Проучвания с животни показаха защо заразяването с Омикрон е по-леко

/КРОСС/ По-малко щети върху белите дробове - така може да се обобщят обясненията защо по-заразният вариант Омикрон на коронавируса SARS-CoV-2 причинява по-лека форма на болестта COVID-19.

Това пише "Ню Йорк таймс", като цитира примери от изследвания върху мишки и хамстери. Според данните заразяването с Омикрон често се ограничава до носа и гърлото, а в много по-малка степен от предишните варианти засяга белите дробове. При досегашните, по-малко мутирали варианти обикновено се стига и до по-сериозни респираторни проблеми.

Може да се каже, че "се заражда идеята" за проява на болестта основно в горната част на дихателния апарат, казва Роланд Айлс от Берлинския здравен институт. Това би било сериозна промяна в разбирането за Омикрон в сравнение с времето преди над месец. При появата му в Южна Африка през ноември учените бяха обезпокоени от комбинацията от близо 50 мутации.

Досегашни изследвания показаха, че част от новите мутации дават по-голям достъп до клетките на организма, други - възможност да заобикаля защитата, давана от антителата. Как обаче се държи вирусът в тялото, оставаше мистерия, пише "Ню Йорк таймс".

Десетина изследователски групи, сред които учени от Кеймбридж, наблюдават проявленията на вируса лабораторно, впръскват го и в ноздрите на животни. Тези изследвания съвпаднаха и с наблюдението, че въпреки изключително бурния ръст на случаите в много държави хоспитализациите се увеличиха в много по-малка степен. Това не означаваше непременно по-леко протичане спрямо другите варианти. Много от случаите например бяха при млади или при хора с известен имунитет заради ваксините.

Последните изследвания успяват да отговорят на част от въпросите и сочат към същия извод: Омикрон е по-лек и от Делта, и от други предишни варианти. За резултатите при мишки и хамстери например пишат в публикуван в сряда доклад учени от Япония и Съединените щати, чийто консорциум е изследвал увреждането на белите дробове при тези животни (много по-малко) и загубата на тегло (много по-малка) при заболелите.

Много по-малко количество вирус в белите дробове

Особено интересни се оказват резултатите при т. нар. сирийски хамстери, известни с това, че се разболяват тежко при заразяване с всички предшестващи варианти на вируса, но не и след като са били изложени на Омикрон.

Данните сочат, че количествата вирус в ноздрите на хамстерите са същите при Омикрон като количествата при по-ранни версии, но тези в белите дробове са едва една десета от наблюдаваните при предходните варианти. Изследователи от Хонконг също установяват в проби от тъкан от дихателните пътища на оперирани пациенти, че Омикрон се размножава в нея по-бавно от Делта и другите варианти.

Засега отговорът отчасти е в конкретен протеин - TMPRSS2 - който може неволно да помага на вирусите да си намерят път към клетката, но Омикрон не сработва добре с него.

Ще са нужни още изследвания като например експерименти с маймуни или повече наблюдение на дихателните пътища на заразени с Омикрон. Освен това предстои да се разбере защо този вариант е значително по-заразен. Потвърждението на сегашните резултати обаче би помогнало да се обясни защо случаите на хоспитализация при този вариант са повече.