У нас кой ли пък се интересува от мнението на заинтересованите?

Борбата за същностна промяна на порочната система, задушаваща българското образование, тепърва предстои, коментар на Ангел Грънчаров.

Пред мен е най-новият проект на нов ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ; това са цели 90 страници; вчера си пропилях доста време докато го изчета. От 14 февруари т.г., когато бе прогласено, че сме ощастливени с новия проект, та досега, вече цяла седмица, министърът и заместничката му дефилират по медиите, за да ни убеждават в новостите, които носел в себе си новия проект. Разбира се, никакъв обществен, граждански отзвук не се забелязва; мъртвилото и тук е на висота, но за сметка на това по медиите се шуми за всичко друго, но не и за истински важното и значимото в живота ни.

Научавам, че за две седмици трябвало да се обсъди новия проект и да се внасят някакви предложения за промяна, а след това Парламентът, в спешен порядък, трябвало да го гласува. Разбира се, времето е крайно недостатъчно, но у нас кой ли пък се интересува от мнението на заинтересованите? А заинтересовани по този закон сме всички; всички сме родители, всички по някакъв начин сме свързани и зависими от образованието; учителите пък и младите хора би следвало да се вълнуват най-много, но не, няма такова нещо; явно стереотипът и манталитетът на роба, на жертвата, с която управляващите могат да правят каквото си искат, и тук е на висота. Това са крайно неблагоприятни симптоми, вещаещи последици, които никой не може да предвиди. Защото, както и да го погледнем, образованието в съвременния свят е най-съдбовна сфера на живота, но кой ли ти в наши условия мисли и се вълнува от проблемите, пред които е изправено образованието на нашите деца?!

Подобно безразличие е фатално - защото ни обрича да продължаваме да съществуваме във вечна бедност и недостойнство; същностни промени към добро в обществото ни могат да настъпят само ако някой ден и "системата на образованието" бъде приведена в съответствие с изискванията на живота. Това едва ли може да бъде свързвано с настоящия проект, когото оценявам като поредно творение на образователната бюрокрация, целящо да запази безразделното и господство в тази сфера. Тоест, промяна в най-важното - принципът, философията, стратегията - тук не се предвижда, а същината на командното държавно и нискоефективно, некачествено образование ще си остане непокътната. Това е естествено: за да не изпусне властта си, образователната бюрокрация е способна на всичко, а какво тя умее, вече е крайно време всички да разберат: тя умее единствено да вреди, да разваля, да пречи, да спъва, да обърква. Първото условие на промяната според съвременните изисквания на живота, именно свободата, е най-ненавижданото, е онова, от което бюрокрацията в образованието най-много се бои; защото то застрашава господството и. Тъй че, уважаеми дами и господа, спете спокойно: моделът на сталинисткото командно образование се запазва непокътнат, а властта на бюрокрацията се очертава да е вечна; новият закон ще я бетонира.

Трябва някак да се реагира в този момент. Аз лично за себе си предвиждам да сторя това: да пиша писма до институции и до медии с предложение да се започне дебат по истинските, наболелите, не търпящите отлагане въпроси. Не трябва да се допусне един такъв най-важен закон да бъде пробутан тихичко, без гражданска реакция, та да се задоволи донасита лакомията на бюрокрацията ни за власт и контрол. Какво трябва да бъде сторено в сферата на образованието ни съм писал предостатъчно: ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Борбата за същностна промяна на порочната система, задушаваща българското образование, продължава. Или тепърва предстои. Понеже безразличието на всички, повтарям, е повсеместно. То е и много страшно. Ние, българите, тъкмо за най-важното най-малко мислим, т.е. сме най-безразлични. И се вълнуваме най-много точно от най-маловажното, от дреболиите. За жалост, такива сме.

Та борбата за ново, качествено, съвременно, европейско по дух и по ценности образование ще бъде безмилостно жестока, безпощадна. Битката за свобода, за творчество, за духовност, за просперитет винаги е била такава. В темата за българското образование се събират като в призма всички други български проблеми. Тук е и "заровено кучето" ако искаме да променим ситуацията си като нация, оттук ще започнат истинските промени в живота ни. Тук, в образованието, е началото на всички начала. Ето точно на това основание за тия 22 години промени не другаде, а тъкмо тук, в българското образование, никаква промяна изобщо не беше допусната. 10-ти ноември 1989-та година в сферата на българското образование изобщо не е дошъл.

Диктатът на бюрокрацията тук е безразделен и тотален. Тази е същината. Не се оставяйте да ви лъжат и подвеждат. Истината е, че нищо не зависи от нас, от родителите, от учителите, от учениците, от младите, от гражданите. Всичко зависи от чиновниците. И от закона, който изцяло е в техен интерес. Това е положението. Ако ви харесва, продължавайте да си мълчите...