Б. Ноев: Зависимостта от Русия във военната област е не оръжейна, а просто българска

/КРОСС/ Фокус: Г-н Ноев, днес един столичен вестник Ви обвинява за състоянието на бойната авиация, защото през 2000 г. не сте приели дарение от Германия - 22 модернизирани МиГ-29 за 1 евро. Взели ги били поляците...
Бойко Ноев: Преди да пишат тези неща, можеше да попитат. Или поне да поровят архивите. Историята накратко е следната. В началото на `90-те години Германия получи в наследство от ГДР определен брой МиГ-29. Тя беше инвестирала много чрез концерна ДАЗА, (впоследствие ЕАДС) да направи от този самолет съвместима с НАТО и ефективна за ползване платформа. Не стана, въпреки че бяха създали съвместна фирма с производителя, с руснаците - казваше се МАПС, и че доста подобриха поддръжката и частично - авиониката. Така германците се отказаха от МиГ и ги дадоха на Полша, както се говореше - на символична цена, по техни си германо-полски политически причини. В първите дни след като заех поста в правителството на ОДС, ДАЗА, със силна политическа подкрепа, настояха за среща, за да връчат готов проект за модернизация на българските МиГ-29. Кой и как им е възлагал тази задача преди мен, не се разбра. Доколкото не ме лъже паметта, поискаха около 200 млн. евро. Това беше сума, каквато по това време правителството нямаше и в мечтите си. Това беше една от причините да им откажем любезно. Друга причина беше съвместимостта. Бяха още пресни спомените от въздушната кампания срещу Милошевич, когато на всички съюзнически МиГ в региона, включително на натовската (вече) Унгария, беше забранено да летят, заради „вражеския силует". Именно невъзможността да се постигне пълна съвместимост със съюзниците бе в основата на становището и на тогавашното наше военно ръководство да не се инвестира в модернизация на МИГ-29, а само да се поддръжат и ремонтират докато изтече ресурса им. Да летят, като един добър самолет за охрана на въздушния ни суверенитет и толкова. Очакванията бяха, междувременно с влизането ни в НАТО да се постави и решава въпросът за новия тип многоцелеви изребител. Това е истината. Спомням се даже и комични неща покрай това. Тогавашният немски посланик беше взел този въпрос много насериозно. Даже един ден ме покани, представете си - мен, министъра, на среща-презентация за МиГ-29 в сграда на повереното ми министерството, т. нар. МО-2. Това беше толкова неучтив натиск, че разпоредих от наша страна да се участва на ниво не повече от подполковник. Този посланик повече така и не приех.

Фокус: Дебатът за бъдещето на бойната авиация и в частност, на самолетите МиГ-29 е на път да се превърне в безкрайна сага. От Министерството на отбраната вече месеци наред се чуват какви ли не обещания въпросът да бъде решен. Според вас какви са реалните перспективи?
Бойко Ноев: Пооткъснал съм се от конкретиката в този дебат, но ми прави впечатление, че въпросът за бъдещето на бойната авиация не е попаднал в добри ръце. Или по-скоро е в ръце, които по въпросите на отбраната не знаят коя е лявата и коя дясната. От общия тон на коментарите разбирам, че не съм единственият, останал с това впечатление. Има и друго нещо- ненужната идеологизация, наред с некомпетентността, очевидно нанася щети и на бойната авиация.

Фокус: Имате предвид острия език в отношенията с Русия ли?
Бойко Ноев: У нас все още има хора, които си мислят, че биха могли да компенсират очевидната си политическа немощ и професионална непригодност чрез остро антируско говорене, както и с охулване на живота и труда на цели поколения мъже и жени служили в редовете на българската армия и системата за национална сигурност. Това от една страна. От друга страна, същите тези хора използват, например, съкращението НАТО по повод и без повод, често пъти за да прикрият някоя управленска глупост. Тези пишман натовци нанасят тежка вреда на евроатлантическата кауза на България, настройват широки слоеве от българското общество против тази кауза, за която през изминалите 20 години бе платена скъпа политическа, а в много случаи - и лична цена.

Фокус: Но нали темата за „съвместимостта" със съюзниците от НАТО е от ключово значение за изпълнение на съюзническите ни ангажименти?
Бойко Ноев: Да, от ключово значение е. И на първо място- съвместимостта в мисленето, съвместимостта на човешкия фактор. У нас продължава да бъде проблем липсата на адекватно образовани и способни лидери, които да мислят евроатлантически и да правят евроатлантически. Но това не се преодолява с хулене, дамгосване и ровене в миналото, а с победа в битката за умовете и сърцата, със създаването на перспективи за личностна и професионална реализация на хората в униформа. Ръководителите на отбранителния сектор у нас допуснаха този дебат да се изкриви само до социалните придобивки и загубиха обществено-политическата подкрепа за армията. Тези ръководители носят отговорността и за това, армията да се е превърнала в "охранителна", а качествените военни лидери да се броят на пръсти, което се отразява и на съвместимостта със съюзниците ни.

Фокус: Не омаловажавате ли значението на модернизацията на техниката?
Бойко Ноев: Аз бих подредил така приоритетите в съвместимостта, първо- човешкият фактор, второ- правилата и процедурите и чак трето- материалните средства, оръжията.

Фокус: Но оръжията остаряват....
Бойко Ноев: Да, така е. Но нормалните държави ги подменят когато вече наистина не могат да служат по предназначение, а не поради идеологически или някакви земеделски причини. Ползва ли Пентагонът руски двигатели за тежките си ракети? - ползва. Има ли Турция много повече руски хеликоптери от България? - има. Почти половината гръцка бронирана техника и средства за ПВО руски ли са? - руски са. Лети ли Полша на МИГ-29? - лети. Примерите са десетки. Но у нас президентът и военният министър са решили, че ще компенсират некомпетентността си с антируска реторика, дори това да ни коства криза в бойната авиация. Зависимостта от Русия във военната област не е оръжейна, а просто българска. Тази зависимост с лозунги не се преодолява.

Фокус: Не са ли обаче правителството, премиерът, причината модернизацията на армията все да се отлага...
Бойко Ноев: Според мен основната причина, освен състоянието на икономиката, разбира се, е изключително порочния начин, по който Плевнелиев и Ненчев се опитват да извиват ръцете на правителството и на премиера да дадат „едни пари". Стигнаха и до улични агитки под прозорците... Те не могат да дефинират приоритети, камо ли да оправдаят финансиране. Не могат да защитят една валидна кауза пред обществото, което да ги подкрепи. Пощипват оттук-оттам някакви екзотични идеи, хвърлят някакви информационни бомби, станали сме за посмешище. Кой отговорен човек може да си помисли да финансира модернизацията чрез фонд, образуван от продажби на армейско имущество. Та и да го нарече „интелигентна отбрана"! Друга лоша причина е споменът от похарчените грешни стотици милиони за ненужни хеликоптери, самолети и мерцедеси по времето на НДСВ и на Тройната коалиция, пак под лъжливия лозунг „НАТО иска". Опашката на плащанията тогава се проточи и натежа и на първия кабинет на Бойко Борисов. Дали Борисов днес е „душманинът на армията" както вече говорят? Ами според мен Борисов се остави на Плевнелиев и Ненчев да го набутат в този образ и сега трябва да положи особени усилия да излезе от него.

Фокус: Кой според вас трябва да е водещият аргумент при определянето на новия тип самолет за ВВС?
Бойко Ноев: Според мен най-важното е какъв ще бъде самолетът, който се планира да дойде в поддръжка на България, в случай на нужда. Създаването на съвместни способности по наземното обслужване, поддръжката, обучението и други присъщи дейности би могло рязко да снижи разходите по придобиването и експлоатацията на самолетите. Именно такъв подход може да се вмести в концепцията за "интелигентна отбрана", според която съюзниците обединяват усилията си за снижаване на разходите и повишаване на ефективността от съответната отбранителна инвестиция.

Фокус: Нов или втора ръка?
Бойко Ноев: Самолетът не е личен автомобил. На един самолет през периода на неговата експлоатация летят десетки различни екипажи. Бих казал няколко поколения пилоти. Коя „ръка" са днес българските МиГ и Су... Важно е на каква цена придобиваш средство, което да ти служи максимално дълго време.

Фокус: Съжалявате ли за „изпуснатите" португалски F-16?
Бойко Ноев: И не и да. Не, защото отидоха при румънските приятели, които вече летят на тях и им се радват. Ако обаче се появи нова подобна възможност и ние, пак по български я изпуснем- тогава много ще съжалявам. Всъщност не повече от пилотите на българските ВВС.

Десислава Антова
Агенция „Фокус"

Бойко Ноев - министър на отбраната в правителството на СДС, в служебното правителство на Ренета Инджова, заместник-министър на отбраната в правителството на Любен Беров, бивш посланик в НАТО, Белгия и Люксембург.