България навлиза в дефлационна спирала, предупреждават експерти

/КРОСС/България навлиза в дефлационна спирала, предупредиха експерти. Процесът се наблюдава от лятото на 2013-а година, показва анализ на синдикалисти и икономисти.

На годишна база дефлацията у нас достигна минус 1,6 на сто и е най-висока в Европейския съюз, съобщи лидерът на КНСБ Пламен Димитров. По неговите думи вече година и половина няма политическо противодействие на процеса, нито антидефлационна програма на никое от последните правителства.

Всички очаквания за продължаващо намаляване на цените, които доминират, предопределят един процес на спирала, която започва да се завърти наистина към дъното, да заплашва да затваря предприятия, да изхвърля работници на улицата и естествено да не плаща заплати и да продължава да задълбочава негативния дефлационен сценарий, ако няма мерки, каза Димитров.

Мерките, които синдикатите предлагат: нов механизъм на разпределяне на доходите, на договаряне на работните заплати и стимулиране на потреблението.

Повишаването на доходите, в това число на минималната работна заплата, просто няма алтернатива като едно от направленията за борба с дефлацията, в тази връзка естествено разполагаемия доход, но не като първа стъпка. По него поне трябва да има 30 процента, ако няма по друг, допълни експертът.

Необходимо е и стимулиране на инвестициите в инфраструктурата, включително във ВиК сектора и железниците.

Преди семинара, в интервю за БНР, проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България, коментира, че вече 17 месеца България е с отрицателна инфлация - средно около -1,4 и с това ние сме на първо място сред внушителна група европейски страни от eврозоната и извън нея, които вървят към дефлация. Това ни притеснява, защото смятаме, че това е основната причина за спад в производството, висока безработица. Той уточни, че на събитието няма да присъстват представители на властта, защото първо експертната общност трябва да стигнат до солидно мнение:

Бихме искали да стигнем до общо мнение за спецификата на българската ситуация, в контекста на това, което вече се прави в еврозоната и се препоръчва на другите държави. Ние трябва да видим как ще постъпи Италия, какъв подход ще намери Германия, какво е положението в Полша и Унгария, каза проф. Петков.

Организаторите на форума предвиждат до няколко седмици да предоставят своя анализ в министерствата на финансите, на икономиката и на труда и социалната политика.