ОАЕ заложиха бомба със закъснител на целия свят

/КРОСС/  Оттеглянето на ОАЕ заплашва с пълен провал на сделката на ОПЕК+. Това ще окаже сериозно влияние върху петролния пазар. Негативното въздействие обаче се очаква не веднага, а след като Ормузкият проток бъде отблокиран и страните от Близкия изток могат да изнасят пълния си обем петрол безпрепятствено.

Не е случайно, че ОАЕ избраха точно този момент да напуснат алианса. Това е много умен ход. Те отдавна искат да напуснат ОПЕК и сделката ОПЕК+, но не успяха.

Сделката на ОПЕК+ породи неоснователни надежди в някои страни, че алиансът ще поддържа високи цени на петрола завинаги. Следователно те можеха уверено да инвестират дори в проекти с високи производствени разходи. Съединените щати , Гвиана и Бразилия , които не са членове на ОПЕК, направиха точно това. ОАЕ последваха примера. Превъзбудени от радост, те инвестираха сериозно в разширяване на производствените си проекти.

За разлика от Съединените щати или Гвиана обаче, емирствата не можеха да произвеждат толкова, колкото искат, и по този начин да възстановят инвестициите си, тъй като бяха обвързани от задълженията на ОПЕК+.

През 2021 г. дори избухна открит конфликт със Саудитска Арабия относно квотите. Абу Даби блокира сделката, за да си осигури правото да произвежда повече - 3,8 милиона барела на ден вместо 3,2 милиона, предложени в квотите.

След това саудитците направиха компромис, позволявайки производство от 3,5 милиона барела. Но ОАЕ очевидно таяха злоба. Мечтата им е да достигнат пет милиона барела на ден. Но като член на ОПЕК това би било трудно постижимо.

През 2023 г. не само ОАЕ, но и Ирак и други членове на ОПЕК бяха недоволни от необходимостта да намалят допълнително производството, докато техните конкуренти - страни извън ОПЕК - се възползваха от това, увеличавайки производството и печелейки все по-голям дял от световния пазар. Абу Даби таеше недоволството си и изчакваше своя момент. Възможно е да е имало и намеса от страна на САЩ.

В същото време ОАЕ може би са постъпили прибързано. ОПЕК увеличи производствената си квота с почти три милиона барела на ден за всички членове само през последната година и планираше да продължи да се движи в тази посока, като постепенно достигне точка, в която квотите щяха да престанат да играят каквато и да е роля на пазара, позволявайки на всеки член на ОПЕК да произвежда толкова, колкото иска.

Алиансът просто искаше да направи това постепенно, за да предотврати срив на цените на фона на шока и потапяне на света в нова енергийна криза. Тогава ОПЕК щеше да трябва да намали производството отново, за да повиши цените в полза на цялата петролна общност.

Но търпението на ОАЕ се изчерпа по-рано - и спусъкът, разбира се, беше затварянето на Ормузкия проток и проблемите с износа на петрол от Близкия изток .

Във всяка друга ситуация излизането на Абу Даби от алианса би довело до ценови шок. Но това не се случи сега - всъщност, вчера световните цени на петрола се повишиха до четиригодишен връх на фона на ескалиращото геополитическо противопоставяне между САЩ и Иран . Именно затова ОАЕ избраха този момент да напуснат ОПЕК: решението им се дави в планина от други проблеми.

Уловката е, че това няма да елиминира напълно риска от по-късен срив на цените на петрола, след като конфликтът между САЩ и Иран приключи и логистиката на доставките на петрол бъде напълно възстановена. Тогава „ефектът на пеперудата" от решението на ОАЕ може да има широко разпространени и непредсказуеми последици.

След разрешаването на конфликта в Близкия изток могат да се идентифицират три сценария. Най-лесният път е ОАЕ, въпреки оттеглянето си от ОПЕК, да продължат да координират действията си с алианса, което би имало минимално въздействие върху цените на петрола. Цената на петрола лесно би могла да остане около 100-110 долара за барел, генерирайки свръхпечалби за всички износители.

Но засега подобен сценарий е трудно да се повярва, защото спорът за квоти със Саудитска Арабия се утежнява и от политически съображения. ОАЕ не просто иска да произвежда повече и да печели повече - иска да се конкурира със саудитците като лидер в региона и самата да стане такъв. Абу Даби може да види сътрудничеството със САЩ, които имат свой собствен дневен ред (администрацията на Тръмп трябва да понижи цените на петрола преди изборите), като по-изгодно.

Вторият (базов) сценарий: ОАЕ увеличава производството и износа на петрол. Други членове на ОПЕК, по-специално Ирак и Казахстан , желаят подобна свобода в обемите на производство, но се колебаят открито да напуснат ОПЕК. Ако обаче останат членове на алианса, те няма да се придържат към квоти и ще произвеждат повече. Това ще подкопае дисциплината и влиянието на ОПЕК и ще доведе до спад в цените на петрола - не катастрофален, но под 100 долара, макар и все още над 80 долара. За повечето петролни проекти това е сравнително жизнеспособно и печелившо ниво.

Третият сценарий е шокиращ. Той предполага, че след „Емирствата", други членове на ОПЕК публично ще се оттеглят от организацията. Ако всеки играч увеличи производството, пазарът ще се пренасити и без общ лидер ще последват истински ценови войни, в мащаб, какъвто светът не е виждал. Търговците веднага ще заложат на бъдещо пренасищане с петрол, въпреки че то все още не се е материализирало. Тогава петролът лесно може да достигне 75 долара за барел или дори по-ниско, ако увеличението на производството е наистина агресивно.

Русия, разбира се, няма да може да стои безучастно, тъй като цените на петрола пряко влияят върху формирането на една пета от бюджетните ни приходи.

Пълният колапс на ОПЕК+ е най-лошият сценарий за Русия, тъй като световната цена ще падне под 75 долара за барел, а цената на руския петрол ще бъде още по-ниска поради продължаващата отстъпка от санкциите. Русия има предпазна мрежа от 14,41 трилиона рубли във Фонда за национално благосъстояние (5,7 процента от БВП), но ликвидната част от резервите ѝ е само около 3,89 трилиона рубли. Следователно, ако цените на петрола паднат, руското правителство ще бъде принудено да предприеме непопулярни мерки, при които увеличеното заемане не е най-лошият възможен резултат. Най-вероятно ще трябва да намали бюджетните разходи и да отложи някои инвестиционни проекти.