„Протестът е в ДНК-то на французите“: Какви са причините за масовия гняв във Франция?

/КРОСС/ Протестът е в ДНК-то на французите, още отпреди Френската революция. Те протестират за всичко. Той буквално се ражда изведнъж - никой не може да знае кога, какво и защо кипи и каква е причината. Много е важно да се знае обаче, че в основата на френския протест, след Френската революция, най-често стоят социални искания. Това каза в БТВ „Тази сутрин" журналистът и пиар експерт експерт Ивет Добромирова, която през последните седем години живее половината време във Франция, а половината - у нас.

Французите не протестират за да свалят правителство. Това е разликата в протестите в последните години, особено откакто Макрон е президент. Изневиделица започнаха в тези винаги социални протести, които в основата си имат различни социални искания, да се прокрадва политическата адженда, която е внедрена, каза Добромирова. По думите ѝ тя е внедрена по същия начин, по който са внедрени и погромаджиите в протестите.

Истината е, че Макрон още от самото начало на своето президентство беше идентифициран от хибридната война, която води Путин доста успешно в цяла Западна Европа, въобще в цяла Европа, без да изстрели един изстрел, като един от силните европейски лидери, които могат да противостоят на неговата политика, посочи Ивет Добромирова.

Като че ли се повтаря една и съща схема и това също е нещо, което много притеснява. Да, има недоволство в Европа, има социални проблеми. Води се война, имаме руската агресия в Украйна, имаме цените на горивата, които се вдигат. Хора, които казват, че те обедняват, което сигурно е така. Но в същото време виждаме, че това се движи през мрежите, каза от своя страна журналистът Тони Николов.

Много трудно самите френски журналисти могат да обяснят как изведнъж това се структури именно по този начин. Имаме проблемите на учениците, които са сериозни. Надградиха се социални искания, върнахме се към жилетките, върнахме се към цените на горивата. Но в същото време, нека си дадем сметка, че за да запалиш историческо кметство, това предполага план и добра подготовка на различни групи, коментира той.

Това прилича на война. Отделни квартали на Париж все едно са преживели военен сблъсък, допълни Николов.

Аз виждам две основни мнения, които се изказват по повод на тези протести. Те отиват в две крайни позиции. Едната от които е, че Франция не може да се справи с абсорбирането на огромния броя мигранти, които приема, коментира политологът Тончо Краевски.

Другата е, че това е нищо друго, освен френската култура на протест и едно недоволство, което е свързано преди всичко с образование, младежко отчуждение и т.н. Нищо не пречи двете нещата да са верни едновременно, смята той.

Във Франция групата 65-74 години на пенсионерите има по-голям разполагаем доход, отколкото имат работещите хора между 30 и 39 години. Франция е държава в бюджетна криза и неспособността на правителството на Макрон да реши тази бюджетна криза доведе до това, че не можейки да отрежат повече пари за пенсии, което изобщо не може да се пипне като перо от бюджета, накрая започват да режат пари от неща като образование. Резултатът от това е, че се ескалира един структурно заложен конфликт, който е на поколенческа основа, обясни Тончо Краевски.

Не е вярно, че се режат пари от образование. Бюджетът за образование на Франция е 200 милиарда евро. Процентно това е 5% от брутния вътрешен продукт, който е един от най-големите в Европа. За времето на управлението на Макрон парите за образование са нараснали с 10%. Заплатите на учителите са нараснали от 2700 евро до 3500 евро, контрира Ивет Добромирова.

Също така е много важно да се каже, че правителството веднага реагира още на първите протести. Веднага, след като започнаха протестите, то предприеме мерки с разполагане на 3000 заместващи преподаватели в училища с особено сериозни затруднения. Обявено увеличение на бюджета за образование с допълнително 1 милиард евро. Отстъпление от планирано увеличение на определени такси за обучение, срещи с ученически организации и конкретни мерки, обясни Добромирова.

В същото време обаче се наблюдава ескалация, която пак казвам - ние вече не говорим за ученическите протести. Ние говорим за погрома, за палежите, за превземането на тези протести от внедрените групировки, допълни тя.