Българското образование масово произвежда излишни кадри

24 000 души годишно завършват хуманитарни специалности, а има работа само за 2000. При нужни 64 000 инженери на пазара има само 23 000

Годишно се търсят 64 хил. квалифицирани кадри с инженерни и технически специалности. Наличните са почти три пъти по-малко.

В България има драстично несъответствие между нуждите на пазара на труда и търсенето на квалифицирани кадри. Това посочва Европейската комисия в доклада си за конкурентоспособността, озаглавен "Няма растеж и работа без промишленост". Годишно търсенето на квалифицирани кадри с инженерни и технически специалности се оценява на 64 000, докато наличните са почти три пъти по-малко - 23 000. В същото време завършилите икономика и стопанско управление са 46 000, докато търсеният брой такива кадри е само 23 000. Завършилите хуманитарни специалности са 24 000, а нуждата от такива специалисти се оценява на 2000 годишно, посочва докладът. В същото време общо инвестициите в образование у нас са 3% от брутния вътрешен продукт - близо два пъти под средните за ЕС 5.6%.

Тези данни обясняват и високия процент на младежка безработица в България - 28.4% през четвъртото тримесечие на миналата година. Производителността на труда е ниска, а делът на хората с висше образование, заети в производството, е под средното за ЕС равнище. За да повиши конкурентоспособността си, като осигури възможности за специализация в сектори с по-висока добавена стойност, България трябва да подобри образователната си система и да въведе основно обучение по предприемачество, подчертават още анализаторите. Неслучайно в страната ни преобладават ниско- и среднотехнологични производства, като производството на храни, напитки и тютюневи изделия е най-големият отрасъл. Сравнителният анализ на иновациите ни праща в групата на държавите със скромни постижения.

Тези изводи се потвърждават и от доклад на Института за икономическа политика по данни на Евростат и Световния икономически форум, представен вчера. През академичната 2011/2012 г. 32.6% от висшистите са придобили образователната си степен в сферата на икономиката и администрацията, 15.2% са се ориентирали в науките за обществото и човешкото поведение и 11.8% - в сферата на техническите науки, се подчертава в доклада. Страната ни заема непрестижното 90-о място в света по наличност на изследователски и обучителни центрове. По качество на изследователските институции сме на 75-а позиция. 98-о място заемаме по наличност на учени и инженери, на които се разчита при изграждането на стабилна икономика, произвеждаща стоки с висока добавена стойност. Логично по отношение на иновациите и напредъка България е на 97-о място в света.

Заедно със Словакия, Румъния и Хърватия страната ни е в дъното на класациите за Централна и Източна Европа по качество на образованието, се подчертава още в доклада на Института за икономическа политика. Най-високо оценена по този показател е Естония. Въпреки това над половината от българите - 51.5%, са удовлетворени от качеството на образованието у нас.

Макар да сме на 28-о място в света по обхват на основното образование, изпадаме чак до 70-о място по завършили средно образование хора. И тук отличник е Естония. Песимистични са данните и за годишната издръжка на учениците и студентите за държавните и частните образователни институции. Според Евростат през 2010 г. за финансиране на образованието в нашия регион най-малко пари отделят Румъния и България - съответно по 2078.6 и 2639.7 евро на година за един човек. Средното ниво за ЕС е над 6000 евро.

Икономистите предлагат възможни мерки, които да помогнат да излезем от това положение. Някои от тях са създаването на екипи от кариерни консултанти за учениците в началното и средното образование, повече гъвкавост в учебните програми, въвеждане на схеми за взаимопомощ между учениците, стипендии за талантливите ученици, програми за домашно образование и дори самостоятелно определяне на началото и края на учебната година от професионалните гимназии.

Важна роля за качественото образование играе и частният сектор - според експертите бизнесът и образователните институции трябва да си сътрудничат колкото се може повече. Сред основните препоръки към висшите учебни заведения са студентите да имат богат избор от дисциплини и курсове, които да затвърдят максимално тяхната специализация, както и въвеждането на програми тип "сандвич", които позволяват учещите да съвместяват и лекции, и работа.

Подобряването на образованието няма автоматично да доведе до по-добри резултати за икономиката, предупреждават от института. Една от причините за това е световната тенденция квалифицираните специалисти да се насочват към други страни. "Затова и мерки само в образованието, ако не бъдат последвани от мерки в други сфери, ще доведат до това, че в страната ще се образоват млади хора на световно равнище, които няма да се реализират тук", каза изпълнителният директор на Института за икономическа политика Ясен Георгиев.

ГЛАД ЗА УЧИТЕЛИ

Задава се сериозен глад за учители, алармираха от Института за икономическа политика. В следващите 5-6 години ще се пенсионират 42% от преподавателите в общообразователните училища и 30% от тези в професионалните гимназии. Това ще доведе до голям недостиг на кадри, тъй като заради ниското заплащане и липсата на престиж младите хора масово избягват учителската професия.

НАСЕЛЕНИЕ

От България емигрират много млади жени в репродуктивна възраст, се посочва още в доклада на Института за икономическа политика. Това пряко въздейства върху възпроизводството на населението - по данни на НСИ от 1985 до 2011 г. българите са се стопили с 855 000 души. Според дългосрочните прогнози през 2020 г. населението у нас ще падне под психологическата граница от 7 млн. души и ще бъде съизмеримо с данните от първото преброяване след Втората световна война през 1946 г., когато българите са били 7 029 349 души. Мрачната статистика ни отрежда "приза" за най-бързо демографски смаляващата се държава, членка на ЕС, от 2000 г. насам. Голям проблем е и застаряването на населението - според Световната банка през 2050 г. 1/3 от хората в страната ще са на възраст над 65 години, което допълнително ще натовари пенсионната, образователната и здравната система. Проучване на ООН показва, че България е четвърта след Япония, Германия и Италия по най-висока средна възраст в света - 42.8 години.

Автор: Катя Димитрова, „Сега"