Панагюрското златно съкровище се завръща в НИМ

/КРОСС/При изключителни мерки за сигурност снощи се завърна Панагюрското златно съкровище. Десетки служители на реда охраняваха летището и транспортирането му до Националния исторически музей.

Заедно с още над 1300 тракийски находки, грижливо пазени в специални огнеупорни сандъци, то беше докарано с малък самолет след престоя си в Лувъра. Единственият експонат, който не се прибра в България от Париж, е главата на Севт Трети, която замина за изложба в Лос Анджелис.

Над 4 милиона души посетиха съкровището за престоя му от три месеца там.

Златото беше посрещнато в Националния исторически музей лично от директора проф. Божидар Димитров. Днес антиките отново ще бъдат подредени в залите на Националния исторически музей.

Панагюрското златно съкровище е тракийско съкровище, датирано към края на IV-ти, началото III в. пр.Хр. Намерено е през 1949 година на два километра южно от Панагюрище.

Съкровището представлява изключително красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика. Използвал се е или за пиршества или за религиозни тайнства и ритуали свързани с тракийската митология. Състои се от девет съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг.

Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни - овен, козел, и 2 са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните са художествено изобразени митологични сцени и герои от старогръцката митология. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Три от съдовете са канички оформени като глава на Амазонка. Дръжките на тези канички са оформени като кентаври-митологични същества с тяло на животно и глава на човек.

Майсторска изработка има и намерената фиала-плитък съд с формата на тава. Върху него са гравирани четири кръга с по 24 изпъкнали орнамента във всеки кръг с намаляващ размер от ръба към центъра на фиалата. Най-външният и двата по-малки от него са оформени като негърски глави, а последният най-вътрешен кръг е от жълъди. Между самите редове и отделните елементи фиалата е украсена с растителни орнаменти.

Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд. Дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното намиращи се в основата на съда като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията. Изключително богатата украса на амфората се допълва от майсторски пресъздадени сцени от митологията.