-
29 Окт 2026 |
USD / BGN 1.1567
GBP / BGN 0.8545
CHF / BGN 0.9390- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето:
София 0°C 
Богомил Николов: Трябва да се приемат марки за качество, за да знаем какво купуваме
07 Януари 2011 | 07:38
Цената на хляба се повишава, а дали качеството се подобрява?
Според нашия най нов тест на 12 марки диетични хлябове резултати са много разочароващи и то не толкова като конкретни качествени показатели, колкото като разминаваме в това, което пише на етикета. Очевидно е, че стойностите написани по отношение на хранителното съдържание са доста надути, което според нас не говори добре за отношението на производителите.
Трябва ли да има стандарт и за хляба?
Аз мисля, че обществото тръгна по грешна посока, не трябва да говорим за стандарт, а за знаци за качество, това което е популярно на запад. Така се случи, че започна да се използва наименованието стандарт, но това е леко подвеждащо, стандарти имаше преди 20 години, а всъщност това, от което потребителят се нужда е информация, защото няма как да знае какво има зад етикетите.
Кой трябва да слага тези знаци за качество?
Най- успешният модел на запад са независими организации. Дори и частни компании, а не потребителски организация го правят. Много от тези схеми се управляват и от обществени организации, а в някои случаи са и държавни, но обикновено държавата има този недостатък, че нейната дейност е силно регулирана от много правила и нормативни изискания, което често пречи на процесите на поставянето на знаци за качества.
Значи държавата не е добър вариант?
Според мен държавата може да го прави, но по- добрите примери идват от независимите организации.
Имате ли нови изследвания за млечните продукти?
В края на февруари ще са готови изследванията ни. Ще правим нови тестовете на сирене и кисело мляко, след като миналата година бяха приети новите стандарти.
Какви отзиви получавате за стандарта „Стара планина"?
Това е класически пример за знак за качество. Не знам защо му харесаха наименованието стандарт, след като си е знак за качество. Там проблемите дойдоха от това, че много се бързаше и заради това не бяха изпипани правилата. Казусът, който възникна беше заради това, че в стандарта има 12 изисквания към тези продукти и в същото време 3-4 метода за изпитване. Аз все още вярвам, че потребителите ще имат доверие на този стандарт, защото това е правилният начин.
Какви са рисковете с търговията по интернет?
Там имаме доста права, най-същественото е, че можем да върнем продукта в 7 дневен срок. Може да има забавяне на доставка или други грешки, за нас е важно да има процедури, по които тези грешки да могат да се поправят. България е много интересен феномен, защото в Западна Европа потребителите много се оплакват от закъснение на доставките. Поръчваш си продукт, плащаш си с кредитната карта, но минават 20 - 30 дни и го няма. У нас този проблем е сведено до минимум, защото плащанията с кредитна карта не са толкова популярни, при нас се плаща на ръка на куриера и по този начин търговецът бърза да ни достави стоката, за да си вземе парите.
Най-големият риск е да попаднеш на фалшив, несъществуващ търговец, регистрира се сайт, предлага атрактивно, а след дни няма сайт, няма търговец.
Има проблем и с правото да върнеш продукта в 7- дневния срок, законът дава това право, но може да се окаже, че адресът на търговецът не е като посочения в сайта или въобще го няма.
Българинът научи ли си правата?
Има голям напредък, но правата са ни много и са гъвкави. Едва ли някой от нас може да каже, че познава всичко, най-малкото законът за потребителите е 50 страници.
Трябва да отделяме време да четем предварително. Лошото е, че повечето от нас се сещат, че имат права след като се сблъскат с даден проблем.