АЕЦ „Козлодуй“ намалява мощността си заради речния отток, а правителството продължава с плановете за нови реактори, без да отчита климатичните реалности

Екологичната оценка по ИНПЕК и наличните планове за нови ядрени мощности в България пропускат факта, че зачестяващите екстремни горещи вълни и критично ниски нива на река Дунав принуждават ядрените реактори непланирано да намаляват мощност по съображения за безопасно охлаждане. Когато тези базови мощности отпаднат внезапно в летните пикови периоди, системата бива балансирана от изкопаеми горива (най-вече въглища), което директно компрометира изпълнението на националната цел за намаляване на парниковите емисии. В стратегическите документи не се отчита кумулативният ефект на два допълнителни реактора в АЕЦ „Козлодуй" - нито по отношение на нуждата от допълнително охлаждане, нито по отношение на риска от спирането и заместването им с въглища или газ. Рисковете от безводие за базовите ядрени мощности правят тези проекти стратегически нерентабилни, което изисква търсенето на алтернативни сценарии. Като например пренасочване на ресурса от инвестиране в нови ядрени мощности, към децентрализирани ВЕИ, системи за съхранение на енергия и енергийна ефективност. 

Непредвидените спирания съкращават живота на ядрените реактори и поставят реален риск от аварии с изтичане на радиация в бъдеще

Честите непланирани промени в мощността на реакторите, породени от климатични или други фактори, подлагат съоръженията на термичен и механичен стрес. Това скъсява експлоатационния им живот и увеличава вероятността от аварии, което е пряк риск за околната среда и радиационната безопасност. При екологичната оценка на ИНПЕК и изобщо в стратегическото планиране за нови ядрени мощности трябва да се оцени този риск на базата на бъдещи климатични модели в един затоплящ се свят, а не само на база исторически хидроложки данни. Предизвикателствата пред охлаждането на ядрени мощности трябва да се предвидят за период от 60-80 години напред, колкото е максималният живот на един ядрен реактор. 

Осигуряването на алтернативно охлаждане е свързано с рискове от увреждане на речните екосистеми и от оскъпяване на произвежданото електричество

Безводието и липса на достатъчно вода за охлаждане на турбинните кондензатори през август 2026 доведе до взривяване на крайречни скали и потапяне на баржи с камъни в близост до румънската АЕЦ "Черна вода". Въпреки интервенциите върху речното дъно, охлаждането не беше възстановено и централата спря. В хода на сходната критична ситуация с АЕЦ „Козлодуй" започнаха активни разговори за корекции на речното корито в българския участък на Дунав. Освен че могат да отнемат години и солиден бюджет, такива дейности имат сериозен, трансграничен ефект върху речната екосистема. ИНПЕК не предвижда рисковете от ефекта на такива интервенции, които ще стават неизменна част от функционирането на ядрената енергетика, при очакваното от нея осигуряване на базова мощност не само през зимата, но и в ситуация на системно засушаване и горещи вълни през лятото. От друга страна алтернативното охлаждане - с охладителни кули, например - намалява ефикасността на производството с до 5%. Едновременно с това увеличава както капиталовите разходи, така и себестойността на произведеното електричество. 

Инвестицията в нови мощности означава заключване на огромни капитали за десетилетия, забавяне на декарбонизацията и загуба на конкурентоспособност

Закъсненията, жестокото оскъпяване и техническите проблеми се наложиха като правило, а не изключение в реализирането на нови ядрени централи. Проектите във Vogtle, Flamanville и Hinkley Point са доказателството за това. Насочването на огромен държавен и обществен ресурс към изграждането на нови ядрени блокове създава дългосрочен риск от финансово "заключване". Вместо да инвестира веднага в евтини и децентрализирани възобновяеми източници, в съхранение на енергия, в ефективност и модерни мрежи, България ще заключи милиарди в проекти, които рискува да плати двойно, да очаква с десетилетия, а като се появят - да се окажат вече ненадеждни за осигуряване на така обещаваната базова мощност в условията на климатична криза. Загубеното време, заключено във вече остарели и скъпи технологии пък ще отнеме от конкурентоспособността на икономиката ни. 

Остават нерешени и проблемите с ограничената диверсификация на доставките на обогатен уран, който все още суровина, доставяна от няколко на брой корпорации в света. От тук следват и рисковете при евентуално възобновяване на уранодобива в България, каквито намерения вече бяха изразени. Отваряне на стари уранови мини у нас, затворени преди 30 г., с идеята за "местен уран", който всъщност е много далеч от нужната преработка за използване в АЕЦ, крие сериозни рискове от радиационно замърсяване, с пряк ефект върху здравето на местното население, качеството на водите и върху състоянието на околната среда изобщо. Огромен проблем остава и липсата на трайно решение за съхранението на високоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво. Практиката от Финландия показа, че едно такова съоръжение идва на колосална цена (между 3.5 и 5 млрд. евро). Предвид намеренията за включването на два нови реактора в енергийната система на България, предвид високата цена и рисковете пред качественото изпълнение - бъдещето на българското ОЯГ остава неясно и поставя рискове пред цялата енергийна система. 

Натрупването на тези рискови фактори поставя под въпрос избора на нова ядрена мощност като елемент от дългосрочния енергиен сценарий за България. Стратегическото планиране трябва да разглежда не само очакваното производство от новите реактори, а и условията, при които то би могло да бъде ограничено, необходимите допълнителни инвестиции за адаптация, въздействието върху водните екосистеми, финансовите рискове и последствията за постигането на климатичните цели. Затова „За Земята" настоява в рамките на стратегическото планиране да бъде разработен реалистичен алтернативен сценарий, който пренасочва ресурса от ново ядрено строителство към енергийна ефективност, възобновяема енергия, системи за съхранение и по-добра свързаност. Това би позволило на България да изгради по-гъвкава енергийна система, по-способна да реагира на промени в потреблението, производството и климатичните условия.

Снимка: Unsplash