Магията "Ел Класико", съдийската конспирация и егото на Моуриньо

През есента португалецът видя, че няма как да надиграе Барселона с атакуващ футбол и отнесе "петица", което показа, че срещу Барса мисълта за атака и повече футболисти в нападение не трябва и да минава през главата на противника. Когато дойде време да се кръстосат шпаги за Купата на Краля, "каталунците" бяха откровено надиграни, но този път не само тактичекси, но и футболно, след като се видя, че възпитаниците на Гуардиола трудно издържат на пресиращ футбол след 60-70-ата минута, поради сериозната умора, която се натрупва в ядрото на тима - Шави, Иниеста, Бускетс и Кейта, през които минават всички атаки на отбора и умората е неизбежна, факт който няма как да убегне на всеки малко разбиращ от футбол, камо ли Специалния. Моуриньо обаче пренебрегна един факт с име Пепе. Абсолютно всички, които са играли с и срещу бразилеца с португалски паспорт, знаят , че той е много рисков и му трябва малко да започне с острите и опасни влизания, и колкото и Даниел Алвеш да изработи изгонването му на мача в Мадрид, Моу трябваше да има план за игра с 10 човека, нещо което срещу Барселона въобще не му е чуждо. Ако всички в Мадрид не се бяха подвели по поведението на португалеца изхода от мача на "Бернабеу" с влизането на дефанзивен футболист можеже да бъде ясен - 0:0. Но това е магията на Класиката - напрежение, нерви, като в отделни моменти дори и Пеп и Моу допуснаха грешки, нещо напълно в реда на нещата.

И в крайна сметка стигнахме до последния епизод, където дори и най - върлите фенове на "блаугранас" не могат да отрекат едно, ако не беше човекът на име Франк де Блеекере, футболистите на Гуардиола сериозно щяха да "походят" по нервите на "Ноу Камп", за да извоюват билетите си за "Уембли".

И колкото и грешки да са допуснали съдиите в полза на Пептим, у Моуриньо надделя егото и той не се призна за победен, забравяйки засадата на Милито, която класира неговия Интер на финала миналата година. За да си голям трябва да покажеш уважение, колкото и да си ощетен, защото това показва твоята гордост, че въпреки неправдата можеш да вдигнеш глава и да поздравиш съперника, нещо което Арбелоа и Алонсо направиха, прегръщайки Пуйол и Пике, признавайки класата на противника. Специалния не направи именно това, което не му прави чест.

Но в крайна сметка не можем да не засегнем "рамото", което Барса получава редовно, когато тимът е в безизходица. Като започнем от отменения гол на Шевченко през 2006 година, минем през Йовребьо, Бусака и стигнем до де Блеекре. Всички тези моменти и имена са от ключово значение за успехите на Барса в последните години, като тук Моуриньо е прав - дано веднъж тази страхотна Барселона(нещо, което никой не отрича) спечели една Шампионска лига без подкрепа от хората в жълто(а защо не и тези в УЕФА), защото не отива на класата нито на Алвеш, нито на Маскерано, с чужда помощ и покрепа, да отнемат нещо което противника заслужава - равностойност.

И все пак всички можем да сме сигурни, че нито Специалния нито Пеп, нито още по - малко Роналдо и Меси са казали последната си дума, защото Класика съпъстваща тези имена е винаги напрегната и очаквана от всички.

Роналдо: Барселона e много добър отбор и не е нужно да му помагат по този начин

Барселона и Реал М завършиха 1:1 на „Камп Ноу”, каталунците са на финал

/БП/