор Живков. Кога се срещнахте с него?
Иво Недялков: С Тодор Живков, да. Това е мисля, че в резиденция „Бояна". Тогава той даваше такива приеми за изявени представители в обществото и там сме с Юлето Банкова, това пионерче, която пък беше шеф на пионерите, пък аз бях на комсомолците в средношколска възраст.

Водещ: До там ли спира познанството ви с Тодор Живков?
Иво Недялков: Абсолютно да. Абсолютно.

Водещ: По-скоро протоколна снимка, така ли?
Иво Недялков: Да. По-късно един път само пак с много хора бях поканен в Държавния съвет, получих някакъв орден там, бях награден с указ на държавното ръководство.

Водещ: Имате ли минало в Държавна сигурност?
Иво Недялков: То кой няма в оня период.

Водещ: Каква тежка въздишка!
Иво Недялков: Защото ми омръзна, особено тия дни с всякакви такива „скелети от гардероба". Да, имам удостоверение, в което пише, че е установена моя принадлежност към органите на ДС. И това си го признах, един от първите, които след 1989 година. И когато сме си говорили с колеги и приятели, винаги съм им казвал, че истината ще ги направи свободни. Излишно е да...

Водещ: За да приключим тази тема - с какво се занимавахте там? Пишехте ли доноси, какво беше?
Иво Недялков: Не, не, доноси не. Занимавал съм се изключително на икономическия фронт, така се казваше тогава. Преминах на икономическия фронт и се занимавах с неща, които не можеха да се правят официално. В смисъл по поръчение на държавата съм търгувал със златни торове, така наречената урея. Имаше решение на СИВ, тогава имаше такава международна икономическа групировка между страните, социалистическите държави. И те бяха взели решение поради неразбирателство с Китайската комунистическа партия да не й дават никакви стоки, нещо като ембарго, а пък на нашите заводи най-големият консуматор, потребител на тровете бяха китайските провинции.

Водещ: Тоест вие нелегално осъществявахте сделките, в смисъл нелегално от СИВ, така ли?
Иво Недялков: Както казва един наш общ приятел, Коритаров, няма нищо по-лесно от това да изпълниш шпионска задача в собствената си държава, особено ако съответните власти знаят за това. Така че не е било проблем никога.

Водещ: Ама вие си се срещате по шпионски?
Иво Недялков: Считал съм, че с това се допринася по някакъв начин да се подобрят приходите в държавата.

Водещ: Тук е най-интересният момент обаче всъщност. Това кога става - преди 1989-та се случва?
Иво Недялков: Тук видях едни снимки като млад служител във външна търговия, точно това е, само че в командировка в Египет, когато продавах на арабите златните торове. Това е периодът от 1988-а до 1990 година.

Водещ: 1990-та или 1989-та беше тази среща, една много любопитна среща, за която ми споменахте, когато ви навивахме за интервюто?

Иво Недялков: Става дума за Българската индустриално-стопанска асоциация, предполагам. Сега където е централата на СДС, на „Раковски" 134, навремето беше индустриално-стопанска асоциация.

Водещ: Стават промените и?
Иво Недялков: Тя все още беше индустриално-стопанска асоциация. Предполагам, че някъде края на ноември е било, 1989 година, Огнян Дойнов беше председател на асоциацията. Дойде Андрей Луканов, който малко след това фактически напусна поста на министър на външноикономическите връзки, и бяхме събрани представители, според тях, на елита тогава и надеждни другари.

Водещ: Колко бяхте?
Иво Недялков: Между 150 и 200 човека събира залата, беше пълна, имаше и правостоящи.

Водещ: И?
Иво Недялков: И той така малко шеговито каза - другари, назначавам ви за милионери. И това в последствие беше разтълкувано едва ли не, че са се раздавали куфарчета там по списък и т.н., което, разбира се, не беше истина. Той в своя характерен изказен стил просто огласи едно решение, с което държавата даде възможност на определени частни фирми да се кредитират от банките.

Водещ: Тоест вие бяхте около 150 - 200 протежета на държавата след 1989 година.
Иво Недялков: Чак протежета не. Просто кадри, на които се разчита, че могат да свършат работа. Защото какъв голям бизнес тогава може да се направи при положение, че всички имаме по една панелка и по един „Москвич", как да изтеглят кредит.

Водещ: Защо тези хора?
Иво Недялков: Преценили са, че това са хора, които притежават необходимия опит, умения.

Водещ: Какви хора бяха? Това Луканов го е преценил, така ли?
Иво Недялков: Предполагам, че индустриално-стопанска камара го е преценила. Тя беше полу-доброволна организация на стопанските дейци в България и предполагам, че е бил изготвен някакъв списък.

Водещ: В смисъл не можехте да откажете да участвате, така ли?
Иво Недялков: Предполагам, че ако някой е искал да откаже, вероятно е могъл, никой няма да го бият да взима кредити, но явно всички са преценили, че това е добро като начало да се започне някакъв по-сериозен бизнес.

Водещ: Това са парите на социалистическа България, на комунистическа България, така ли?
Иво Недялков: Да, от държавните банки. По нормалните правила на кредитирането ти не можеш да вземаш някакъв такъв съществен размер като кредит без да предложгиш някакво насрещно обезпечение. А, както казах, всички тогава имахме по една панелка и по един „Москвич", какво да обезпечим.

Водещ: Вие какво получихте?
Иво Недялков: Аз получих 17 милиона кредит.

Водещ: Честито!
Иво Недялков: Да, но съм го върнал до стотинка.

Водещ: В замяна какво трябваше да направите?
Иво Недялков: Нищо, просто трябваше да го обслужвам този кредит. Никой не ми е поставил никакви условия. Просто отидох в банката - така и така, отвори една жена списъка - ето, има ви тука, колко искате. Аз казах първо шест милиона - да, няма проблеми.

Водещ: А този списък го имаха банките, така ли или точно определена банка го имаше, на тези 150 - 200 човека, които комунистическа България избира, лидерите на комунистическа България избират, за да развиват външнотърговска дейност?
Иво Недялков: През няколко банки. Да, някакъв бизнес по-съществен, по-крупен. И сега аз лично съм си върнал до стотинка кредита. Много от тези хора после попаднаха в списъка на кредитните милионери, други изчакаха, когато доларът вече стана в съвсем друго съотношение към лева и за някакви си примерно 17 милиона са върнали 400 000 - 500 000 долара, нещо такова.

Водещ: Еднакви пари ли получихте всички?
Иво Недялков: Не. Аз, доколкото знам... Те мен ме караха да взимам още, но вече не ми трябваха, в смисъл такъв, че...

Водещ: Добре ви беше със 17 милиона.
Иво Недялков: Аз при това не съм ги взел на куп. Първо взех шест или седем милиона, след това ги върнах, рефинансирах, взех допълнително и в крайна сметка приключихме.

Водещ: Това са най-бедните години в България.
Иво Недялков: 1990-та, 1991-а.

Водещ: Най-страшните години на прехода.
Иво Недялков: Вярно, в същото време се разчиташе, че тези кредити се управляват нормално и постъпват някакви лихви в банките и те все пак ще могат да се издържат по някакъв начин.

Водещ: За да приключим тази тема, кои други бяха в залата? Някои от сегашните политици, изявяващи се?
Иво Недялков: Е, не ме вкарвайте сега, не искам да ги изброявам по списък. Познавам много...

Водещ: Дайте няколко имена.
Иво Недялков: Не, няма. Да им ги спестим на хората. Те си знаят.

Водещ: Защо? Това е историята на България, това е история на прехода, история на търговията.
Иво Недялков: Да, един ден като се наложи ще напишем. Но ти си се знаят и сме се виждали и си ги спомняме тези години.

Водещ: Смятате, че е нещо срамно, затова ли не искате?
Иво Недялков: Не, просто аз си го признавам, за мен това не е срамно, аз съм постъпил достойно. Друг, ако счита, че има нещо, за което да се срамува в тази връзка, по-добре...

Водещ: Не сте имал скрупули заради това, че вие сте бил сред тези избрани?
Иво Недялков: Ама какви скрупули да съм имал? Аз съм имал най-чисти намерения да се направи бизнес, както съм и направил. Аз съм внесъл милиарди запалки, пликчета примерно, които съм продал. Внесъл съм стотици контейнери с чадъри. По едно време всички жени ходеха по улиците с чадърите, които аз съм ги внесъл. Така че това е нещо реално.

Водещ: Все пак - едно-две имена от такива, които не са ви вече толкова близки.
Иво Недялков: Е, сега! Има и застрахователи, има и вече покойни босове.

Водещ: Политици?
Иво Недялков: Политици не мога да се сетя сега. Но има хора, които си заминаха заради това нещо, така че по-добре да не го коментираме.

Водещ: Вие как така не си заминахте заради това нещо?
Иво Недялков: Аз съм много кооперативна личност, явно това е. За мен, ако има проблем, той може винаги да бъде решен чрез разговори, чрез различни отстъпки, уточнения и т.н. не съм привърженик на крайните методи. И това, може би, ми изигра лоша шега, тази моя концепция, защото когато ме нападаха за така наречената пирамида, може би трябваше да сритам двама-трима и въпросът щеше да е решен.

Водещ: Съжалявате ли, че не го направихте?
Иво Недялков: Не, не съм...

Водещ: Има си хас да кажете, че съжалявате.
Иво Недялков: Не, наистина, аз съм ви казал - аз съм човек християнин, за мен отмъщението принадлежи на Бога и то е ястие, което се сервира студено.

Водещ: В онези години толкова ли беше лесно да се отървеш от някой?
Иво Недялков: То и сега е лесно.

Водещ: Така ли?
Иво Недялков: Колкото и да е чудно животът на хората струва пет хиляди лева. Това не е никакъв проблем. Въпросът е после как ще живееш. Не бива да ни е страх от този, който може да върже тялото или да убие тялото, а онзи, след като те убие, да придаде душата ти на вечно наказание. Защото представете си някой хора казват - ти си луд, как така разсъждаваш. Ами, казвам, да, представете си, че изтеглите късата клечка, утре умирате и се оказва, че това е вярно, какво правим.

Водещ: Парадоксален сте малко, но...Има един период, в който се запознавате и поддържате приятелски отношения с мафиотските кръгове в първите години на прехода. Какъв е този период, как се случи това?
Иво Недялков: Тогава аз бях собственик на няколко заведения по „Витоша" и „Парчевич", в центъра на София и това бяха първите денонощни заведения на София и те се събираха при мене просто всички.

Водещ: Кои бяха?
Иво Недялков: Васил Илиев, брат му тогава, Жоро, беше още в затвора в Бобов дол, Димата Руснака, всички, които се сетите от тази плеяда герои, всички идваха в „Медовина". Даже имаше случаи, в които съм спомагал да не се стига до ексцесии, защото постоянно там се вадеха пистолети, някакви драми.

Водещ: Някоя неизвестна история да разкажете?
Иво Недялков: Какво да ви кажа, не знам. Най-интересното, поне за мен беше, когато ми бяха откраднали една кола някакви момчета от квартала.

Водещ: На вас?
Иво Недялков: На мен, да. И на другия ден я намерихме пред заведението с ключ на таблото. И питах моят охранител как стана така и вика - ами шефе, той Васил Илиев с мокри тениски ги гладили тия, дето откраднали колата. Но това са пикантериите.

Водещ: Тоест вие бяхте протектиран от тези силови момчета в началото на българската мафия.
Иво Недялков: Имахме някакво уважение.

Водещ: Защо?
Иво Недялков: Те и до ден днешен като се видим, те все - шефе, шефе, така си ми викаха едно време.

Водещ: То сега ще излезе, че вие сте шефа.
Иво Недялков: Е, не аз викам - недей така, че ще излезе, че съм (...)

Водещ: Да, но тогава не всеки можеше да отвори заведение бз да плаща на мафията. То и сега мисля, че не са особено, как да кажа, попрменени нещата.
Иво Недялков: Не ги знам сега как стоят нещата, но тогава просто животът беше...

Водещ: Вие плащахте ли си?
Иво Недялков: Не, не, абсолютно.

Водещ: Те дойдоха, харесаха ви, шефче, шефче и така, отворихте заведението...
Иво Недялков: Аз съм им помагал и със съвети. Аз съм юрист от 20 години, от 1990 година. Така че...

Водещ: Тоест освен адвокат в България... Да довършим това изречение.
Иво Недялков: Да, това е дето един колега се шегува, че ние може да сме адвокати, ама сме и бандити. Има известна доза, че сме помогнали с правни съвети за някакви техни проблеми и т.н., но това е далечно минало.

Водещ: Легални съвети за нелегални неща.
Иво Недялков: Ами сега, когато човек консултира специално във връзка с някакъв законен бизнес, не можеш да знаеш какво точно прави човека, къде са му парите. Трябва да го видиш, че стават нелегални сделки с оръжие, с наркотици, за да...

Водещ: Но вие знаехте те какво правят?
Иво Недялков: Е, в последствие вече то всичко стана ясно, но тогава в оня период аз, което лично на Васил много пъти съм му казвал, че трябва да има някаква легална форма навсякъде.

Водещ: Защо вие оставате жив след познанствата с тези хора, а голяма част от тях вече са покойници? Много груб въпрос, но той си идва естествено в моята глава.
Иво Недялков: Вие ме вкарвате зорлям в списъка на потенциалните жертви. Не мога да кажа, това е божа работа. Аз пак казвам, винаги съм бил кооперативен...

Водещ: Сумата кооперация ви спасява.
Иво Недялков: Тоест не думата кооперация, отношението към начина на живот и т.н. Като имаш как да се разбереш с всички хора, не би трябвало да има проблеми. И според мен на война се отива в крайни ситуации, когато вече няма накъде.

Водещ: Финансовата пирамида, с която станахте известен като „живия фараон" на България. Легалната страна съм сигурна, че ще я коментирате много по-професионално от мен, аз не съм юрист, така или иначе предстои решение на Върховния съд. Това, което обаче на мене ми се иска да направите - съжалявате ли, 5 500 души, между тях, които загубиха парите си в тази финансова пирамида в първите години на прехода, обикновени граждани, между тях хора, които са с провалени животи буквално?
Иво Недялков: Аз не съм съгласен с това, че парите са изгубени. Парите не са изгубени, парите са инвестирани, за това си има документи, има си доказателства.

Водещ: Инвестирани в чия полза обаче?
Иво Недялков: В полза на дружеството. Аз самият съм инвестирал близо два милиона в това дружество и това е доказано със съответните експертизи. Освен това...

Водещ: Грешна ли беше тази инвестиция ми кажете.
Иво Недялков: Не, не беше грешна, беше грешна според мен политиката. И тук за пръв път ще го кажа това нещо - според мен държавата има голям грях в това отношение, защото не създаде правила. Тя трябваше, след като допуска публично предлагане на ценни книжа, трябваше да има правила за функционирането на тези дружества, които...

Водещ: Ама излиза, че в един момент държавата ви е мила, когато ви дава 17 милиона, в следващия...
Иво Недялков: Не, аз не казвам, че е грешна, казвам, че просто държавата, нейната функция е да създава правила. Трябваше да създаде правила, които да пазят и акционерите, и мениджърите в тези дружества. Защото, аз казах, това е дружество, което е законно регистрирано, емитирало е законни акции, които са продавани по съответния тогава ред. И сега да искате да си купите акции от някоя банка, на другия ден не можете да й ги върнете и да си вземете парите, няма такова задължение.

Водещ: Да оставим легалната страна. Това, което исках да ви попитам е искате ли да се извините на някой от тези хора, на тези хора, които наистина са загубили, обикновени хора, които са вложили спестяванията си там? казвате - само Господ може да ме съди, но искате ли тук, докато се по време на земния си път да се извините на тия хора?
Иво Недялков: Аз не съм го казвал това - само Господ може да ме съди, малко беше преиначено. Какво значи чувство за вина? Чувство за вина имам, когато примерно шофирайки колата си, някой ме засече и му кажа гласно или негласно няколко думи, които са гнили и след това целият ден ми е неприятен.

Водещ: Тук говорим за нещо по-голямо.
Иво Недялков: Да, но защото имам вина, имам вина, защото вместо да му кажа - Господ да те благослови, аз съм му теглил една и се чувствам грешен цял ден. Ако имах в случая с „Ийст Уест" дори най-малка вина, вярвайте ми, щях да съм първия, който щеше да си отреже главата.

Водещ: Вярвате ли във възмездието?
Иво Недялков: Аз, както казах, възмездието съществува и то принадлежи на Господ. А по отношение на земното правосъдие не смитам, че наказателното правораздаване трябва да играе ролята на възмездие, защото това принадлежи на едни малко първобитнообщинни нрави. И ако това ще реши проблема, съм готови тук пред бТВ да ми ударят сто пръчки на голо и да се приключи въпросът.

Водещ: След малко.
Иво Недялков: Но това не решава нещата, не решава нещата.

Водещ: изчезвате 1994-та от тази история и ви откриват Интерпол в Ница.
Иво Недялков: Аз не съм изчезнал, аз живеех в Швейцария по това време.

Водещ: Ама малко преди да гръмне скандалът тука изчезвате или заминавате и след няколко години ви откриват в Ница, нали така?
Иво Недялков: Аз още от началото на 1994 година живеех в Швейцария и когато стават проблемите тука в края на 1994-та, аз съм в Швейцария. И тогава дойде едно момче от външното министерство на Швейцария и каза - трябва да си заминеш, защото в Българя става нещо и тия се притесняват в нашето посолство. Моят разговор беше точно с швейцарското посолство.

Водещ: И отивате там. колко време изкарахте в ареста в Ница?
Иво Недялков: В Ница десет месеца. Само че не в Ница, аз бях Екс ан Прованс.

Водещ: И как беше?
Иво Недялков: Човешко.

Водещ: Приятно.
Иво Недялков: Да, съвсем нормално в сравнение с нашите тука.

Водещ: Завързахте ли приятелства там?
Иво Недялков: Да, завързах. В смисъл, аз там се засякох с Бернард Апис , с когото се познавахме и преди това по разни срещи и конференции. С него и с Берлускони няколко пъти сме се виждали и даже исках да ги водя тука в Българя да правим една бизнес конференция, но така и не стана. Той беше осъден тогава на някакви шест-седем месеца за присвояване от неговата фирма и бяхме врата до врата.

Водещ: Други приятелства?

Иво Недялков: Имам много такива.

Водещ: С кого?

Иво Недялков: С разни терористчета от ЕТА, такива от по-нисък ранг.
Водещ: Полезни контакти.
Иво Недялков: Да, може да се каже, защото големите, това, което ние сега правим - специализираният съд, още тогава съществуваше там.

Водещ: Друго приятелство?
Иво Недялков: Този (...), който ми беше много близък приятел.

Водещ: Какъв е той?
Иво Недялков: Той е англичанин и в последствие беше осъден на доживотен затвор за убийството на жена си, на приятелката си. Той си е в Англия.

Водещ: Един от известните убийци.
Иво Недялков: Да, неговата история беше широко рекламирана, особено в Англия беше дискутирана много.

Водещ: Пазете ли още тези приятелства?
Иво Недялков: Да, имам доста контакти.

Водещ: С Берлускони?
Иво Недялков: С Берлускони не. С Берлускони от 1994-та...

Водещ: С Тапи (бел.ред. Бернар Тапи)?
Иво Недялков: С Тапи доскоро. Той после в някакви филми играеше, такива неща. А и оттогава не сме се виждали лично, така че...

Водещ: От там ви изпращат в България и тук сте също щест месеца ли, колко сте в ареста?
Иво Недялков: Година, година и нещо.

Водещ: Как беше в ареста тука?
Иво Недялков: Доста зловещо.

Водещ: Разказахте ми, че в онзи са ви гладили костюмите дори за дела.
Иво Недялков: Да, да, онзи е като хотел.

Водещ: А тука?
Иво Недялков: Тука пълна мизерия. Сега вече са подобрени нещата, но тогава, аз като бях, бях в едно помещение сам шест месеца, никакво излизане, няма слънчева светлина, няма нищо, просто тотална депресия.

Водещ: И как си прекарвахте времето?
Иво Недялков: Правих състезание на хлебарките по надбягване.

Водещ: Това шега ли е?
Иво Недялков: Не, сериозно. Защото единственото нещо, което имаш право да притежаваш вътре е толкова много хлебарки. И ги гледах там и ги пусках да се надбягват. И си имах фаворити даже коя е първа, коя втора.

Водещ: Кръщавахте ли ги?
Иво Недялков: Ами какво да прави човек, така е.

Водещ: Как, помнете ли?
Иво Недялков: Не, не мисля, че това е толкова важно. По-важното е, че толкова години вече не можем да достигнем до някакъв адекватен изход то тази ситуация, което на мен лично много започва да ми тежи, въпреки че съм човек със здрава психика.

Водещ: Тежи ли ви?
Иво Недялков: Ами да. Човек като трябва да си организира живота от заседание до заседание, от инстанция до инстанция.

Водещ: Страх ли ви е от тази присъда, която предстои, гледането от Върховния съд? Тя може да преобърне всичко.
Иво Недялков: Аз имам доверие във Върховния съд, специално във Върховния съд. Надявам се, че е в ръцете на добри професионалисти този път делото и ще се вземе адекватно решение. Но пак ви казвам, не бих (..€) , продължавам да се боря до края на живота си, за да възтържествува истината и да се знае, че това, което се тиражира по медиите толкова години срещу мен и срещу дружеството, което съм създал, просто не е истина, това е една клевета.

Водещ: А страхувате ли се за живота си, ходите ли с охрана?
Иво Недялков: Не, не, сам си карам колата. Карам десетгодишна кола, живея в сграда, която няма акт 16, защото избяга строителят.

Водещ: Това е възмездие, както вие казвате.
Иво Недялков: Чак възмездие, не. Това е животът.

Водещ: Без акт 16?
Иво Недялков: Да, предполагам, че ще се уреди скоро и този въпрос.

Водещ: В смисъл ще помогнете да се уреди или?
Иво Недялков: Трябва да го решим, не може да стоят така нещата. Така че от нищо не ме е страх. Аз се срещам с много хора, имам контакти ежедневни. Повечето ми близки и приятели, да кажа на 110 процента, всички ме подкрепят, разбират, уважават, няма от какво да се опасявам.

Водещ: И да стигнем накрая до религията. Ходите ли на църква, изповядвате ли се?
Иво Недялков: Аз принадлежа на петдесятната църква, което е малко известно. Грях имам към нашия пастор, че съм занимарил посещенията си в църквата. Но църквата е там, Господ е казал - където са двама и трима събрани в моето име аз съм там. така ме дели си директно в сградата, където се извършва това общение или си вкъщи, или си с приятели и т.н., достатъчно е да носиш вярата в сърцето си. Да се надяваме, че той е помислил за всеки от нас и този план е съвършен.

Водещ: Благодаря ви много за това участие. Иво Недялков, по-известен като живия фараон на България, но твърди, че не е такъв.