Иво Христов: Президентът има своята роля, дефинирана в Конституцията, и никога не я е нарушавал

/КРОСС/ Очевидно в момента няма воля за мир у никоя от страните - нито Русия, нито Украйна, нито Западна Европа в лицето на ЕС, на Париж и Берлин, на Варшава, нито САЩ желаят изход чрез преговори. Говори се за война до победен край. Президентът не казва нищо повече, освен да констатира очевидното. Това каза евродепутатът Иво Христов в предаването „Говори сега" по БНТ.

Президентът не е наблюдател на българската политика. Той има своята роля, дефинирана в Конституцията, и никога не я е нарушавал, заяви той.

Изходът от хаоса в българския политически живот е президентска република, категоричен бе Иво Христов. „Ние няма да излезем от сегашните проблеми като пренаредим съдебната система. Ние няма и да го направим всъщност. Едно лоби ще овладее това, което досега владееше друго лоби. Но с тази реформа, дори и да се случи, ние не решаваме проблема с легитимността, с управляемостта, а още по-малко проблема със суверенитета", коментира евродепутатът.

Според него не само у нас, но в цяла Европа се завръщат тоталитарни тези и практики. „Но у нас забелязвам, че тази опасност се свързва само с една конкретна партия - „Възраждане", и я сочат с пръст тъкмо хора, които преди 30 години задаваха въпроса „Имало ли е фашизъм в България?". чух неотдавна известен медиен експерт да апелира службите да влязат в медиите - това какво е, ако не фашистки апел? Един професор от Военна академия написа апология на Хитлер във „Фейсбук" тези дни и след това я изри. „Луковмарш" протича в България от десетилетия. Това е настъплението на културния фашизъм, който проникна в обществото. Сега се появява партия, която има много спорни практики, но проблемът е много по-дълбок и по-широк. Това е резултат от отвращението на обществото от онези, които приватизираха европейската идея и които я употребяват за своя изгода. От там дойде разочарованието", коментира Иво Христов.

Доверието на българското общество по думите му е било ерозирано и от Механизма за наблюдение и сътрудничество, който с годините се е превърнал в лост за политическа подкрепа от Брюксел към определени български партии, а по никакъв начин не е способствал за подобряване на българското правосъдие.