Стоян Александров: Искров се провали, но няма морала да се оттегли

/КРОСС/ - Г-н Александров, след няколко години на криза в последните месеци се забелязва растеж и повишаване на приходите. Как бизнесът гледа на по-добрите резултати?

- Да, в последните месеци се забелязват икономически ръстове, но все още те са много плахи и несигурни. От това, което знам, износът е главната причина за по-добрите показатели. В същото време обаче не може да не отбележим, че приходите в хазната растат не само заради приръста, а заради мерките на управляващите. В стабилна обстановка данъкоплатецът се дисциплинира. Не знам какви са точните стъпки, но въпреки че плюят Ваньо Танов, аз смятам, че митниците си вършат добре работата. Истината е, че голяма част от нашата икономика е в сивия сектор и затова постъпленията са ниски. И ще ви дам пример със сектора на услугите. Не познавам един майстор, който ще дойде да ремонтира нещо в дома ви и ще ви издаде някакъв документ.

- Но какво е решението?
- Решението е в справедливата съдебна система. Без нея проверките на данъчните и на другите институции не може да приключат както трябва. В България се спазва максимата, че където има пари, няма правосъдие, а това обезверява хората. Когато аз бях шеф на данъчните, бях в близки отношения с Илия Павлов, а той беше един от големите. Тогава решихме да го подхванем и да правим проверки на всяка негова фирма. На един по-късен етап голяма част от проверяващите го отидоха на работа при него, а Илия Павлов ми каза: „Стоя-не, твоите като дойдат и им дам само сувенирните подаръци, очите им стават като понички и си отиват." За съжаление това продължава да е бизнес в България. Подобни проблеми има във всички сфери. Друг пример е продажбата на фирми, които имат задължения било към данъчните или към банките. Ами не е работа на банките да придобиват активи и да се чудят как да си съберат парите. Тяхната работа е да събират средствата на вложителите и когато те си ги поискат, да може да реагират. Ако сега стане нещо и някоя банка бъде затормозена, без подкрепа няма как да оцелее.

- Предстоящият избор на нов управител на БНБ е сред най-актуалните теми във финансовите среди. Какъв трябва да бъде човекът, който ще поеме централната банка?
- Има две неща, които са основни, за да застане някой начело на БНБ. На първо място безспорно е професионалният опит, а на второ моралът. Тези неща са основни навсякъде по света. В повечето страни централната банка е независима институция и е много важно кой ще е начело на нея. В момента у нас виждаме случай на провалил се банкер, който обаче няма и морала да се оттегли. Управляващите можеха да променят закона, така че да включат текст, според които явната некадърност да е основание за освобождаване.

- Да, но управляващите обясниха, че Европейската централна банка няма да позволи подобни промени?
- Не е вярно, можеха да го съгласуват с ЕЦБ. Много некоректно е да се твърди, че няма да бъде разрешено. Премиерът Борисов дори излезе и обясни, че Трише (Жан Клон Трише, бивш шеф на ЕЦБ - б.р.) му се обадил и обяснил, че Иван Искров е добър човек и той държи на него. Искров в знак на благодарност направи Трише доктор хонорис кауза в УНСС и това бе разменната монета. По принцип е нормално ЕЦБ да подкрепя централните банкери. Освен това те се водят, че са самостоятелни и независими фигури в държавата. Проблемът е, че когато една независима институция е оставена в ръцете на некадърни хора виждаме само негативи.

- Кандидатите за БНБ ще трябва да представят концепции пред парламента. Какво е вашето мнение?
- Това е правилно, но за съжаление постфактум. Ние виждаме, че в кулоарите разхождат като мечки един-двама кандидати и едва ли не излиза, че е предрешено кой ще оглави трезора. Да, те сега ще предложат програма. но тя ще е, за да се хвърли прах в очите на хората. Идеята е първо да се създадат критериите, после кандидатите да представят стратегиите си и чак тогава да се мисли кой да застане начело на БНБ. След като е разклатено доверието в институциите, трябва да се избере човек, който освен професионалните си качества е изградил и име в страната. Новият човек в БНБ трябва с името си да гарантира стабилността, защото дейността на централната банка не е показна и обикновените граждани нямат информация и стенограми от заседанията на управителния съвет. Освен това рано или късно ние ще кандидатстваме за еврозоната, ще трябва да вземем позиция за Европейския банков надзор и тази кандидатура трябва да бъде приета от ЕЦБ и ЕК.

- Тоест кандидатурата на Димитър Радев би създала комфорт?
- Раздвоен съм в мнението си за него. От една страна, той има репутация и опит в международни финансови институции. Лошото обаче е, че никога не е опирал до банковите проблеми. Дори когато беше заместник-министър, той Занимаваше с бюджета. Не е живял с проблемите и генезиса на банковата система. Още повече че в следващите месеци предстои да бъдат избрани и двама подуправители и се притеснявам, че сега вървят пазарлъци именно в тази сфера. Ако трябва аз да взема отношение, бих предложил поне три кандидатури, които са много по-подходящи. Такъв например е Гарабед Минасян, който е познат в средите и качествата му са известни. От системата друг подходящ кандидат е и Стилиян Вътев от ОББ, който е доказан банкер професионалист. Друга кандидатура е Петър Андронов. Той е готов, откъдето и да бъде погледнато. Той не ръководи само СИБАНК, а цялата империя на Кей Би Си и банковата общност му има доверие. На него възлагам огромна надежда и като шеф на асоциацията на банките, защото, когато вреше и кипеше в сектора миналата година, ръководството и тогава мълчеше. Ето сега например съществува друг проблем с фонда за гарантиране на влоговете. В момента този фонд дължи на държавата над един милиард лева и сега при ниските лихви на депозитите е моментът да се увеличат вноските на банките в него. Така ще се възстановят парите на държавата, а в него ще останат някакви пари за всеки случай.

- Една година след кризата с КТБ какво е състоянието на банковия сектор?
- Аз съм далеч от този сектор в момента, но приятелите ми много се жалват. Дори и за преференциални клиенти трезорите търсят под вола теле. Ще ви дам пример със себе си -БНБ взе решение да увеличи капитала на фирмите за бързи кредити, да си вдигнат капитала на 1 млн. лв. Аз управлявам такава компания и веднага спазих изискването. Впоследствие пет пъти получавам писмо, с което те ми искат да им предоставя нотариално заверено копие от дипломата. Такова съм дал при откриването на фирмата, а освен това през годините съм давал документа още няколко пъти на БНБ, но въпреки това те правят на маймуна. Та какво става със самите банки, те започнаха да сънуват бели мишки след кризата с КТБ. В тази обстановка в страната банките, вместо да помагат на хората, ги отчайват. Вместо да търсят решение за всеки казус, те ти обясняват колко е сложно. Освен това след кризата в КТБ политическите сили излъгаха избирателите си. Чувам вече от много места, че на хората, които са имали пари в КТБ, им е било обещавано, че нещата ще се решат, стига да подкрепят дадена партия. Но всъщност хората получиха един добре обмислен сценарий.

- Парламентът прие на първо четене да отпадне банковата тайна за клиентите в КТБ. Подобна промяна не създава ли опасност?
- Ако трябва да бъде откровен, докато бях в системата, всеки ден бяхме заливани с разрешения за разкриване на банковата тайна. Съдът с много лека ръка дава подобна зелена светлина и никога не е било проблем. Банковата тайна не е чак толкова голяма тайна. Хората знаят, че като оставят парите си във финансова институция, могат да бъдат разкрити, а и трябва да докажат произход на средствата. Освен това в КТБ почти няма нещо, което да не е разкрито. В трезора има хора, които работят за групировки, и каквото не е поискано, то не е изнесено. Въпросът с банковата тайна в днешно време в света вече минава на заден план. Сега вече не може да откриеш сметка в Швейцария, без да подпишеш декларация, че при съдебно решение тайната ще бъде разкрита. Преди не беше така, имаше кодове, а не физически лица. Затова не смятам, че решението е трагедия. Проблемът е, че при разкриването на данните хората може да започнат да бъдат рекетирани. Ето, аз никога не съм крил, че имам пари в КТБ. Излизаха публикации, че са милиони, но никой не попита кои пари са на физическото лице Стоян Александров и кои на фирмите ми. Моите пари не бяха на преференциални лихви. Те бяха там, защото се бях договорил с Цветан Василев да отида на работа в КТБ, именно затова напуснах Д Банк. Нормално е, когато ще работя там, и парите ми да са там. За съжаление обаче първата операция по прехвърлянето на парите стана, но втората по наемането ми - не. Но така се случи и никой не е виновен за това.

- Лихвите по депозитите и по кредитите продължават да са с много отворена ножица. Докога ще продължава това?
- Не знам, но не е правилно. В момента големите банки предлагат депозити на 1% лихва, а кредитите продължават да са на 6-8 на сто. Нямам обяснение и оправданието с риска не е обосновано. Това, което имам като наблюдение, е, че дори и първокласните клиенти вземат кредити на 3,5% лихва, което е много високо. Този разкрач не бива да е повече от 100 на сто. Дори и нискорисковите ипотечни кредити са с лихви от 6%. Това доказва неадекватното поведение на цялата банкова система.

Людмила Куюмджиева

„Преса"

Стоян Александров е роден на 14 юни 1949 г. Завършва финанси и кредит във Висшия финансово-стопански институт „Д. А. Ценов" в Свищов. В началото на 90-те години Александров оглавява данъчното управление в Министерството на финансите. Министър на финансите в правителството на Любен Беров (1992-1994). По време на мандата му е въведен данък добавена стойност. След падането на кабинета на Беров през 1994 г. Стоян Александров е директор на Централната кооперативна банка, по-късно става председател на надзорния съвет на Д банк.