ОИСР прогнозира растеж на световната икономика с 2,7% през тази и с 2,9% през 2024 г.

/КРОСС/ Организацията за икономическо сътрудничеството и развитие прогнозира слабо възстановяване на световната икономика от шоковете, предизвиканите от коронавирусната пандемия и руската инвазия в Украйна, заради упорито високата инфлация и свързаната с нея рестриктивна политика на водещите централни банки, стремящи си да овладеят ценовия натиск чрез повишаване на лихвите.

В представените в сряда последни прогнози за икономическите перспективи, ОИСР очаква глобалният растеж да се забави през 2023 г. до 2,7% от 3,3% година по-рано, като това представлява слаба възходяща ревизия спрямо предишната оценка на базираната в Париж организацията за експанзия от 2,6 на сто през настоящата година.

За 2024 г. ОИСР продължава да прогнозира, че глобалният брутен вътрешен продукт ще нарасне с 2,9 на сто.

Очакваното икономическо възстановяване през тази и следващата година обаче би било под осреднения растеж от 3,4% през последните няколко години преди пандемията от Covid-19.

САЩ, еврозоната и Китай ще отбележат относителна мудност в тяхното икономическо възстановяване, тъй като инфлацията ще бъде по-силна, отколкото през периода до 2019 г., се посочва в доклада на ОИСР.

Организацията очаква БВП на САЩ да нарасне с 1,6% през тази и с 1% през 2024 г., на еврозоната - съответно с 0,9% и с 1,5%, на Китай - с 5,4% и с 5,1%, на Великобритания - с 0,3% и 1,0% и на Япония - съответно с 1,3% през 2023 г. и с 1,1% през 2024 г.

В същото време инфлацията в страните членки на ОИСР се очаква да достигне 6,6% през 2023 г., след което да се забави до 4,3% през 2024 г., като в големите развити икономики годишната инфлация се очаква да до малко над 2,25% едва към четвъртото тримесечие на следващата година.

Инфлационната ситуация създава проблеми за централните банки, тъй като те трябва да продължат да реагират на основния ценови натиск, който се оказва по-силен от очакваното, като същевременно не наранява прекалено икономическия растежа, отбеляза ОИСР.

"Глобалната икономика излиза от кризата, но й предстои дълъг път за постигане на силен и устойчив растеж", посочи Клеър Ломбардели, главен икономист на организацията, предаде Блумбърг. "Политиците трябва да отслабят въздействието на поредица от негативни шокове върху глобалната икономика и да се изправят пред сложен набор от предизвикателства при това", добави тя.

Ден по-рано и Световната банка предупреди, че глобалната икономика е в несигурно състояние и ще отбележи значително забавяне на растежа по-късно тази година с оглед на негативния ефект на политиките на лихвени повишения.

Основните парични власти по света са изправени пред неизбежни решения дали да спрат или да продължат най-бързия цикъл на повишаване на лихвите от 80-те години на миналия век, като през следващата седмица предстоят поредните редовни заседания на Федералният резерв на САЩ и на Европейската централна банка.

В тази връзка ОИСР отбелязал, че предишните лихвени повишения вече се отразяват особено на пазарите на имоти и финансовите пазари, но че пълният им ефект ще се появи едва по-късно тази година и през 2024 г. Организацията каза, че има несигурност относно силата на това въздействие, докато инфлацията все още може да продължи да бъде по-устойчива от очакваното.

"Остава значителна несигурност относно икономическите перспективи и основните рискове за прогнозите са в посока надолу", посочи ОИСР.

Въпреки това, базираната в Париж организация призова централните банки да останат рестриктивни и дори да повишат допълнително лихвите, ако е необходимо, докато няма ясни признаци, че основният инфлационен натиск е трайно намален. ОИСР каза, че властите трябва да използват пълноценно инструментите за ликвидност, ако по-строгите политики създадат пазарен стрес и че правителствата на нововъзникващите пазари могат временно да извършват валутни интервенции или капиталов контрол, за да избегнат сериозни рискове за стабилността.

За да помогнат на централните банки да ограничат степента на натиска върху инфлацията в резултат на търсенето, правителствата трябва да оказват фискалната подкрепа за домакинствата, която обаче да е по-целенасочена само към най-уязвимите, каза ОИСР.

Данни на организацията показват, че помощта за смекчаване на енергийните разходи все още е значителна в Европа и предимно нецеленасочена, оказвайки по този начин допълнителен натиск върху публичните финанси, които вече носят по-голяма дългова тежести след коронавирусната пандемия.