Живко Георгиев: Има ниша за нов политически проект

/КРОСС/Има ниша в политическото пространство за нов политически проект. Тя даже не е само една, ако гледаме на политическото пространство. Такива ниши има и вляво, и вдясно, има го и отвъд класическото делене ляво - дясно.

Доказват го не само изследванията, а и изборите, които съвсем наскоро бяха проведени - и евроизборите, и парламентарните, казва социологът Живко Георгиев пред БГНЕС.

Самият термин ниша, означава потенциал, означава зона на дефицит - електорални зони, непокрити от адекватно предлагане. Дефицитът е когато има търсене, но няма адекватно предлагане. Така че от това, че има ниша, не следва, това, че всяка нова заявка ще може да се възползва от съответната ниша. Още повече, че там, където има ниша, откриваме хора със сложна електорална биография, лъгани, разочаровани, трайно обезверени от политическата класа. Такива хора трудно се печелят. Реално погледнато ниша има, но все по-трудно става на новите проекти да изконсумират този потенциал. Изискванията към тях са доста сериозни. Те трябва да покажат много качествен политически продукт, много качествени лица, много смислени каузи. Отделно трябва да имат потенциала да покрият цялата страна със смислена комуникация. Всички тези пречки са дяволски трудни за преодоляване. Още повече, че имаме достатъчно съществуващи партии, които очевидно не са заинтересовани от нови проекти. Те са си намерили своята ниша и я охраняват като на териториален принцип.

Виждаме, че импулсивно се появиха няколко нови политически заявки. Най-често в лявото, където покрай кризата си БСП освободи пространство. А тя дълго време беше там хегемон. Обаче не е достатъчно да се наречеш Българската СИРИЗА или нещо подобно. Трябва да уплътниш това послание с адекватен продукт и поведение. Не смятам, че такъв проект бързо и лесно - с летящ старт, може да постигне влиянието, което имат новите леви проекти в Южна Европа.

Хората са доста обезверени. А тези, които не се причисляват към нито една партия - те пък са най-обезверени. Много са лъгани, много са се лъгали. Само с прекрасно звучащи чудеса и идеи, е много трудно да се хванат. Нужна е и мощ - медийна, организационна, а и финансова. Защото финансовата мощ е нужна, за да могат да се преборят с медийната хегемония на една - две партии.

Трудностите идват от това някой да съумее да се пребори с разочарованието, с обезверяването на хората. Само с гняв не става. Гневът, ако съжителства със социалния песимизъм, не ражда солидни политически проекти. Нужна е надежда. Всъщност тя лесно се продава, но не на обезверените. Има чисто психологически бариери, които трябва да се преодолеят.

Бедата е, че потенциалът на тези партии е точно сред много лъгани, много обезверени и много отчаяни. Не само от политиката, а от цялостната ситуация в България - и икономическа, и социална.