Нова книга на Момчил Николов с премиера в НДК

Девет неща, които „Машини за любов" е

1. Увлекателна. Чете се на един дъх. Неизбежно между страниците й ще има трохи - ако по време на четенето огладнеете, това няма да ви накара да я оставите настрани. (Вреден навик. Постойте гладни и си дочетете книгата с апетит.)

2. Фантастична. В нея се описват поредица от невероятни събития. Извънземни. Източна митология. Метафизика. Ангели и демони. Машини за любов. (Да, има такива. Работят.)

3. Реалистична. Съдържа педантично точни дати, данни и факти от живота ви такъв, какъвто вече сте започнали да го забравяте. (Не знам от къде авторът знае тези неща за вас. Познава ви.)

4. Романтична. Книга, която причинява мечти. Отглежда ги, създава ги, показва как се прави мечтаенето. В някои моменти е болезнено красиво, в други - възбуждащо. (Абе не знам, на мене ми действа.)

5. Космополитна. Амбициозно замислена и уверено, точно изпълнена. Със замах и с прецизност в детайлите. (Открива сто посоки за пътуване, всичките - към себе си.)

6. Ерудитска. В различни области на природните и хуманитарните науки. (Вече казах, наистина има машини за любов.)

7. Вълнуваща. Изведена до край. Тъжна. Щастлива. Любовна. Отчаяна. Иронична. (Да, едновременно.)

8. Смешна. Особено на онези места, на които ако не се изсмееш, ще трябва да се разревеш. Или да се гръмнеш. (Като в живота.)

9. Любима. (Само я започни. Ще усетиш.)

Мария Донева, редактор на книгата

Машини за любов

Често се взирам се в лицата на непознати хора и се опитвам да отгатна какви са били преди животите им да ги обработят до хипнотичното състояние на почти постоянна, неясна и мъчителна скръб. Иска ми се да ги видя като деца, когато светът е бил млад за тях. Когато всичко е предстояло, било е красиво и загадъчно, а животът им се е търкалял като топка пред тях. Защо не са уловили топката ? Защо са я оставили да им се изплъзне? Защо са се повредили?
Възможно ли да бъдат поправени? Да получат обратно всичко това което са загубили? Белезите от миналото да бъдат заличени и те да заживеят в един миг извън Времето - съвършен и изпълнен с цялото загубено през годините щастие.
За това написах тази книга и я озаглавих Машини за любов. Заради мечтите, копнежите и любовта, които оставяме да се изплъзнат, защото изглежда прекалено лесно да бъдат уловени.
Машини за любов е първата част от трилогията Кръглата риба, с която, за добро или лошо се занимавам от седем години насам.
Когато през 2005 година, написах една малка книжка на име" Горният етаж и лекомислено я обявих за последна част на трилогия, нямах представа какво ме чака. Не знаех, че това е само върха на нещо скрито дълбоко в мен. През 2008 година от там, от дълбините на въображението ми изплува, едно дълбоководно чудовище - хищно, могъщо, апокалиптично; една адска конструкция от идеи и теории. Кръглата риба.
С Машини за любов историята едновременно свършва и започва. Свършва за човекът, който я е писал и започва за човека, който ще я прочете.
След почти хиляда страници, десетки герои и сюжетни линии, стотици възможности, между които писателя избира съм сигурен, че литературата е паралелен свят и симулация на Живота. В тази симулацията понякога може да срещнем самите себе си. Такива, каквито сме били, или такива, каквито ще бъдем.