Германското правителство не защитава правата на гражданите си

На Илия Троянов, немски писател от български произход, не му бе позволено да влезе в САЩ преди два дни. Вероятно заради публичната му позиция срещу методите на американската Агенция за национална сигурност, разкрити от Едуард Сноудън

През 2008 г. Илия Троянов представи в София книгата си "Кучешки времена - революцията менте - 1989 г." У нас той е известен и с първия си роман "Светът е голям, спасение дебне отвсякъде", както и с документалния филм за лагерите по комунистическо време в България: „Напред, но нека никога да не забравяме. Балада за български герои".

- Господин Троянов, всъщност вие искахте да отлетите от Бразилия за САЩ, в Денвър трябваше да присъствате на конгрес на американски и немски германисти. Но това не се случи, защото още на летището в Бразилия ви бе съобщено, че не може да влезете в САЩ. Имате ли обяснение за това?

- Не. Не знам какво мотивира това решение, също както м.г., когато чаках много дълго време да получи работна виза, за да преподавам като гост в университета в град Сейнт Луис.

- Вие сигурно имате основание да предполагате, че една от причините е вашето критично отношение, което сте споделяли в миналото, за шпионската дейност на американската Агенция за национална сигурност (АНС)?

- Това е едно възможно обяснение. То не ми звучи абсурдно.

- Кои са другите възможности?

- При един такъв огромен бюрократичен апарат, като граничните власти на САЩ, може, разбира се, да се е стигнало и до грешка. Малко е странно обаче това да се повтаря вече два пъти. Това ме кара да си мисля, че е малко вероятно.

- От вашето изявление пред в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" става ясно, че вие сте искали да пътувате до САЩ с помощта на програмата за безвизово пътуване, известна като ESTA (Електронната система за издаване на предварително разрешение за пътуване до САЩ). (На летището в бразилския град Салвадор да Бахия Троянов разбира, че не може да излети за САЩ. При чекирането на гишето на "Американ Ерлайнс" след дълги справки служителката му съобщава, че САЩ не го допускат, защото е "специален случай". В града няма консулство на САЩ. Троянов не успява да провери дали не става въпрос за грешка. Съответно изпуска самолета. - бел. ред.)

- Аз имам право на това като германски гражданин, който е част от програмата ESTA и отива в САЩ само за няколко дни за една конференция. За това няма причина да си вадя виза, когато вече съм бил одобрен от ESTA. По тази причина имах всички нужни и валидни документи.

- Как всъщност някой изобщо може да разбере защо не сте бил допуснат да пътувате за САЩ?

- Мога само да ви кажа това, което случайно разбрах в Рио де Женейро, когато се опитах по страничен начин да разбера какво е становището на германското консулство там. Така узнах например, че американският генерален консул в Рио е женен за колумбийка, чийто баджанак имал подобни на моите проблеми. Дори този генерален консул не е имал никаква възможност да разбере какви са причините за отказа и какво може да се направи по въпроса. Това ми се стори още по-интересно и ни показва реално какво ни разкрива скандалът "Сноудън". Тайните служби и органите за сигурност действат като държава в държавата, без всякакъв контрол и проверки. И дори човек, който е част от държавния апарат, няма възможност поне малко да освети случващото се.

- Значи вие не се надявате някога да разберете защо ви е било забранено да пътувате до САЩ?

- Не. М.г. се опитах многократно да разбера това в американското генерално консулство в Мюнхен по телефона и с помощта на електронни писма. Всеки път получавах един и същи отговор: "Ние по принцип не коментираме своите решения".

- Тогава все пак сте получили работната си виза. Защо?

- Даденият университет реагира на много високо ниво и неговият ректор написа протестно писмо. Изведнъж и много неочаквано получих виза и можах да започна да преподавам, но стана с голямо закъснение и семестърът вече беше започнал.

- Как реагираха вашите колеги, които ви очакваха на сегашната конференция в Денвър, когато разбраха за вашето неуспешно пътуване?

- Те са страшно ядосани. Особено след като по подготовката на форума толкова работа отиде на вятъра. Сега дори искат да напишат открито писмо. Най-ироничното в случая е, че точно този форум трябваше да събере за взаимна работа Германия и САЩ. Темата на семинара беше "Транснационализмът".

- В момента пътувате обратно за Германия. Ще се опитате ли отново да разберете защо ви бе отказано пътуване до САЩ, или повече не ви се занимава?

- Напротив, отново ще опитам. Мен ме интересува какво става. Затова следващата ми стъпка ще е да поискам да ми издадат виза и ще видя как ще се развие историята.

- Очаквате ли за вас да се застъпят германските власти?

- Аз не съм наивен човек. Много добре знам, че Министерството на външните работи в Берлин няма изобщо някакви възможности да повлияе на събитията и няма какво да направи. Много малко хора знаят например, че в момента действа едностранна политика за пътуване между двете стани. Защото американците могат свободно да пътуват до Германия, без всякакви формалности. САЩ са една от малкото страни, чиито граждани могат без проблем да пристигат у нас. Аз не съм някакъв извънреден случай, защото през последните дни чух многократно, че моят случай съвсем не е единичен. При това положение трябва да се запитаме дали това едностранно положение трябва да продължи, след като на германски граждани не им се разрешава да пътуват до САЩ, а в същото време американците могат свободно да посещават Германия.

- Значи вие призовавате да се усложни пътуването на американски граждани в Германия?

- Какво да очаквам от Германия, след като дори нашата федерална канцлерка не е в състояние да разкритикува скандалните факти, които станаха известни след разкритията на Едуард Соудън? Както например направи бразилският президент Дилма Русеф пред Общото събрание на ООН миналата седмица. След като имаме правителство, което очевидно няма интерес да защити пред друга държава гражданските и конституционните права, както и накърнени свободи на своите граждани. Тогава не мога да очаквам, че то ще реагира сега само заради моя случай, който стана публично известен.

- Вие сте един от хората, които подписаха петицията на писателите от юли т.г. срещу бездействието на федералното правителство заради шпионирането от страна на АНС. Над 60 000 души вече я подписаха и тя бе предадена в канцлерството. Имаше ли някаква реакция от страна на канцлерката?

- Не. Никаква.

Автор: Щефан Куцмани, "Шпигел онлайн", публикувано във в."Сега"