Новруз в системата на церемонии на различни народи

/КРОСС/ Новруз е празник на раждането, създаването, пробуждането, обновяването, който има дълбоки корени и древни традиции. Поради тази причина нашата държава отдава особено голямо значение на този празник. През 1993 г. по заповед на общонационалния лидер Гейдар Алиев празникът Новруз получава статут на национален празник. Всяка година нашият народ празнува този празник с голям ентусиазъм. Празникът Новруз, който олицетворява изобилие, берекет и доброта, вече се отбелязва от ЮНЕСКО на международно ниво. На 23 февруари 2010 г. Общото събрание на ООН обяви 21 март за Международен ден на Новруз.

Без преувеличение можем да кажем, че Новруз е празник, който отбелязваме заедно с много други нации, напълно отразява националната и духовна цялостност на азербайджанския народ, чества се на национално ниво и се е превърнал в неразделна част на етническото мислене. Новруз е древен народен празник, който изразява общите чувства и мисли на хората и има важно място в опазването на тюркската култура.

Над 300 милиона души по света празнуват празника Новруз като начало на новата година. Вече 3 хиляди години Новруз се празнува на Балканите, в Черноморския регион, Кавказ, Централна Азия, Близкия изток и други региони. Този пролетен празник има обширна политическа география, той се разпростира на Евразийския и Африканския континенти, от Сибир до Централна Азия, Египет и други северноафрикански страни, от Саха-Якутия в Азия до Балканите в Европа, а оттам до Югоизточна Азия.

В енциклопедията „Празник Новруз" пише, че Новруз означава нов, първи ден от годината. Това е първият ден на пролетта, когато започва астрономическата пролет според слънчевия календар. Независимо от религиозно и светско мировъзрение, много народи по света празнуват Новруз като първия ден от новия живот.

Произходът на празника Новруз, митове и легенди за него са древни. В науката има две мнения за произхода на Новруз. Има две заключения в науката относно произхода на празника Новруз (Илахир):

Това е най-старият празник на природата при тюрките. В китайски източници стотици години преди нашата ера срещаме записи, че хуните са организирали пролетни фестивали на 21 март. На Гобустанските скални рисунки е изобразен ритуал за смяна на годината в по-древни времена. В тюркския епос "Ергенекон" завръщането в старата земя е свързано с първия ден на пролетта, а обичайът, основан преди три хиляди години - ритуалът за коване на нагрята желязо, все още се изпълнява в най-високите кръгове. II. Това е колекция от церемонии, произлизащи от древни ирански легенди. "Новруз" е персийска дума, която означава "нов ден". Въпреки че празникът Новруз се празнува още през периода на Ахеменидите, от 350 г. пр. н.е., неговите исторически корени вземат своето начало още преди зороастризма.

Всички атрибути, знаци, функции на празника са хуманистични и хуманни: запалване на клада, отглеждане на семени (покълнала пшеница), представления "Кьоса-кечи", призоваване на слънцето, чукане на врати, прощаване на обиди, почит към паметта на починалите, боядисване на яйца, биене с яйца, хонча (поднос) със седем вида дара, почистване на къщата и двора, хвърляне на шапка (шал), събиране на всички членове на семейството около огнището, гадания, ритуализация на срещата природа-човек и т.н.

Пътят от зимата до пролетта до деня на Новруз преминава през четири етапа - четири вторника (чершенбета). Това са вторниците на вода, огън, земя и вятър. Тези дни, както и в деня на празника, когато се стъмва се запалва кладата и всички я прескачат и казват: „Нека несгодите ми останат тук", „Нека моята скръб и лош късмет изгорят в огъня".

Когато говорим за историята на Новруз, заслужава да се отбележи ритуализацията на митовете. Митът за Кьоса-кечи има специално значение. В древността хората са приемали всичко за природена даденост. Те виждаха плодовете на пролетта, лятото и есента и виждаха, че през зимата всичко замръзва. И затова, в представлението на древните хора зимата е била враг, защото е опустошавала природата. Именно търсенето на начини за избягване от природни бедствия ги доведе до ритуали.

Защо в последния вторник на годината запалват клади?

Има тълкуване, че огънят, запален в последния вторник на годината, е свързан с култа към предците. Нашите предци са вярвали, че веднъж годишно духовете на техните починали деди идват да посещават своите потомци. Времето, когато идват духовете на предците пада на последния вторник. Хората събират много дърва за огрев, клонки и палят големи клади, за да осветят всичко наоколо с тази светлина, да стопят нощната тъмнина и духовете на предците лесно да намерят домовете си. Ако видят, че печките в къщите, в които живеят техните потомци, са изгаснали, те ще разберат, че традициите, които са установили, са потъпкани, богатството, оставено на децата им, е издухано, всичко е унищожено, те ще си тръгнат и никога няма да се върнат. Ако видят, че от печките не излиза дим, че храната не е сготвена, че не се чува смехът на внуците, че са гладни, просят и негодуват, тогава също ще се обидят и няма да се върнат отново. Именно поради това поверие в последния вторник се запалват кладите, провеждат се тържества и всички прощават един на друг. Всъщност паленето на клади и ритуалите около тях при много народи по света започват след залез на слънцето.

Какво кара Кьоса да играе? Най-важната характеристика, която определя античността на Новруз, са представления "Кьоса-Кечи" и "Году-Году". Прадедите ни винаги представят природата, сравнявайки я с хората и животните. Те изобразяват студената зима като кьоса (голобрад човек), облаците и мъгла са плешиво момиче, а пролетта е коза. Облакът, мъглата са плешивата дъщеря на Слънцето, създателя на всички същества, а космата дъщеря са неговите лъчи.

Боядисвайте яйца или празнични цветове. Яйцето е символ на раждане, пробуждане на природата, обновяване на живота, съживяване на неживото. Традицията за боядисване на яйца и биене с тях датира от древни времена. Обикновено за боядисване на яйца и правене на хонча за Новруз се използват седем цвята.

Информация за церемониите, провеждани в Азербайджан под названието "Последните вторници", за първи път се появява в първия азербайджански вестник „Екинчи", публикуван през седемдесетте години на XIX век. През съветската епоха поради опитите да се изтрият редица древни традиции на хората от паметта, обличайки ги в религиозното облекло, последните вторници са оставени извън вниманието на фолклористите и етнографите. Днес церемониите на Новруз се превърнаха в национален празник. Коментарите относно последните вторници обясняват последователността, структурата, същността и целта на седмиците, свързани с ключовите елементи. Според изследователи, които свързват произхода на празника Новруз основно със зороастризма, първият вторник е на земята, вторият - на вятъра, третият - на водата и последният - на огъня. Те твърдят, че "през първата седмица на Новруз земята се събужда. Тревата започва да расте, дърветата озеленяват, хората започват да работят в полетата. През втората седмица се събужда вятърът, вятърът духа, дърветата цъфтят. През третата седмица водата се събужда, хората прескачат водата и призовават към благополучие. През четвъртата седмица се събужда огънят. Хората хвърлят тежестта и болестите, останали от зимата, на огъня, като го прескачат, за да им бъде лесно. "

Очевидно е, че Новруз има дълбоки корени и нашите прародители са усетили промените в природата и започнали да разбират последователността на календара. Има обаче някои разлики в обясненията относно подреждане на вторниците. Ако отнемем от Новруз четири седмици, ще видим, че първият вторник попада на мразовитата зима. Събуждането на почвата, поникването на тревата изпод снега и разлистването на дърветата, всичко това не е убедително, както и това, че по време на втория вторник дърветата не цъфтят, защото все още има луд март ...

По този начин трябва да се разкрие същността на празника Новруз и да се покажат правилно неговата роля и функция в системата на световната култура. По този начин, по отношение на етническа и национална, етнолингвистична география, празникът Новруз обединява културите и езиците на народите, принадлежащи към три основни етноса: тюркски, индоевропейски и саамски. Този празник се чества официално и неофициално от азербайджанци, турци, казахи, туркмени, киргизи, узбеки, каракалпаци, кримски татари, казански татари, башкири, сахи, якути, телеути, хакаси, алтайци, ногайци, караими, карачайци, уйгури, чуваши, карапапаг-терекеминци, гагаузи, някои иберийско-кавказки народи на Дагестан, чеченци, персийци, таджики, афганци, пуштуни, пакистанци, араби, кюрди и други. Празникът Новруз служи като модел на хармонията между народите, обединяваща различни етнически групи и народи около един културен феномен.

Поради своята ритуално-митологична структура празникът Новруз е календарен празник. Съвпадайки с различни дни на март (основно 21 март) в григорианския календар, той означава края на зимата, края на старата година, пролетта и пристигането на новата година. В основата на функционалната структура на този празник е ритъмът на промяна на природата във времето (смяна на зимата с пролетта).

Концептуалната структура на този празник се основава на идеята за създаване на цялата вселена (човек, жива и нежива природа). Този празник, който включва цялостно пресъздаване - космогония, въплъщава първоначалните митологични идеи за това как са се появили всички елементи на съществуването (първият човек, първият предмет, първото време), първите стихии. Въпреки всички последващи исторически и културни трансформации, модификации, промени в изображението и формата, този празник продължава да запазва митогенезата (митологично-космогоничен произход - произход) на нивото на символно-метафорични структури.

Що се отнася до философската същност на Новруз, Новруз е ритуално въплъщение на първите философски и митологични идеи за пресъздаването на съществуването. Според философската концепция за празника системата на пространството и времето (космологичен континуум) се състои от два слоя: свещен (сакрален) и обикновен (профан). Първият е човек (прародител), първите му вещи, семейството му, децата му, а всичко, което образува от това вече е вторият слой профан.

Социално-психологическата същност на празника Новруз е, че този празник се реализира в социално-психологическата хармония на всички негови съставни елементи. Основното условие за празника е създаването на глобална хармония между природата, обществото и времето. Човек, съсед, семейство, село и други етническите единици, които са в конфликт помежду си, трябва да се помирят и да се установи мир между тях. Цялата дисхармония, която се събира през годината в социалната структура на обществото, се премахва на празника Новруз и се заменя със свещена социална и психологическа хармония. Тази хармония обхваща всички структурни нива на социално-политическата система без изключение. От тази гледна точка социално-психологическата основа на празника Новруз е идеята за мир, която премахва всички противоречия и конфликти.

***Проф. Рамазан Гафарлъ,
Институт за фолклористика, Националната академия на науките на Азербайджан