Живот в обор: Защо майка и син живеят в нечовешки условия?

/КРОСС/ 91-годишна жена в хисарското село Красново живее трета година в обор при ужасяващи условия след пожар. Трудноподвижната Димитрия Цонова остава без дом заедно с 68-годишния си син Ненко Цонов, след като къщата им изгаря.

Случаят е по зрителски сигнал. Трета зима баба Митра, както я наричат в село Красново, посреща в конския обор.

„Обор. Конят беше едно време тука. 2 години и 3 месеца правим вече. Като почна оттук, всичко изгоря", казва Ненко Цонов, син на Димитрия.

Възрастната жена разчита на малка печка на дърва и на топлината на няколко котки.

„Как живея?! Два пъти падам. Един път, три пъти с котлона", казва Димитрия Цонова.

В обора има и локва. По думите на сина ѝ водата тече от покрива.

„Тука тече водата отгоре. Като вали, се стича и излиза навън", казва Ненко Цонов.

„Като вали, аз с един найлон се наметна и лежа тука...", споделя Димитрия Цонова.

„Оттук пропуска вода, че е валяло. Та е горяло. Ето с този найлон се завива върху завивките, да не е мокра", посочва синът ѝ.

„И той ме наметва. И аз си лягам. Капе. Моето легло беше тук. Аз го изместих от две седмици. Снощи, като валя дъждът, валя ме. Аз се завих с найлона", казва 91-годишната жена.

Ненко Цонов е бивш машинист и металург. Той посреща зимата във фургон без отопление.

„Кофраж, юрган, две одеяла Фургон, без отопление. Племенникът проби това и чакаме енергото да дойдат да вържат тока", казва той.

Фургонът е подарък от добри хора. Митра и синът ѝ мечтаят да съберат пари за печка, мивка и вътрешна стена - всеки от тях да има своя стая във фургона.

Съдовете мият под открито небе.

„Тука мием съдове, вода. Зимата я увивам, да не замръзне. И я пускам леко така, да си тече", казва Ненко Цонов.

Въпреки недоимъка Димитрия се грижи за няколко котки. Те са ѝ утеха в студените нощи.

„Цяла нощ ми спи на главата. Много добро котенце. Цяла нощ, ето го. Толкова ме обича. И след мен върви, и след него върви", казва тя.

Двамата мечтаят да имат истински дом.