Академик Васил Николов: Корените на европейската цивилизация са на Балканите

/КРОСС/ На Балканите се намират корените на Европа. Това заяви академик Васил Николов, който получи голямата награда за наука на Българската академия на науките в областта на археологията и праисторията.

В ефира на "Денят на живо" той разказва за откритията, които променят представите за живота на първите земеделски общности в Европа, за значението на селището Слатина в София и за богатството, което производството на сол носи на древна Провадия.

„Ние сме първата европейска цивилизация. Тя има място на Източните и Централните Балкани. Това са около 500 години, в които тук се натрупва изключително знание, което след това започва да се предава към Средна и Западна Европа. Тук са корените на Европа всъщност", заяви археологът.

По думите на академик Николов първите земеделци пристигат на Балканите от Азия, преминавайки през Егейско море. Те се приспособяват към новата среда, развиват собствени знания и постигат значителен напредък в материалната и духовната култура. Археологическите открития показват, че тези общности са били много по-развити, отколкото дълго време се е смятало.

„Още на третия ден през 1975 г., когато започнах разкопки, попаднах на нещо, което ме изуми. Постепенно, с времето, след като проучвах два месеца и половина това място, се оказа най-голямата къща в Европа за шестото хилядолетие преди Христа - 117 квадратни метра", разказва акад. Николов.

Археологът споделя, че по-късно в Слатина е открита и къща с площ от 147 квадратни метра. При започналите нови проучвания учените се надяват да попаднат на сграда с площ около 250 квадратни метра и пет помещения. Ако предположението се потвърди, това ще бъде изключително откритие за праисторията на Европа.

Академик Николов обяснява, че специализираното производство на сол превръща Провадия в богат център през петото хилядолетие преди Христа. „Солта в момента е много евтина, но тогава е била като златото. Тогава е била само белег на престиж. Солта от Провадия се е превърнала в първите пари.Това е монетният двор на Европа фактически за петото хилядолетие".

Натрупаното богатство обаче налага изграждането на защитни съоръжения. В Провадия археолозите откриват каменни крепостни системи, които свидетелстват за необходимостта жителите да защитават ресурсите си. Според Николов богатството, натрупано от производството на сол, е свързано и с изключителните находки от Варненския некропол.

В региона са открити и находки, които карат археолозите да изследват и наличието на бирата преди хилядолетия. Откритието е направено в къснохалколитна къща в Провадия, унищожена от пожар. Под две малки обърнати панички археолозите намират добре запазени класове от двузърнест лимец. Снимките са изпратени на ботаник, с която екипът работи в Германия, а анализът насочва учените към производството на малц.

По думите на Николов находката дава основание да се смята, че бирата е имала място в живота на древните общности, вероятно включително в ритуали.

Археологът посочва, че праисторическото селище Слатина е заемало около 300 декара, макар голяма част от него да е разрушена при строителството на сгради и инфраструктура през XX век. Според него запазените участъци трябва да бъдат съхранени, а не застроявани. „Моята идея е тази къща от 117 квадратни метра да бъде възстановена. Тя трябва да бъде достъпна за хората, за да видят как са живели техните предци преди 8000 години".

Идеята му е на мястото да бъде изграден археологически парк, в който да се възстанови една от откритите къщи. Така посетителите ще могат да добият представа за начина на живот на хората преди около 8000 години. Реализацията обаче среща затруднения, свързани с финансирането и изискванията към строителния проект.