"Турандот" и "Княз Игор" на сцената на Софийска опера и балет

София /КРОСС/ С два шедьовъра на Пучини и Бородин започва месец януари в първия ни оперен театър.
Завесата ще се вдигне за прочутата и последна опера „Турандот" на Пучини на 15 и 16 януари от 19 часа.

„Турандот" се играе с голям успех у нас и в чужбина. Нейната режисура е дело на академик Пламен Карталов. През 1986 г. и 1996 г. тя е поставена в Атина. С нестихващи аплодисменти е гледана през 2000 година в Япония от японския император и от хиляди японци. Триумфът на „Турандот" в Япония продължава и през 2008 година. Операта се появява на сцената на хълма Царевец във Велико Търново през 2008 г., а през 2009 г. в театъра на Марибор.

Като любима опера на почитателите на Пучини „Турандот" е почти всеки сезон в репертоара на Софийската опера и балет.

На 15 и 16 януари прочутата опера ще се играе със следните състави:

15.01.2015 19:00

Участват:

Баясгалан Дашням, Мирослав Андреев, Ангел Христов, Костадин Андреев, Цветана Бандаловска, Атанас Младенов, Пламен Папазиков, Даниел Острецов, Николай Петров

Диригент БОРИС СПАСОВ

16.01.2015 19:00

Участват:

Йорданка Дерилова, Мирослав Андреев, Светозар Рангелов, Мартин Илиев, Силвана Пръвчева, Атанас Младенов, Пламен Папазиков, Даниел Острецов, Николай Петров

Диригент БОРИС СПАСОВ

За двете певици, които ще играят Турандот на 15 и 16 януари:

За Баясгалан Дашням:

15.01.2015

Коронната роля на Баясгалан Дашням е Турандот от едноименната опера. Тази роля отваря нови пространства за Баясгалан - тя записва в своята творческа биография над 70 спектакъла на операта "Турандот" у нас и в почти всички европейски страни.
Дашням е по произход монголка. Завършва Държавната музикална академия в София в класа на проф. Константин Карапетров.

Дебютира на професионална сцена в ролята на Тоска в Старозагорската държавна опера. В продължение на две години е солистка на Камерната опера - Благоевград. От огромно значение за нейното вокално развитие е участието и в Майсторския клас на Гена Димитрова.

От 2002 е солистка на Софийската опера и балет.
Репертоарът на певицата включва още ролите: Чо-Чо-Сан от "Мадам Бътерфлай", Дона Елвира от "Дон Жуан", Абигайл от "Набуко", Лейди Макбет от "Макбет", Брюнхилде от „Валкюра", от тетралогията „Пръстенът на нибелунга" от Вагнер др.
Лауреат е на Националния конкурс "Светослав Обретенов".

Йорданка Дерилова за ролята на Турандот:

16.01.2015

За мене Турандот е неземно красива, изтъква Дерилова, величествена и властна, високомерна и горда, саркастична, ледено студена и наслаждаваща се на цялото си надмощие над мъжете. Музиката също: мистична, нежна и драматична, завладяваща и държаща винаги в напрежение. Всичко това в цялата си хармония ми създава огромно удоволствие да пея и да се превъплъщавам в ролята на Турандот. Още, когато трябваше да направя своя дебют в постановката на Джанфранко де Босио в Австрия на реномираният фестивал в St.Margarethen и под палката на италианския диригент Марко Бохеми, бях уверена и убедена, че тази роля ще бъде моя любима партия, която пея с огромно удоволствие и наслаждение.

Интересно за ролята ми е, че съм я пяла във всичките й съществуващи редакции. В театъра, в който работя (Anhaltisches Theater Dessau) например я правихме почти в пълния вариант на Alfano final, но след това трябваше да пея премиерата на „Турандот" в театъра на Хаген. Там операта се пееше в пълния вариант Alfano Final и ми се наложи в рамките на половин, един час в същия ден да науча липсващата част. Успях да се справя бързо и премиерата мина триумфално.

Лично аз харесвам пълния вариант, музиката е прекрасна и е по-различна. Има много повече пеене, отколкото в традиционната версия, която сме свикнали да слушаме и гледаме.

Също така правих постановка в театър Osnabrück по редакцията на Лучано Берио - финал, цялата музика е коренно различна и завършена с тъжно звучащ в тиха динамика финал...Във всеки един театър, в който съм я пяла, се е поставяла различно. Играла съм в класически постановки, а също така и в много модерни. Това винаги ми е било много интересно, тъй като интерпретирам всеки път по коренно различни начини ролята си.

Винаги се радвам, когато получа покана за участие в тази опера и сега съм радостна, че ще мога да се превъплатя в ролята на Турандот на сцената на Софийската опера и балет.

Благодаря на Маестро Пламен Карталов за поканата да влеза в образа на Турандот в едноименната опера, в негова режисура.
С „Турандот" Софийската опера и балет е събрала овациите на милиони зрители в Япония и по света.
Българската публика е изключително емоционална и възнаграждава певеца богато със своята обич. Това го почувствах по време на гастролите си в първия ни оперен театър през 2014 година.

С операта „Турандот" композитор и либретист искат да кажат на публиката, че любовта може да победи всичко. При наличието на тази прекрасна музика на Пучини, още мои думи ще бъдат излишни.

Пожелавам на зрителите да се наслаждават и да изпитат удоволствие, да се потопят в атмосферата на операта „Турандот", която е велика!

На 17 и 18 януари, от 19 и 16 часа завесата ще се вдигне за знаменитата опера на Бородин „Княз Игор". Режисьор е Пламен Карталов. Съставите са следните:

17, събота „КНЯЗ ИГОР" 19 ч.

Участват: Бисер Георгиев, Радостина Николаева, Даниел Острецов, Петър Найденов, Петър Бучков, Цвета Сарамбелиева, Мирослав Андреев, Димитър Станчев, Пламен Папазиков, Ветка Петкова, Силвана Пръвчева

Диригент ГРИГОР ПАЛИКАРОВ

18, неделя „КНЯЗ ИГОР" 16 ч.
Участват: Веселин Михайлов, Габриела Георгиева, Хрисимир Дамянов, Александър Носиков, Ангел Христов, Петя Цонева, Мирослав Андреев, Димитър Станчев, Пламен Папазиков, Ветка Петкова, Силвана Пръвчева

Диригент ГРИГОР ПАЛИКАРОВ

За Бисер Георгиев, който ще изпълни ролята на Княз Игор на 17 януари в едноименната опера:

Роден е на 15 юни 1974 г. във Варна, България. През 1998 г. завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров", София в класа на проф. Ирена Бръмбарова. След дипломирането си продължава усъвършенстването си в майсторските класове на Гена Димитрова, Александрина Милчева, Калуди Калудов и Никола Гюзелев.
Бисер Георгиев участва в много международни конкурси, където печели призови места: Конкурс за млади оперни певци „Христо Бръмбаров", конкурс „Мaria Kraja", Тирана, Албания, Международен певчески конкурс - Ро, Италия.
Понастоящем певецът се изявява на всички български концертни и оперни сцени, както и осъществява множество гастроли в Швейцария, Австрия, Холандия, Испания, Германия, Португалия, САЩ, Япония.
Бисер Георгиев е солист в Софийска опера и балет, където дебютира в партиите на Санчо /„Дон Кихот" от Масне/, Йоан /„Саломе" от Р. Щраус/, Цар Калоян /„Цар Калоян" от П. Владигеров/, Нилаканта /„Лакме" от Делиб/, Фридрих фон Телрамунд /„Лоенгрин" от Вагнер/. Запомнящо е участието на Бисер Георгиев в „Пръстенът на нибелунга".
Той поддържа голям репертоар с основните баритонови роли: Валентин /„Фауст" от Гуно/, Макбет, Риголето, Ж. Жермон, Амонасро, Граф ди Луна, Симоне Боканегра, Набуко, Ескамилио и много още други.
Една от коронните му партии е тази на Скарпия /"Тоска" от Пучини/. С нея той дебютира през 2008 г. в Пражката национална опера, за което получава възторжени отзиви от критика и публика.

За Станислав Трифонов, който ще влезе в ролята на Княз Игор:

Беларуският баритон Станислав Трифонов гостува през ноември, 2014 г. на сцената на Софийската опера и балет в ролята на Великия жрец на Дагон в операта „Самсон и Далила" от Камий Сен-Санс. Роден е в Тоболск в семейството на музиканти. „Въпреки това в детските си години не се занимавах с музика, разказва изпълнителят. Дрънках на китара в двора ни, играех футбол, но не стъпвах в операта. От материални съображения пропях в църквата, но по слух - тогава не познавах нотите", разказва Трифонов.
Настъпва моментът, в който братът на Станислав му препоръчва да отиде при добър педагог в Минск. Младежът харесва хоровата музика и първоначално посещава само такива концерти. Интересът му към операта възниква постепенно, до голяма степен благодарение на педагога Адам Мурзич. През 1993 Трифонов завършва Музикалното училище „М. Глинка". След 3-годишното обучение, по време на което той получава добра вокална основа, промяната във вкусовете на младия изпълнител е налице. „По онова време Одеса бе музикална „Мека", в която започнах да се виждам като оперен певец. Радвам се за това, което се случи в моя живот и съм доволен от мястото, което заемам днес", споделя Станислав Трифонов.През 1998 той се дипломира в Одеската държавна консерватория. По време на обучението си Трифонов участва в няколко международни конкурса за вокалисти. Получава II награда на конкурса „Дворжак" и през 1997 е поканен да дебютира в постановката на „Евгений Онегин" от Чайковски в Пражката държавна опера. След завръщането си от чешката столица започва работа в Одеската опера и балет. Печели пет отличия до 2007, когато е поканен на работа в Болшой театър на Беларус.
Воден от разбирането, че публиката иска да види на сцената живи, себеподобни същества, Трифонов предпочита да интерпретира ролите си по-освободено, вън от наложените клишета на съответния персонаж. „Най-добрата възможност успешно да направиш една роля е примерно 25 пъти през ден да я изпееш на сцена с оркестър", смята той. Имал е успешни участия на сцени във Великобритания, Испания, Дания, Германия, Швейцария, Франция, САЩ, Колумбия, Украйна.
Изпълнява водещите партии от баритоновия репертоар. В оперите на Верди е играл: Набуко, Макбет, Ренато („Бал с маски"), Граф ди Луна („Трубадур"), Амонасро („Аида"), Жорж Жермон («Травиата»). Повече от 10 години коронна негова роля е Скарпия от „Тоска" на Пучини. „Такъв човек може понякога да бъде и усмихнат, и много добър, и да предразполага към себе си и веднага, като контраст на това, да бъде друг. Толкова харесвам тази партия, че сега не се готвя за всеки спектакъл специално за нея, достатъчно е да облека дрехите на Скарпия и всичко на сцената се получава по един добър начин."
В опери на Пучини той е пял и Шарплес („Мадам Бътерфлай"), Марсел („Бохеми"). Изпълнявал е и Фигаро („Севилският бръснар", Росини), Ескамилио („Кармен", Бизе), Алеко от едноименната опера на Рахманинов, Княз Игор от едноименната творба на Бородин, Шакловити („Хованщина", Мусоргски).
„Не ми харесва, когато персонажът ми изглежда еднопланов, черен или бял, както го представят в един лош театър: „Любов - и тъга". Трябва да се търсят някакви аспекти на образа, да се анализира. По правило винаги има възможност за творчество. Колкото е по-добър един режисьор, толкова е по-голяма е тя", убеден е Станислав Трифонов.
Той е сред участниците в 29-то и 30-то издание на Шаляпиновия фестивал. През сезоните 2010-2012 пее в постановки и на гастроли на Татарския академичен театър за опера и балет „Муса Джалил". Трифонов пее партията на Хенри Аштън в постановката на театъра на „Лучия ди Ламермур" от Доницети, представена в рамките на конкурса „Златна маска" на сцената на Болшой театър в Москва.
За високо професионално майсторство и за заслуги в развитието на националната култура и изкуство Станислав Трифонов е отличен с медал „Франциск Скорини".
Времетраенето на „Турандот" и „Княз Игор" е 3 часа.