Правителството прие новата Концепция за наказателна политика

/КРОСС/ Министерският съвет одобри Концепция за наказателна политика за периода 2020 - 2025 г. Концепцията е разработена въз основа на анализ на цялостната актуална картина на криминогенната среда и на преценка на ефективността и идентифициране на проблемните области на прилаганите към момента наказателноправни инструменти.
Проектодокументът, изработен от Министерството на правосъдието, получи широка обществена подкрепа от представители на магистратурата, адвокатурата, академичната общност, МВР, неправителствения сектор, дипломатическия корпус и членове на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система по време на общественото му обсъждане на 5 март т.г.
„Променените обществено-политически и социално-икономически условия, включително в световен мащаб, извеждат нови предизвикателства за справяне с престъпността, като например борбата срещу тероризма, незаконната миграция и др. Обществената опасност на някои деяния, включени в Особената част на Наказателния кодекс, е отпаднала. В европейски мащаб също се наблюдава тенденция за декриминализиране на деяния е намалена обществена опасност", пише в концепцията.
Концепцията предлага да се направи внимателна преценка на адекватността на предвидените наказания при съобразяване на обществената опасност на значителна част от съставите в НК, при придаване на по-голяма значимост на административнонаказателната репресия, като неразделна част от наказателната политика на държавата.
С цел да се усъвършенства системата на наказанията и постигането по-резултатна и превантивна превъзпитателната цел, се предлага преосмисляне на необходимостта от налагането на ефективно лишаване от свобода по отношение на лица, извършили деяния с ниска обществена опасност и разширяване обхвата на наказанието „пробация", като алтернатива на лишаването от свобода за кратък срок.
Принципите на настоящата концепция за наказателна политика са в синхрон с основните положения на съвременното наказателно право, като водещи сред тях са: аргументираност, съвместимост и последователност на извършването на законодателни промени; съразмерност на наказанията; повишаване на участието на пострадалите в наказателния процес и насърчаване на възстановителното правосъдие; съответствие на правната уредба със задължителните за България стандарти според правото на Европейския съюз и международното право в наказателната област.
Целта е повишаване на ефективността на наказателната репресия, усъвършенстване на системата на наказанията и повишаване на общественото доверие в наказателното правосъдие.