Литературата срещу олигархията

Дали в България някой знае какво е олигарх? Ако попитате сто души какво представлява това социално явление със сигурност ще получите поне 50 различни отговора. Една голяма част от тях ще си противоречат. Това не пречи думата "олигархия" да страда от свръхупотреба в последната година. Всеки втори е борец срещу олигархията. Половината от хората, които минават за олигарси дават разтърсващи интервюта срещу олигархичните модели. А вчера блесна и перлата в короната - лидерката на Движение "България на гражданите" Меглена Кунева предложи парламентът да изслуша олигарсите. Това, което госпожа Кунева не обясни и кои точно ще бъдат тези олигарси. Защото след нейното предложение има точно два начина за действие - единият е тя да назове имената, другият е самите олигарси да си признаят.
Вероятно Кунева разчита на олигарсите да им е писнало да бъдат анонимни и самотни и, че търсят начини да си намерят хора с които да поговорят. Да, разбира се, че звучи като виц. Темата за олигархията е така профанизирана вече, че е се е превърнала в карикатура на самата себе си. Разговорът за нея се води единствено с поетични метафори и без конкретни имена, а това превръща спора не в политически, а в литературен. Ето защо е трудно да се пребори олигархията. Тя все още не се е научила да се страхува от литературата достатъчно. 
(текстът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)

Автор: Александър Симов, alexsimov.blogspot.com