Класиката на Чайковски и Пушкин „Евгений Онегин“ на сцената на Софийската опера

/КРОСС/ На 10 февруари 2019 година почитателите на оперното изкуство ще бъдат с „Евгений Онегин" от Чайковски. Тази постановка на Вера Петрова откри оперния сезон в Софийската опера през сезон 2016/2017, а по-късно през сезон 2017/2018 на театър „Верди" в Триест. Едно тържествено начало и същевременно изключително успешно, а аплодисментите за премиерата са високата оценка, която международната публика даде на българския режисьор. Светският Триест се събра в официално облекло в театър „Верди", за да отпразнува премиерата на един луксозен „Евгений Онегин". Копродукцията със Софийската опера се оказа както музикално, така и артистично успял празник, който приключи с бурни, продължили с минути аплодисменти.

Италианските критици пишат: „Пресъздаването на обстановката на „Евгений Онегин" чрез оборудването, повече от реномирано на Софийската опера и балет, което гледахме на сцената на Оперния театър Верди, режисурата на Вера Петрова и декорите - реализирани от Александър Костюченко и костюмите от Стив Алмериги, следват дословно указанията на Чайковски. Един много изчистен спектакъл, който е игран няколко пъти в София и винаги е очакван от публиката.

Тези, които видяха постановката на Вера Петрова твърдят, че тя напомня и за пиесите на Чехов - отначало със забавения ритъм в първо действие, а после с бурята от чувства в следващите действия. Добре подчинен на същественото, което преследва и Чайковски, спектакълът на Вера Петрова разказва историята като един сън на Онегин. Моментите на една неповторима поезия - трескавото безпокойство на прочутата сцена с писмото - историите на „дендито" Онегин, на страстната Татяна, на лекомислената Олга, на мечтателя Ленски са пресъздадени от млади актьори-певци, в духа на Чайковски. Композиторът търси за „Евгений Онегин": „1) неизвестни певци, но дисциплинирани и старателни; 2) певци, които освен това умеят да играят по естествен и убедителен начин; 3) декори и костюми, не толкова пищни, но точно пресъздаващи епохата; 4) един хор, който да не е стадо овце, както в имперските опери, но който реално да участва в действието; 5) един диригент на хора, който да не е знаменитост. Да става каквото ще, но няма да дам моята опера на Имперските оперни театри и ако не ми се отдаде да я поставя в Консерваторията, няма да види бял свят."

Вера Петрова спазва изискванията на Чайковски. В софийският „Евгений Онегин", както и този в Триест, играят предимно млади артисти, които дават всичко от себе си. Публиката, която препълни салона в Триест , дълго аплодира от сърце спектакъла, защото той й хареса. Едно много добро начало на сезона за театър „Верди". Тази постановка на Вера Петрова българската публика ще може да види на сцената в Софийската опера и балет.