Европейската комисия публикува есенната си прогноза за България

/КРОСС/ Есенната прогноза на Европейската комисия за България, в термините на реален растеж на БВП през 2025 и 2026 г. съвпада с тази на МФ, която е използвана за бюджетната процедура за 2026 г. Прогнозата на Комисията съвпада с тази на МФ и по отношение на разчетите за бюджетния дефицит на начислена основа през 2025 и 2027 г., а през 2026 г. ЕК очаква по-нисък дефицит. Увеличението на дефицита през 2027 г. е обяснено от ЕК с планираните доставки на военна техника, които заемат съществен дял от БВП през тази година.   

EК прогнозира реалния БВП на България да нарасне с 2,7% през 2026 г. и 2,1% през 2027 г. след растеж от 3,4% през 2024 г. През 2026 и 2027 г. се очаква растежът на частното потребление да се забави. Прогнозира се частните инвестиции да продължат да подкрепят растежа на БВП, тъй като очакванията на бизнеса ще се подобряват в контекста на приемането на еврото. Ускорението на усвояването на средства от ЕС, което започна през 2025 г., се очаква да продължи и през прогнозния период. 

Безработицата ще се запази под 4% до края на прогнозния период. Растежът на заетостта отразява усилията на бизнеса да привлече работници, особено нискоквалифицирани, от трети страни, което би могло да допринесе за облекчаване на натиска върху заплатите през следващите години.

Средногодишната инфлация според ХИПЦ се прогнозира да достигне 3,5% през 2025 г. През 2026 г. се очаква инфлацията да се забави до 2,9%, тъй като ефектите от по-високата база при административно регулираните увеличения в цените ще се изчерпят. През 2027 г. се прогнозира инфлацията да се увеличи до 3,7%, което до голяма степен ще бъде обусловено от увеличението на цените на енергията, което е в резултат от прилагането на директива ETS2 на ЕК (нова система за търговия с въглеродни емисии), освен ако нейното прилагане не се отложи.

През 2025 г. се очаква бюджетният дефицит да остане на ниво от 3%. Ускореното прилагане на ПВУ и планираните доставки на отбранително оборудване ще се отрази в по-високи публични инвестиции през 2025 г. спрямо предходната година. Предвижда се през 2026 г. да се намали натискът върху разходите от заплати и пенсии в публичния сектор и се очаква капиталовите разходи за отбрана да бъдат по-ниски, което ще допринесе за намаляване на дефицита до 2,7%. През 2027 г., на фона на втората фаза от планираните доставки на отбранително оборудване, на стойност от 1,2% от БВП, и при отсъствие на компенсаторни мерки, се очаква дефицитът да нарасне до 4,3%.

Прогнозира се консолидираният дълг на сектор "Държавно управление" като дял от БВП да нарасне от 23,8% през 2024 г. на 28,5% през 2025 г., след това до 30,6% през 2026 г. и 32,6% през 2027 г.

Пресцентър на МФ