Загадъчна смърт настигна аржентинския прокурор Нисман

/КРОСС/ От 2005 г. аржентинският прокурор Алберто Нисман се бореше за своята представа за справедливост, свързана с ужасяващия бомбен атентат от 1994 г. в Eврейския център в Буенос Айрес, при който загинаха 85 души и стотици бяха ранени. Той твърдеше, че Иран стои зад него, а съвсем наскоро обяви, че аржентинското правителство се опитва да саботира усилията му да докаже това.

В неделя вечерта Нисман бе открит мъртъв в апартамента си часове преди да свидетелства пред аржентинска парламентарна комисия във връзка с твърденията си. От обстоятелствата, разкрити досега от полицията, се предполага, че става въпрос за самоубийство. Операциите, които Иран досега е извършил зад граница, обаче определено показват друго. Случаят "Нисман" смущаващо напомня за времето преди 20-30 години, когато Техеран, често с помощта на "Хизбула", водеше глобална война с враговете на ислямската република, наемаше спецотряди, които в уменията си да извършват убийства се нареждат след израелците.

Нека по-внимателно да разгледаме официалното съобщение за смъртта на Нисман, разпространено от Министерството на националната сигурност на Аржентина в понеделник сутринта, съдържащо фактите, които според ведомството са известни:

- Безжизненото тяло на Нисман е открито в неделя вечерта в апартамента му, намиращ се на 13-ия етаж в модерен жилищен комплекс с високи сгради в квартала "Пуерто Мадеро" в Буенос Айрес.

- 10 души от аржентинската федерална полиция охраняват Нисман, но те не са ангажирани с обезпечаването на сигурността му, докато си е вкъщи. Според събщението телохранителите са съобщили на секретарката на Нисман в неделя след обяд, че той не отговаря на неколкократните телефонни позвънявания. Когато разбират, че не отваря вратата при позвъняването на звънеца и че неделният вестник все още е на стълбите, решават да уведомят роднините на Нисман.

- Телохранителите взимат майката на Нисман от дома й и я завеждат в неговото жилище. Когато се опитват да влязат, откриват, че вратата е заключена с ключа от вътрешната страна. Обаждат се на служителя, ангажиран с поддръжката на сградата, който пък вика ключар. Майката на Нисман влиза в апартамента, придружена от един от бодигардовете, и открива сина си в банята, като тялото му е подпряло вратата, когато се опитват да я отворят. Незабавно се обаждат в полицията, а следователите, които влизат в банята, правят всичко възможно, за да не унищожават доказателства.

- Нисман лежи на земята, до него има пистолет 22-ри калибър, наблизо има една гилза.

В първото официално съобщение не се казва изрично, че Нисман е починал от рана от куршум в главата, а по-късно официални представители потвърждават, че причината за смъртта му е изстрел в слепоочието.

Мистерията се задълбочава: разследващите съобщават, че Нисман не е притежавал оръжието, открито до него. Тече проверка дали не го е взел от приятел. Тестват ръката му за следи от барут, но смятат, че едва ли биха открили, тъй като пистолетът е много малък. И разглеждат възможността, че прокурорът може да е бил "принуден" да извърши самоубийство чрез външен натиск. И докато случаят все повече и повече започва да прилича на "Кръстникът" или на стар филм за Джеймс Бонд, в Аржентина започнаха протести.

В Буенос Айрес се появяват много съобщения, че документите за явяването на Нисман пред парламента са били подредени на бюрото му, когато е открито тялото. В интервюта, които даде миналата седмица, той твърдеше, че е открил доказателства, според които президентката на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер и външният министър тайно са се договорили да предоставят на замесените в атентата иранци имунитет срещу наказателно преследване. Шефът на кабинета на Кирхнер определи тези твърдения като "глупост".

Как един убиец може да организира това очевидно самоубийство несъмнено ще бъде обект на спекулации и конспиративни теории в продължение на години, както и самото разследване на бомбения атентат в Еврейския център. Засега то не е довело до нито едно обвинение, а през 2005 г. бе наречено "национален позор" от покойния президент Нестор Кирхнер. Бившият архиепископ на Буенос Айрес кардинал Хорхе Берголио, който вече е папа Франциск, е сред хората, които се подписаха преди десет години под петиция, призоваваща за справедливост, но без резултат.

Алберто Нисман не получи международна подкрепа за това, че се насочи към предположението за пряко участие на Иран, като обвини Техеран в планиране и финансиране на атаката и че членове на "Хизбула" са я осъществили. Той не бе подкрепен дори от американските следователи, занимавали се със случая. "Картината на виновните е нарисувана с прекалено голяма четка", заяви през 2009 г. пред в. "Ню Йорк таймс" бившият агент на ФБР Джеймс Бернацани. Той оглавяваше воденото от САЩ през 90-те години разследване срещу "Хизбула" и заяви, че той бил "убеден" в участието на организацията, но "не се появиха данни, които да показват, че Иран е дал съгласие". Сред разузнавачите, за разлика от криминалистите, има малко съмнения, че Иран стои зад бомбения взрив в Еврейския център от 1994 г., както и зад станалия преди това взрив на кола бомба пред израелското посолство в Буенос Айрес, убил 29 души.

По това време израелци атакуваха лидерите на "Хизбула" и иранци в Ливан, а "Хизбула" и Иран атакуваха цели, които смятаха, че ще успеят да поразят. "Това е една игра, която продължава и се играе по правилата в Библията", заяви високопоставен служител от израелското разузнаване. Битката се води око за око "и в определен момент се наблюдава баланс в терора, когато всеки знае какво да очаква".

Иранци искаха да отмъстят на всички опозиционери, които смятаха за опасни. През 1991 г. след неуспешен опит, извършен преди години, те успяха да стигнат до дома на Шапур Бахтиар, последния ирански премиер при управлението на шах Реза Пахлави. Той смяташе, че са приятели. Иранците, дошли при Бахтиар, бяха претърсени от полицията на вратата, но го убиха с нож, взет от собствената му кухня

По-малкият брат на тогавашния президент на Иран Хашеми Рафсанджани бе посочен като заподозрян по случая.

В периода между 1987 г. и 1993 г. 18 противници на режима в Техеран са били убити в Европа, стана ясно от документ, публикуван от френското правителство след много подробно проучване. ЦРУ изчисли, че от 1989 г. до 1996 г. "Хизбула" е извършила 200 големи атаки, които са взели стотици жертви. В края на 90-те години иранското правителство очевидно реши на намали тези операции, след като няколко от тях привлякоха голямо внимание. Германците проведоха щателно разследване на убийството на кюрдски лидери в Берлин през 1992 г. и стигнаха до тогавашния шеф на иранското разузнаване Али Фалахиян. Взривът на Еврейския център от 1994 г. предизвиква международно възмущение. Експлозията в апартаменти в "Хобар тауърс" в Саудитска Арабия от 1995 г., при която загинаха 19 американци, насочи вниманието към друга група от иранци.

Имад Мугниех, смятан за основен изпълнител на много от терористичните атаки на "Хизбула", сред които и взривът на американските военноморски казарми в Бейрут през 1983 г., бе взривен с кола бомба в Дамаск през 2008 г. Този удар се приписва на на израелците. Бунтовниците от "Хизбула" в Ливан водeха успешна война, която доведе до изтеглянето на Израел от ливанска територия след окупация, продължила десетилетия. В резултат на тази победа "Хизбула" се превърна и си остана най-влиятелната политическа партия в страната. В последните две години организацията набира бойци, които да се бият в Сирия срещу водените от сунитите армии, сред които са и "Ал Кайда" и "Ислямска държава", които заплашват режима на Асад. От своя страна Иран се опитва да се представи като надежден член на общността на нациите, като преговаря с американци и европейци за бъдещето на ядрената си програма.

В последните дни се появиха индикатори, че играта, която е стара колкото и Библията, продължава и отново може да стане много опасна. Миналата седмица лидерът на "Хизбула" Хасан Насрала се похвали, че организацията разполага с оръжия, с които навсякъде може да удари Израел. "Правим цялата необходима подготовка за бъдеща война", заяви той.

В неделя израелските сили убиха Джихад Мугниех и няколко други членове на "Хизбула", които действаха в сирийския сектор на Голанските възвишения. Израелските медии съобщиха, че са планирали атаки по израелски цели.

Дали пък Алберто Нисман не се оказа въвлечен в дългата война на убийства? Или пък е решил да сложи край на живота си заради причини, които вероятно никога няма да разберем?

Разследването ще продължи, докато някой не го спре.

The Daily Beast/ „Сега”