Официалният египетски ислям е предпочитан от Великобритания

София /КРОСС/ Революциите в арабския свят отвориха неочаквани политически ниши и разместиха множество обществени пластове, които в продължение на десетилетия оставаха замразени от бившите диктаторски режими. Министерствата на ислямските дела и вакъфите и респективно главните мюфтийства бяха строго наблюдавани и контролирани от авторитарните режими. Последните директно се намесваха в работата и управлението на институциите на ислямския култ, за да прелеят техния обществен авторитет върху себе си и да предотвратят евентуални нежелани опасности.

В тази светлина промените в политическата система в Египет поставиха радикално въпроса за институционалния ислям. Още повече, че именно в Кайро се намира най-авторитетният източник на ислямското сунитско религиозно законодателство - университетът „Ал Азхар". Неговият ръководител, шейх Ахмед Тайеб, бе назначен от Хосни Мубарак през 2010 г.

Преди избухването на протестите действащият главен мюфтия Али Джумуа се опита да спаси режима, издавайки фетва, постановяваща, че от догматична точка не е желателно мюсюлманите да се присъединяват към демонстрациите. Неговият опонент и открит съперник шейх Юсуф Кардауи, възприеман като идеологическия лидер на движението на „Мюсюлмански братя", веднага излезе с контрафетва, насърчавайки египтяните да подкрепят анти-Мубарак протестите. На страниците на двата конкуриращите се ислямистки сайта „Он ислам" и „Ислям онлайн", гравитиращи около идейния кръг на Кардауи, се разрази дискусия за „догматичната легитимност на арабските революции".

Редица местни ислямистки кръгове, мнозинството изповядващи салафизма, поискаха оставката на Али Джумуа. Най-настоятелни за това са шейховете Мохамед Хасан, Сафуат Хиджази и Мохамед Абдел Максуд, които са популярни сред радикално настроените ислямски среди. Известният салафитски портал „Муфакират ал ислам" дори направи паралел между дейностите на индийския ислямски реформатор Сейед Ахмед Хан (1817-1898) и на неговия последовател Мирза Гулам Ахмед Кадиани (1835-1908), основател на общността на ахмадитите и тази на настоящия египетски Главен мюфтия.

Радикалите обвиняват Али Джумуа, че получава много лесен достъп до големите американски и британски вестници. Според тях на техните страници той популяризира идеите на Ахмед Хан, Кемал Ататюрк и Роже Гароди за сближаване между религиите, за световен мир, за братство между всички хора и т.н. Въпросните ислямски религиозни радикали са още по-непримирими към Али Джумуа, твърдейки че отстоява евроамериканските принципи и представи за създаването на нация, възприема понятия като „глобализация", „международно сътрудничество" и др. Още по-недоволни са салафитските среди от опитите на Главното мюфтийство и на „Ал Азхар" да стимулират процесите на обединение на политически активните ислямисти в Египет, да привличат главно младежите, но под знаменателя на един „по-умерен и центристки ислям".

Египетските салафити директно обвиняват Великобритания, в качеството й на бивша метрополия, че е генератор на тези процеси , тъй като винаги се е стремяла към контрол върху местния ислямския култ. Те припомнят, че официалното възстановяване на поста Главен мюфтия в най-голямата арабска страна става по предложение на британския генерал-губернатор на Египет - лорд Крамър (1882-1906). Именно в светлината на подобни злонамерени интерпретации салафитите отбелязват присъждането на титлата „почетен доктор" на университета на Ливърпул на египетския Главен мюфтия Али Джумуа. Това стана на 20 юли 2011 г. в катедралата „Метрополитен" в присъствието на представител на английската кралица Елизабет ІІ и на християнския и ислямски елит на страната.

В същото време сайта „Ислям онлайн" отбелязва, че „Ал Азхар" има амбицията да изработи подробна карта на ислямските малцинства в Западна Европа. Инициативата ще стартира с общностите във Великобритания, Германия и Франция. Експерти на най-авторитетната ислямска сунитска институция смятат да направят класификация на различните конфесионални пластове в отделните национални ислямски малцинства, да анализират противоречията помежду им и да набележат мерки за преодоляването на конфликтите. Според д-р Абдел Фадел Куси, заместник-председателя на Асоциацията на випускниците на „Ал Азхар", акцентът ще бъде поставен върху „етническите и политическите разминавания между отделните групи". На практика „Ал Азхар" планира да се заеме с една широкомащабна инициатива за икуменизация на всички мюсюлмани в Западна Европа. Основният реализатор на инициативата ще бъдат именно випускниците на този най-голям сунитски богословски университет.

Д-р Куси добавя: „Ал Азхар" изработи ефективен начин за намеса в живота на ислямските малцинства, който изключва упражняването на влияние върху техните политически предпочитания. В същото време ще стимулира умереността и правилното разбиране на исляма чрез идентификация на малцинството и на съществуващите различия в него. Това е така, тъй като има положително възприемане на „Ал Азхар" в чужбина, сред официалните институции и сред обществото. Много от проблемите са на чисто религиозно, догматично равнище."

„Ал Азхар" открито признава, че въпросната инициатива е стимулирана от „желанието на европейска страна". На този етап институцията започва да създава широка мрежа от землячески организации. Звеното вече е създадено във Великобритания, но има и изградени подобни структури в Индия, Малайзия, Индонезия, Пакистан и Кувейт. В процес на формиране са също организациите в САЩ, Бангладеш, Газа, Кюрдистан, Афганистан, Танзания, Мадагаскар, Централноафриканската република, Судан, Тайланд, Камерун, Кения, Чад, Сенегал и Дания. Задължително условие за функционирането на подобна структура е да има единство в земляческата организация и субектът да бъде регистриран според законите на държавата, в която ще развива дейност.

Въпросната инициатива на „Ал Азхар" е алтернатива и открит конкурент на подобни амбиции на шиитски Иран и на многобройните салафитски субекти, нежелани не само в Европа, но и в почти целия свят. В началото на ХХІ век Техеран открито работеше за сближаването на догматичните, а оттам и на политическите позиции на ливанските и иракски шиити и сунити. Тези действия не се увенчаха с голям успех. В същото време добре финансираните салафитски формации имат значително по-голям успех сред огромното сунитско множество в ислямските страни. Така дейността на официалните египетски религиозни институции се превръща в един от инструментите за противопоставяне между различните версии на радикалния ислям.