Имотните измами „на зелено“. Докъде стигна разследването на прокуратурата

/КРОСС/ Николай Николаев, говорител на Софийска районна прокуратура, коментира в БНТ „Денят започва" имотните измами с жилища на "зелено".

Сигналът беше получен преди малко повече от седмица. Един единичен сигнал, а в последствие и множество допълнителни. Всичките бяха обединени в рамките на една прокурорска преписка и по случая беше образувано досъдебно производство за измама в особено големи размери. Особено големи размери, по смисъла на тълкувателната практика, е над 140 минимални работни заплати. Точният размер на щетата е в процесно установяване и затова и приканихме, колкото души се считат засегнати от конкретни случаи, да подадат сигнали. Става въпрос за сключени предварителни договори. В резултат на сключените предварителни договори хората превеждат пари, така наречените сделки "на зелено", като в момента, в който имотите вече са обособени и трябва да се прехвърлят съобразно договореностите с нотариален акт, става ясно, че договорите се развалят на някакви основания, като по данните, които имахме първоначално, не бяха върнати дори парични суми. Разбира се, в рамките на разследването ще са установи върнати или не са ли били върнати, каза Николай Николаев.

Николай Николаев обясни, че при предварителните договори не е необходима нотариална заверка.

Тук има една може би недостатъчна защита на инвестиращите "на зелено". Доколкото ми е известно и на мен, включително Асоциацията на прокурорите има един пакет от законодателни промени, който предложи, в това число да бъдат вписвани в имотния регистър тези предварителни договори, така че да се даде някаква защита на тези граждани, които дават пари с очакване да получат апартамент, коментира Николаев.

Николаев коментира дали спорът за легитимността на и.ф. главен прокурор руши доверието в съдебната власт.

Не бих могъл да дам различен отговор. Винаги, когато се хвърля кал, неизменно страните биват накаляни, а и този, който хвърля кал, цапа ръцете си. Това, което се случва, е контрапродуктивно. То руши доверието на гражданите в съдебната власт и пренася съдебната власт на терена на политиката, където мисля, че не ѝ мястото. Мястото ѝ в това да прилага закон. Тук въпросът е кой може да каже тези 6 месеца откога започва да текат. Дали има ретроактивно действие или не. С други думи, кой е органът, който може да посочи легитимен ли е един друг висш държавен орган. В случая, аз доколкото се занимавам и любителски с конституционно право, и доколкото отварям тази книжка и чета, това е Висшият съдебен съвет. Конкретно по повод становищата на ВКС, изразявайки пълна резервираност и почитание към върховните съдии, съм на мнение, че това е пример за един съдебен активизъм. Какво означава съдебен активизъм? Това е ситуацията, в която съдът излиза в рамките на традиционната съдебна власт и постановява едни актове, които имат политически ефект.