Проф. Михаил Константинов за цената на една стачка

Работниците, които се намират в крайна необходимост, имат правото и задължението да стачкуват. Но случаят в „Мини Марица Изток" изобщо не е такъв. Това мнение изказа пред "Всеки ден" математикът проф. Михаил Константинов. 

Там имаме една високо платена работническа класа и тези хора, да са живи и здрави, бяха подкокоросвани от синдикалните си лидери да стачкуват. Както мнозина, и аз не разбрах какъв е смисълът на тази стачка. Очевидно е, че зад нея прозират политически мераци на сили, засегнати от това, което се случва в страната. Нямаше никакви икономически причини за стачката. Смешно е да се смята, че причина за стачката са едни 1000 лв., които бяха поискани за работниците.

Тези хора обаче си позволиха да извършат едно престъпление, а именно да спрат влаковете, които влизаха да заредят въглища. Това не е стачка, а нарушаване свободата на транспорта и такива действия трябва да бъдат категорично пресичани, както повелява законът. Така навремето се опитаха с политическа цел да ударят британския премиер Маргарет Тачър и да свалят консерваторите от власт. Но тя отговори по абсолютно законен, силов начин, защото законът позволява да бъдат разчистени пътищата на страната, когато някой ги блокира.

Нека е ясно на някои хора, че това нещо няма да бъде толерирано. Не може някой, който блокира железопътни линии и пътища, при това с абсолютно неясни цели, да бъде оставен да го прави. Разбирам някой да умира от глад, тогава вече биологията го задължава да излезе и да се бори за своя хляб и този на децата си. Тези хора изобщо не са умрели от глад. Те може би са едни от най-добре платените работници в България. Така че те не са го направили от крайна необходимост.

Този, който блокира пътища и жп линии, трябва да бъде махнат оттам, да си ходи, да се образуват съдебни производства срещу него. Правоохранителните органи не трябва да допускат някакви си лица да блокират пътища. Защото именно това застрашава националната сигурност.

Крайно време е синдикатите да дадат отчет за своите пари, крайно време е да се сложи ред в техните финанси, да се види колко пари получават техните босове. Още повече че в много случаи синдикатите получават държавна субсидия. И в БДЖ, и в пощите, и в други големи държавни предприятия държавата им дава пари, за да развиват по-силна дейност. Държавата ви субсидира, а вие хапете ръката, която ви храни! И то защо? Не защото хората са в крайна необходимост. Те поискаха 1000 лв., получиха 300 лв., а всъщност нанесоха щети за десетки милиони. Въпреки всичко обаче щетите не са такива, че някой да вдига цената на тока. Тук вече виждаме другите мераци - на едни други юнаци монополисти. А иначе няма никакво икономическо основание да се вдига цената на тока.

Стачката в мините е абсолютно провалена и е водена с политически мотиви. Във всяко отношение тя е пълен провал дори и за самите работници. Те бяха подведени от своите синдикални лидери. Работниците много добре трябва да се замислят дали искат такива лидери, които ги употребяват като парцал. Защото синдикатите се опитват да правят целия български народ на идиоти. Но ние не сме идиоти и много грешат тези, които смятат така. Да бъдат така добри да спазват законите, защото който не ги спазва, има начин да бъде накаран да ги спазва.