Лазарова събота. Св. мчци Агапия, Ирина и Хиония

/КРОСС/ Възкрение Лазарево
"Лазар умря, ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате". "Аз съм възкресението и животът, който вярва в Мене, и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки. Вярваш ли това?" Господ възкресил Лазаря за да запази искра вяра в Своите Апостоли, оная искра, която по-късно се разгоряла в неугасим от всички сили на ада пламък.

В събота на шестата седмица от Великия пост се възпоменава най-великото чудо на Господа - възкресяването на четиридневния Лазар от мъртвите. С това чудо Иисус Христос ясно показал, че Той не е обикновен човек. Кой може да направи такова чудо със свои сили? Показал, че Той не е такъв пророк, каквито били пороците преди Него, например: Мойсей, Илия, Исая, Даниил. Ония пророци извършвали чудеса не със своя сила, а със сила Божия; затова, преди извършване на чудо, обикновено се обръщали с молитва към Бога и с името Божие правили чудеса; а Иисус Христос, като всесилен Бог, Сам, със Своя сила, прави чудо; Сам заповядва: Лазаре, излез вън с което показва, че Той е всемогъщ Бог.

Той говори, и гласът Му извиква душа от другия свят, и тялото на умрелия, което вече било наченало да се разлага, оживило, станало здраво, и четиридневният мъртвец възкръснал. Иисус Христос, Който с божествената Си дума извикал Лазаря от смърт към живот, в последния ден и всички умрели ще извика към живот, за да извърши съд над живи и умрели. Сам Господ учи: иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които см правили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан. 5:28-29).

Трябва да имаме предвид и това, че тъй и във всяко време Господ е силен да възкресява от греховна смърт към благодатен живот. Той говори: истина истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот (Йоан. 5:24). Който слуша словото на Господа Иисуса и вярва в Него и в Неговия Отец, той има живот вечен, т. е., който с вяра слуша учението на Иисуса Христа и се ръководи от него като истински Христов ученик, той получава благодатта на Св. Духа, която, ако сам остане верен на Христа до края на живота, ще бъде в него източник на духовен мир и утеха, залог и предначатие на вечно блаженство, ще го приготовлява да участвува във вечната слава на Господа Спасителя, Царя на небето и земята. Който има в душата си тоя благодатен живот, в последния ден няма да се подложи на осъждане заедно с грешниците, или невярвалите в Иисуса Христа, или неизпълнявалите Неговите заповеди; но по гласа на Господа, като получи прославено тяло, той ще застане от дясно на Спасителя и ще чуе въжделения Му глас: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание-мира (Мат. 25,34). Иисус Христос казал на Лазаревата сестра: Аз съм възкресението и животът. Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки (Йоан 11:25-26). Така Господ Иисус е и наше възкресение, и наш истински живот. Нека винаги обичаме Него от всичкото си сърце и душа, като наш Бог и Спасител; нека най-вече се грижим за това - вярно да изпълняваме Неговите заповеди, кой, в каквото звание и състояние да се намира, - и ние вечно ще живеем чрез благодатта на Господа Спасителя, и телесната смърт няма да бъжде страшна за нас: защото само по тоя път ще минем ь от този суетен и скръбен живот към нескончаемия и блажен живот.

Но защо Господ възкресил Лазаря? За какво Спасителя намерил за нужно да извърши дивното чудо - възкресяването на Лазаря? Та Той е могъл да излекува болния Лазар? Могъл даже със Своята сила да предотврати от него самата болест? Защо не поискал Той да издери Лазаря, докле тоя бил жив? Защо допуснал неговата смърт? Защо след смъртта го извикал към живот?

Отговори на всички тия въпроси намираме в евангелието, в думите на Самия Спасител: "Лазар умре, - казва Той на Апостолите, - ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате". "Аз съм възкресението и животът - казва Той на Марта; - който вярва въ Мене, и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва въ Мене, няма да умре во веки. Вярваш ли това?" - "Това казах за народа, който стои наоколо - говори Той накрай в молитвата Си към небесния Отец, за да повярват, че Ти си Ме пратил". Господ Иисус е дигнал от мъртвите Лазаря пред Своята собствена смърт, за да увери всички в общото възкресение на умрелите. Затова и Църквата Христова в Лазарева събота и Неделя Ваия пее:

Общее воскресение прежде Твое; страсти утряя,
изъ мертвихъ воздвигълъ еси Лазаря, Христе Боже!

А защо било нужно туй пред кръстната смърт Христова?

Затова, щото в надигалите се страшни дни на страданията да запази поне искра вяра в сърцата на учениците Си. Погледнете, ето тук, след поразителното чудо на Лазаревото възкресяване, се намерила пак част от зрителите на чудото, които успели само да донесат за него на фарисеите, - оная част, която сега повярвала в Иисуса, в дните на страданията Му се отметнала от Него, - самата многоугрижена Марта, която, очевидно, знаела много чудни дела на Господа Иисуса, доста не твърдо вярва в Него и всяка минута се колебае във вярата; даже дълбоко съсредоточената Мария нито вярва, нито не вярва в Него, а лежи при нозете Му, като вика в тъжно полуотчаяние: "Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми", а сега всичко е свършено, - той умря помогни, ако можеш.

Апостолите в тревога вървели след Него до Витания и в Иерусалим, а когато Учителя им повлекли да Го съдят и убият, те във ужас се разбягали, без да гледат на това, че видели чудото на Лазаревото възкресяване; а Петър даже с клетва се отрекъл от Него; в самия ден на възкресението Му те с жално маловерие оплакват Неговата смърт: "а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля", че Той е Месия - Избавител. След възкресението те с труд повярвали даже на собствените си очи, а Тома не повярвал даже на очите си и повярвал вече не най-грубото от чувствата - осезанието, когато турнал пръста в раните от гвоздеите. И така, за да запази искра вяра в Своите Апостоли, оная искра, която по-късно се разгоряла в неугасим от всички сили на ада пламък, Господ възкресил Лазаря.

***
Св. мчци Агапия, Ирина и Хиония

Когато император Диоклетиан бил в италианския град Аквилея, от Рим му доложили, че всички римски тъмници са препълнени с християни, които макар и подлагани на най-различни изтезания, не се отричат от своя Христос. Учител на всички е Хрисогон и те го слушат, като твърдо се придържат към неговото учение. В отговор на това известие Диоклетиан заповядал да осъдят на смърт всички християни, освен Хрисогон, когото наредил да доведат при него за мъчения.

Когато водели светия Христов изповедник вързан от Рим в Аквилея при император Диоклетиан, света Анастасия Узорешителница го следвала като свой учител, отдалече.

След като пристигнал при Диоклетиан, Хрисогон бил предаден на жестоки мъки, понеже не се подчинил на царската заповед; след това го осъдили на смърт и обезглавили извън града в отдалечено пустинно място. Неговото свято тяло лежало на морския бряг, захвърлено да го ядат зверовете и птиците.

Недалеч от това място живеел един свещеник, на име Зоил, благочестив старец. В близост до него живеели три девойки, сестри по тяло и дух, Агапия, Хиония и Ирина. Този свещеник, като разбрал по Божие откровение къде се намира тялото на светия мъченик Хрисогон, го взел заедно с главата, и като го положил в дървен ковчег, го скрил в дома си. На тридесетия ден след това му се явил във видение свети Хрисогон и му казал:

- Знай, че до девет дена трите Христови девици, които живеят недалеч от тебе, ще бъдат хванати за мъчение. Затова кажи на Господнята рабиня Анастасия да се погрижи за тях, като ги подготви да понесат мъжествено подвига, преди да бъдат увенчани със страдалчески венец. И ти живей с добрата надежда, че ще получиш плодове от твоите подвизи, защото скоро ще се освободиш от земните окови и с радост ще заминеш при Христа, за да се упокоиш заедно със светиите.

Същото откровение имала и света Анастасия. Подтиквана от Божествения Дух, тя дошла в дома на презвитера, когото дотогава не познавала, и го запитала:

- Къде са девойките, за чиято мъченическа кончина ти беше открито във видението?

Като разбрала къде се намира жилището им, отишла там, поздравила ги с любов, останала при тях една нощ и провела с тях душеспасителен и изпълнен с божествена любов разговор, в който ги подтиквала мъжествено, до кръв, да не отстъпват от своя Жених - Христос. Като видяла в дома на свещеника мощите на светия Христов мъченик Хрисогон, своя любим учител, Анастасия дълго плакала над тях, като ги обливала със сълзи и се отдавала на молитвите на светеца. След това пак се върнала в град Акилея и продължила както обикновено да прислужва на Христовите затворници, заключени в тъмниците, като им помагала с имуществото си.

Наистина всичко станало така, както свети Хрисогон казал във видението на свещеника Зинон: след десет дена този свят презвитер се представил при Господа, а трите свети деви Агапия, Хиония и Ирина били хванати от безбожниците и отведени при император Диоклетиан за мъчения.

Като ги видял, императорът запитал:

- Кое безумие ви научи да следвате жалката и скверна заблуда да унижавате нашия закон и да презирате, като нещо нечисто, боговете ни? Но като виждам, че сте от знатен род, млади и прекрасни, ви съжалявам и ви съветвам да пожалите себе си. Отречете се от вашия Христос и принесете жертва на боговете и аз ще ви дам трима младежи от знатен род от моята свита, напълно достойни за красотата ви, за да имате славни мъже, с които и вие ще бъдете на почит.

На тази царска примамка отговорила най-голямата сестра Агапия:

- Царю, на тебе подобава да се грижиш за народните дела, за другоплеменниците, за войските, а ти говориш несправедливо, като унижаваш Живия Бог, Чиято помощ ти е твърде необходима и Чиято благост дълго те търпи; а ти Го хулиш.

Тогава Диоклетиан казал:

- Тази девойка е безумна. Доведете ми друга.

След това довели при него сестра й, Хиония, която казала на царя следното:

- Моята сестра, царю, не е безумна. Напротив, разсъждава здраво и ти показа колко неправилни са твоите увещания да се поклоним на идолите.

Царят, не пожелал да слуша повече и тази сестра, заповядал да доведат по-близо до него третата сестра, Ирина, и казал:

- Тъй като твоите сестри са обезумели, ти, най-малката от тях, преклони глава пред боговете, та и сестрите ти, като видят от теб, да направят същото.

Но и тя отговорила твърдо:

- Нека прекланят глави пред идолите всички обезумели в безчестието си противници на Истинския Бог. Кое може да бъде по-суетно и по-безумно от това, да се покланяш на произведение на художник, направено от него за пари? Защото ти най-напред се пазариш с художника на каква цена и какъв идол да ти направи, прав или седнал, легнал или подскачащ, усмихнат или плачещ и от какъв материал да го направи - от дърво, от камък или от мед, или от нещо друго. И ако той го направи лошо, ти разваляш договора, ако го направи добре, даваш обещаната заплата. А после на този направен и купен ти се кланяш, като наричаш свой бог истукан, когото по-скоро подобава да наречеш купен роб, нежели бог.

В отговор на светите девойки Диоклетиан казал:

- На такива думи трябва да се отвръща с мъчения - и заповядал да ги хвърлят в тъмница.

След като минало известно време, на царя му се наложило да отпътува за Македония, за да уреди някои народни дела. След него отвели и всички християни от затворите в Аквилея, заедно с които били и трите свети девойки Агапия, Хиония и Ирина. Света Анастасия също тръгнала след тях. Когато пристигнали в Македония, царят заповядал на хегемона Дуклиций да подложи на разпит християните, за да ги принуди да принесат идолски жертви; заповядал непокорните след най-различни мъчения да се предават на смърт. Тъй като не могат да се опишат страданията на множеството свети мъченици, по това време предавани на различни мъки, ще разкажем само за страдалческите подвизи на споменатите три девойки.

Когато тези Христови невести били изведени за мъчения пред хегемона Дуклиций, той веднага щом видял тяхната необикновена красота, пламнал от нечисто желание към тях. Заповядал да ги затворят под стража и наредил да им предадат чрез стражника, че ще получат свободата си и много дарове, ако се съгласят да изпълнят нечестивото желание на княза. Но светите девици предпочитали хиляди пъти да умрат, отколкото макар и веднъж да бъдат опорочени, така че хегемонът не можал нито с ласки, нито със заплахи, нито с подаръци, нито с мъчения да ги склони да се съгласят да изпълнят неговото нечестиво желание. Но като не бил в състояние да преодолее изгарящия го пламък на похотта, хегемонът замислил да отиде през нощта при тях в стаята, в която били затворени, за да ги опорочи.

Като настъпила нощта, светите девойки застанали на молитва, като пеели на Бога всенощно славословие и псалми. Хегемонът, който искал да влезе при тях, едва се докоснал прага на стаята и изгубил ума си, не можел да продължи. Наблизо до помещението, в което се намирали трите сестри, имало готварница с много съдове - гърнета, котли, тигани, - очернени със сажди. Хегемонът не можал да влезе в стаята, където били трите девици, и подмамен от бесовете влязъл в готварницата, където целият се нацапал със сажди, като почернил лицето, ръцете и дрехи си и в този вид излязъл при слугите, които го чакали пред стаята със запалени светилници в ръце. Слугите, като го видели целия черен, страшен като негър, много се изплашили, захвърлили светилниците и побягнали. А той, като недоумявал защо слугите му бягат от него, помислил, че му се подиграват, и силно се разгневил.

В това време започнало да се разсъмва и хегемонът където и да отидел, всички се разбягвали при вида му - и слугите, и стражите, и воините се спасявали от него като от някое страшилище. Тогава хегемонът се отправил към царския дворец, с намерение да се оплаче на царя от войниците под негово командване, задето не му се подчиняват, и дори му се подиграват. Но едва приближил царското жилище, чул силен продължителен смях, който долетял оттам, при което някои, които били там, хукнали да бягат изплашени, а други започнали да го бият, като го пъдели от вратите на царското жилище, тъй като никой не можел да предположи, че това е хегемонът Дуклиций, а всички мислели, че е някой побъркан. Само хегемонът още не можел да разбере, че целият е в сажди, тъй като очите му по дяволско действие се били помрачили. Струвало му се, че лицето му си е бяло, а ръцете и дрехите чисти. Но когато слугите му накрая се досетили, че техният господар е обезумял, се затичали след него и го отвели вкъщи.

Когато влязъл вкъщи, жена му и всички домашни роби и робини започнали да плачат, като мислели, че е полудял, а останалите го отбягвали и не говорели с него. А самият той все още недоумявал и се чудел защо едни плачат, а други дори се гнусят от него. После очите му се отворили и той видял в огледалото колко е изцапан, че цялото му лице е черно като на етиопец, и разбрал, че бесовете са се подиграли с него. Тогава страшно се разгневил на светите девойки, като мислел, че те с вълшебствата си са направили всичко това и се замислил как да им отмъсти. Като се изкъпал и преоблякъл, седнал на съдийското място, където целият народ го виждал. След това заповядал да подготвят инструментите за мъчения и отново да доведат светите девойки.

Когато довели девойките, хегемонът заповядал да ги съблекат, за да се видят телата им. Но щом започнали да свалят дрехите от тях, не могли да направят нищо, защото по Божие произволение дрехите на светиците залепнали към телата им, като кожа, всички се удивлявали от това чудо. Слугите, макар че дълго време се опитвали да свалят дрехите на девойките, не успели.

А хегемонът седнал на съдилището, внезапно задрямал и изведнъж заспал такъв дълбок сън, че въобще не можели да го събудят: бутали го, викали силно край него, но той спял като мъртъв. Тогава го вдигнали както спи и го отнесли у дома му. Щом го внесли в къщата, той се събудил.

Като научил за всичко, което се случило с хегемона Дуклиций, царят много се разгневил и заповядал да предадат за изтезание светите девойки на съдията Сисиний.

Съдията издал заповед Агапия и Хиония да бъдат изгорени живи.

Хвърлени в огъня, светите девойки с молитва предали душите си в ръцете на своя Господ. Силните пламъци не повредили не само телата на светите девици, но дори и не се докоснали до дрехите им, тъй че по тях не останала никаква следа от огън. Това станало за знамение на езичниците, че светите деви не са умрели от огъня, но с молитвите си са изпросили от Бога блажена кончина за себе си. Слугите на Анастасия Узорешителница взели през нощта техните свети тела, неповредени от огъня, и ги донесли на господарката си. Света Анастасия ги помазала с аромати и с чест ги положила в нов гроб, радвайки се в духа си и молейки Господа да удостои и нея да стане участница в блаженството на тези свети девици.

А за младата девица Ирина Сисиний отредил войниците да я отведат в блудилището и заповядал там тя да бъде предадена на поругаване, докато умре. Но по пътя, докато водели светицата, ги догонили други два воина, твърде величествени на вид и светли по лице, и казали на войниците, които водели светицата:

- Съдията ни изпрати да ви кажем да отведете тази девица там, където ви посочим ние.

Отвели ги извън града и ги изкачили на един твърде висок хълм, като казали на войниците:

- Вървете, кажете на съдията Сисиний, че сте поставили девицата на хълма, както ви е било заповядано.

Воините се отправили към съдията, а двамата светли мъже станали невидими, защото това били Божии ангели.

А светата девойка Ирина стояла на хълма, като хвалела и благодарела на Христа Бога, Който я избавил от ръцете на блудниците.

Когато доложили на съдията какво се е случило, той много се разгневил, че заповедта му не е изпълнена, качил се на коня и препуснал към този хълм.

Като наближил, съдията видял светата девойка да стои на хълма, но не можел да се изкачи на хълма, защото му се струвало, че сякаш е ограден с висока стена, която е невъзможно да се прескочи. Той обикалял хълма в кръг, пламнал от силен гняв, задето не може да се приближи до светата девойка, и така яздил от сутринта до вечерта, без да постигне нищо. Някои от войниците, които били с него, като опънали лъкове, стреляли в светицата и я ранили. А тя се обърнала към съдията и възкликнала:

- Присмивам ти се, жалки властнико, че ти като че ли срещу някой силен мъж си излязъл срещу мен, слабата жена, с оръжие. Но ето, аз чиста и неосквернена от вас заминавам при моя Господ Иисус Христос, Който сега ще ме присъедини към сестрите ми.

Като казала това и въздала благодарност към Бога, светицата легнала на земята и предала душата си на Господа. Това се случило един ден пред празника на Светата Пасха.

Когато настъпила нощта, Анастасия изпратила слугите си да вземат честното тяло на светата мъченица Ирина от хълма и, като го помазала с аромати, го положила при телата на сестрите й.

Така завършили страдалческия си подвиг светите мъченици три сестри девици - Агапия, Хиония и Ирина, и застанали в слава пред престола на Пресвета Троица, Отец и Син, и Дух Свети, Един Бог, на Него слава во веки. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски