-
05 Апр 2026 |
USD / BGN 1.6636
GBP / BGN 2.2450
CHF / BGN 2.1046- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето:
София 0°C 
Донка Симеонова: С „Визия за България“ искаме добро образование и млади хора, приемащи учителската професия.
09 Август 2018 | 18:10
/КРОСС/ Депутатът Донка Симеонова в интервю за агенция „КРОС“’ относно „Визия за България“ и образователната система в България.
Г-жо Симеонова, БСП представи „Визия за България“. Какво предлага този мащабен проект в сферата на образованието?
С представянето на „Визия за България“ ние българските социалисти поставихме началото на продължителен процес, който е крайно необходим, на диалог, с който се обръщаме към всеки българин с желанието да намерим сили за обединение около няколко ключови за съществуването ни като народ въпроси – икономика и доходи, национално развитие, здравеопазване и образование.
Образованието е най-важният фактор и е в основната на духовността на нацията и развитието на една държава като цяло. Във „Визия за България“ то е намерило значително място.
Направихме тези предложения в резултат на сериозна подготовка. Представителите на БСП от комисията за образование и наука както и с другите народни представители още миналата година започнахме да провеждаме срещи в областта на образованието. Те бяха особено ценни и важни, защото се срещахме с учители, директори, родители и общественици, които са пряко ангажирани с образованието, и от тях научихме много ценни съвети и предложения.
Предлагаме образованието да е държавен приоритет, а не само деклариран такъв и да бъде подложено на изключителен контрол от страна на държавата.
Поставяме две основни задачи да се случи това, а именно: пълен доклад на децата в училищна възраст и високо качество на образованието.
Като основната цел, която си поставяме, е, когато излезе на изхода на образователната система, всеки български гражданин да бъде знаещ, можещ, да познава, да обича родината си ида бъде готов за професионална реализация и включване в обществения живот.
Затова ние отговаряме на няколко основни въпроса – къде учат децата ни, какво учат, как учат и кой ги учи, като отделяме голямо място на възпитанието и професионалната реализация, а също и нова перспектива за университетите. Трябва да имаме ефективно управление въз основа на адектвна нормативна база и, разбира се, дял от БВП за образование в размер на 5% до 2020 година, за да се случи всичко това.
Какво трябва да се промени в образователната ни система, за да е на европейско ниво?
Това е много сложен въпрос, защото в момента образователната ни система е доведена до катастрофа, затова ние поставяме въпроса за спасяване на българското образование.
Разбира се, причините са многобройни и многопластови – изоставането на образователната система от модерните технологии, отчуждаването на част от учениците и липсата на желание да учат, спадът в обществения статус на учителя, непривлекателността към учителската професия.
Какво искаме да променим... Разбира се, ние предлагаме нова система на образование, защото положението, до което сме стигнали, е изключително пагубно за българската образователна система и изобщо за развитието на държавата. Предложенията ни са за достъпно и съвременно училище, т.е. поетапно осигуряване на съвременни материални условия във всяко училище.
Това трябва да стане чрез национална програма за развитие на условията за учене, спорт и култура както за здравословното хране и сигурността, така и всичко това да бъде съобразено с един съвременен стандарт за училищна среда.
Също така да се създаде научен институт по образованието, т.е. там да се правят анализите и да се правят конкретните предложения.
Специално внимание отделяме на учителя, какъв да бъде този учител на бъдещето и как да накараме младите хора да приемат учителската професия. Искаме нови училищни планове и програми, ново учебно съдържание, които да са съобразени с възрастовите и психологическите особености на децата и учениците.
Искаме категорично пресичане на непознаването на българската история и недопускане на нова идеологизация.
Конкретно предлагаме един учебник по конкретен предмет и много помагала, които да бъдат съобразени с потребностите на учениците.
За всичко това е необходимо ефективно управление и една адекватна нормативна база и, разбира се, средства.
Предвиждат ли се реформи в МОН, очевидно е, че не работи добре в момента?
Като се има предвид пренебрегването на страгическия подход на държавата към образованието и науката... Какво имаме в момента – деца, които не посещават училище, неграмотни ученици, имаме демотивирани учители, които са затрупани с помощни и всякакви други дейности, на които не им остава време да се занимават с основното, което е, да учат и защитават децата. Изключително сме притеснени от новите учебни програми по история и по български език и литература.
След като имаме нужда от спасяване на училището, тези реформи в МОН са изключително наложителни.
Особено важно е представители на МОН да се включат в диалога, който водим и да обсъдим заедно предложенията, които сме направили, защото в момента системата, която съществува в образованието, не дава нужното на нашите деца.
Каква би трябвало да е заплатата на българския учител? В момента е твърде ниска. Виждате ли начин това да се промени?!
Българското общество дължи уважение към една от най-трудните и най-отговорните професии и това е професията на българския учител, който трябва да получава добро заплащане, съобразено с важността на труда, който полага, защото в момента, въпреки повишението, което получиха, българските учители не могат да отговарят на потребностите. Същото е и с лекарите и други такива професии и това също довежда към незаинтересованост към образованието.
Ние сме записали, че ще оценяваме заплащането на учителския труд над средната работна заплата, като отделно предвиждаме стимулиране на добрите резултати.
В момента има голяма липса на учители. Според Вас какво би могло да накара младите българи да повярват в учителската професия отново?
Изключително правилен въпрос, по данни на статистическия институт от 2017 година, учителите до 35 години са близо 11%, а тези в предпенсионна и надпенисонна възраст са над 50%. В момента липсва точно това уважение към труда на учителя.
Затова ние предлагаме изключително комплексни мерки и смятаме, че нещата не могат да се случат изведнъж и набързо, но все пак трябва да утвърдим учителската професия като регулирана, т.е. „професията трябва да бъде поставена с изключително висока държавна значимост“.
Като начало трябва да има изискване и контрол на подготовката на учители, да се знае какво се учи и дали тези учители са подготвени практически.
Също така трябва да имат готовност да преподават по повече от един предмет. Предлагаме да се заложи квалификация не по-малко от 100 часа годишно. Учителите трябва да могат да ползват и платения си годишен отпуск. Искаме да прекратим бумащината в училищата, да подобрим условията на работа в училище, като сичтаме, че изключително важна е и ролята на учителя в образователната система.
Според поректа какво ще се случи с училищата в малките населени места, в момента част от тях са пред закриване?
Това е така и този въпрос е много сериозен и свързан с задълбочаване на социалните неравенства. Конкретно предлагаме регионални програми за развитие на образованието в училищата и детските градини във всяко едно населено място.
Ние трябва да видим какви са условията и да предвидим, каквото е необходимо за запазването на образователната институция.
Видно е, че населено място без образователна институция много трудно би продължило да съществува и да се развива.
Предлагаме създаване на условия за децата от 1 до 4 клас да учат близо до дома си, т.е. да се водят към някое училище в града, но учителят да пътува до тях и те да учат в населеното място, в което живеят.
Предлагаме условия за здравословно хранене и грижа за здравословното състояние на децата във всяко училище и помощите за деца от 1 до 4 клас.
С какво „Визия за България“ ще помогне на висшето образование, което се е превърнало в бизнес, а младите хора излизат безработни специалисти?
Да, това за съжаление е така, в момента е по-лесно да се влезе в висше учебно заведение, отколкото – в детска градина.
Необходимо е първо дългосрочно прогнозиране на нуждите на обществото и бизнеса от квалифицирани специалисти.
Нашето предложение е да се създаде карта, показваща от какво има нужда България. Призовавам бизнеса да каже от какви специалисти има нужда, за да се направи държавна поръчка за конкретните специалности.
Освен това при определени условия държавата да поема таксата на студените срещу договор, че младите хора ще останат в страната, за да практикуват дадената професия.
Предлагаме нов модел и за кредитите, социалната система, също така достойно заплащане на академичния състав. Искането ни е да има условия за научно-изследователска дейност.
Разбира се, важно е да има и промени във финансирането в самата система, като се актуализира и издръжката на студента.
Как трябва да се справим с неграмотността на българското население?
За съжаление е така, според изследванията близо 40% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни. България е и на последно място по математическа неграмотност. Данните за неграмотността на нашето население звучат стряскащо, но това е следствие от трагичното състояние на образователната ни система. Затова мерките, които предлагаме са в посока – на образованието да се гледа като на дългосрочна инвестиция.
И другото, което искаме да наложим, е връщането ни към националното самосъзнание, към корените ни, към българската духовност, към изконните ни ценности – като семейство, трудолюбие и толерантност, а от тук и към включването на родителите – те трябва да поемат своята отговорност за възпитанието и образованието на децата.
Как виждате България след няколко години?
След няколко години виждам ново правителство с ясни национални приоритети, с дългосрочна цел и дейности за нейното изпълнение, една нова България, която да е суверенна държава и която да има единни правила за всички български граждани, за да намерим своето място в Европа.
За мен най-важно е образованието, което да е държавен приоритет и приоритет в ценностната система на голяма част от населението. Много ми се иска да виждам все повече млади хора, които да приемат учителската професия като висша ценност.