Богомил Николов: Трябва да се приемат марки за качество, за да знаем какво купуваме

Значи държавата не е добър вариант?

Според мен държавата може да го прави, но по- добрите примери идват от независимите организации.

Имате ли нови изследвания за млечните продукти?

В края на февруари ще са готови изследванията ни. Ще правим нови тестовете на сирене и кисело мляко, след като миналата година бяха приети новите стандарти.

Какви отзиви получавате за стандарта „Стара планина"?

Това е класически пример за знак за качество. Не знам защо му харесаха наименованието стандарт, след като си е знак за качество. Там проблемите дойдоха от това, че много се бързаше и заради това не бяха изпипани правилата. Казусът, който възникна беше заради това, че в стандарта има 12 изисквания към тези продукти и в същото време 3-4 метода за изпитване. Аз все още вярвам, че потребителите ще имат доверие на този стандарт, защото това е правилният начин.

Какви са рисковете с търговията по интернет?

Там имаме доста права, най-същественото е, че можем да върнем продукта в 7 дневен срок. Може да има забавяне на доставка или други грешки, за нас е важно да има процедури, по които тези грешки да могат да се поправят. България е много интересен феномен, защото в Западна Европа потребителите много се оплакват от закъснение на доставките. Поръчваш си продукт, плащаш си с кредитната карта, но минават 20 - 30 дни и го няма. У нас този проблем е сведено до минимум, защото плащанията с кредитна карта не са толкова популярни, при нас се плаща на ръка на куриера и по този начин търговецът бърза да ни достави стоката, за да си вземе парите.

Най-големият риск е да попаднеш на фалшив, несъществуващ търговец, регистрира се сайт, предлага атрактивно, а след дни няма сайт, няма търговец.

Има проблем и с правото да върнеш продукта в 7- дневния срок, законът дава това право, но може да се окаже, че адресът на търговецът не е като посочения в сайта или въобще го няма.

Българинът научи ли си правата?

Има голям напредък, но правата са ни много и са гъвкави. Едва ли някой от нас може да каже, че познава всичко, най-малкото законът за потребителите е 50 страници.
Трябва да отделяме време да четем предварително. Лошото е, че повечето от нас се сещат, че имат права след като се сблъскат с даден проблем.