Александър Грозданов: Трябва да мислим за средното образование като за истинското бъдеще на нацията ни

Обществото дължи на българския учител огромна благодарност и нисък поклон, заяви проф. Ваня Добрева

/КРОСС/ Трябва да мислим за българското средно образование като за истинското бъдеще на държавата ни, като за бъдещето на нацията ни. Трябва да мислим с какво можем да бъдем полезни, как да направим по-продуктивен труда си и да създадем условия за поколения, които ще милеят и работят за България и ще отдадат силите и възможностите си на просперитета на страната. Това каза Александър Грозданов, кандидат за народен представител от Коалиция „БСП за България" в 24 МИР и съпредседател на федерация „Образование" към ГС на БСП - София по време на дискусия на тема „Проблеми на средното образование в предизборната платформа на Коалиция "БСП за България". В нея взеха участие председателят на БСП - София Калоян Паргов, Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, кандидати за народни представители от 23, 24 и 25 МИР, директори на столични училища и преподаватели.

„Целта на срещата ни е да обсъдим и набележим какво би искала да постигне БСП в средното образование и българското училище. Как да направим така, че децата ни да бъдат и знаещи, и можещи. Събрали сме се хора, изкушени от темата образование и милеят за него", заяви още Грозданов.

Кандидатът за народен представител е на мнение, че трябва да се направи анализ за петгодишния период на работа на Закона за предучилищното и училищното образование. „Но той трябва да е истински. Важно е кой ще го направи, с какви намерения, дали ще иска да покаже наяве нещата такива, каквито са и каквито ги срещаме всеки ден. Или просто ще иска да оправдае онези над 20 млн. лева, които бяха дадени за създаването на този закон", обясни Грозданов.

„Целта на тази среща е да формулираме няколко задачи в контекста на обстановката, в която се намира средното ни образование след година и половина ковид-пандемия, на нарушен учебен процес и натрупани проблеми", отбеляза лидерът на БСП - София Калоян Паргов.

Той допълни, че целта на среща е и да покаже на бъдещите народни представители какви се проблемите и какви законодателни проблеми трябва да направи следващото Народно събрание.

„Чрез тази среща искаме да намерим най-добрите решения за средното образование", изтъкна Паргов.

„БСП трябва активно да работи в сферата на образованието. То не е зона само на една политическа партия. Трябва да се търси консенсус, но той не може да се намери и постигне, ако се предават националните интереси", категорична бе проф. Ваня Добрева, която е зам.-председател на БСП - София.

Тя изтъкна, че при управлението на ГЕРБ е влязъл учебен план, които унищожава националното самосъзнание и идентичността на поколенията. „Не може да се отрича Българското възраждане и изобщо да не се изучава", категорична бе Добрева.

Според нея първото, което трябва да се направи е цялостен анализ на ковид-ситуацията. „Опитът на Финландия показва, че там нямаше проблем с дистанционното обучение. При нас пандемията задълбочи неравенствата и в момента имаме деца, които рязко изостават. Единственото нещо, което спаси системата от пълния провал - това е учителят. На всички тях българското общество дължи огромна благодарност и нисък поклон", каза тя.

По думите й за всички ученици трябва да бъдат закупени електронни устройства. „Прогнозите са, че пандемията няма да отмине бързо и следващите 2-3 години ще трябва да работим отново в онлайн среда. Няма как това да стане, ако няма безплатен интернет и в най-отдалеченото място на страната", обясни тя.

Проф. Добрева е на мнение, че в образованието освен вертикална структура трябва да има и хоризонтална. „Това означава, че ако детето по някаква причина отпадне от системата, то да може да се върне в нея по всяко време. Същото е и във висшето образование. В закона трябва да бъде осмислена структурата на средното образование, да бъдат въведени типове професионални училища, а дуалното образование е една много добра форма", допълни още тя.

Относно делегираните бюджети Ваня Добрева счита, че парите не могат да следват само ученика. „Трябва да се намери по-справедлива формула, която да отчита, че учителят също участва в образователния процес. Държавата не може да се дистанцира от образованието", заяви тя.

Иван Карагьозов, който е кандидат за народен представител от 23 МИР, обърна внимание на учебните програми. Според него те трябва да се преразгледат, тъй като в момента на отговарят на нуждите на учениците и ги натоварват с остаряла и безполезна информация. „Те трябва да се съобразени с особеностите на образователната система, да са разработени така, че да се работи лесно с тях и да дават възможност за приемственост, проследяване на резултатите на отделния ученик и на системата", обясни Иван Карагьозов.

Кандидатът за народен представител от 25 МИР проф. Тодор Мишев акцентира, че голяма част от проблема в обучението и в търговията с учебници се крие в инспекторатите, които незабавно трябва да се реформират.

„Проблем е и слабата допълнителна квалификация и нежеланието на много колеги да подобрят и обогатят подготовката си", изтъкна проф. Мишев.