ВиК реформата- недолюбвана от управлението, но с цена за милиарди, ако не я реализираме

/КРОСС/Манол Генов, народен представител от "БСП - лява България"

- Г-н Генов, Вие сте член на комисията по околна среда и води и сте запознат с хода на реформата във В и К сектора. Мислите ли, че България може да разчита на Европа, за да обнови ВиК мрежата си, за което според доклад на Световната банка са необходими около 12 млрд. лв. Брюксел обаче ни постави условието първо да реформираме водния сектор, за да получим финансиране за инфраструктура по оперативна програма „Околна среда". Докъде стигнахме с реформата според вас?

- Има различни прогнозни сметки за необходимите средства, за да се подобри състоянието на отрасъл „Водоснабдяване и канализация". Никой не може да каже каква точно е сумата, но със сигурност са необходими над 10 млрд. лв. Ясно е, че цифрата е внушителна, а в стратегията се казва, че на европейско финансиране може да се разчита за максимум 30 - 40% от нуждите.

И тук идва интересното, защото в стратегията е разписано останалите средства да се осигурят от ВиК операторите чрез цената на водата. Но не си мислете, че нещата са единствено проста математика. Тук идва съображението, че цената не може да бъде безкрайно висока. Правени са изчисления за социално поносимата цена и за да се направят необходимите инвестиции крайно необходими са средства от държавата.

Реформата върви в момента, за съжаление, само на книга и в медийните изяви на ангажираните с нея отговорни фактори. Полагат се усилия, подготвят се необходимите нормативни документи, но все още сме на първия ключов етап.

Ще припомня, че една от стъпките в реформата предвижда активите, с които оперират ВиК операторите, да станат публични. Голяма част от тях в момента са в баланса на ВиК операторите, но трябва да бъдат извадени оттам и да станат общинска или държавна собственост. В края на 2014 година това вече трябваше да е факт, защото, ако сме коректни, в противен случай забавянето значи фактическо неизпълнение на Закона за водите. Съжалявам, но не съм чул някой открито да се е притеснил от това закъснение. На опашката с висящи проблеми идва ред на казуса с приемането за експлоатация на построените вече съоръжения за пречистване и отвеждане на обратни води. Стойностите за тяхното строителство са такива, че разходите по експлоатацията и амортизационните отчисления не устройват финансово ВиК операторите и те съзнателно се дърпат да изпълнят задълженията си като асоциирани партньори.Тук натискът е в посока на оператора, защото преобладаващи като цяло са общините, участващи в асоциациите. ВиК операторът пък е заел удобната поза да се оправдава, че му липсва утвърден от КВЕР и МРРБ договор, регламентиращ отношенията между асоциациите и оператора. С други думи - ситуацията влиза в параграф 22 и никой не желае да нагази истински в решаването на проблема. И за да не бъде мистериозно, ще подчертая, че отговорността и вината за продължаващия хаос изцяло е на МРРБ. Известно е, че е много по-лесно и продаваемо е това министерство да се потопи изцяло в акцията по саниране на панелки из държавата за тази, че и идната, година. Но, питам аз, санирането- хубаво, половинчато или успешно, все ще се реализира един ден. И чак тогава ли държавата ще се сети, че има поети ангажименти за реформа във водния сектор, които имат срокове, процедури и ангажименти пред ЕК?

- Причината в дружествата ли е?

- Причините не са една и две. Но основната е тази- че трябва сериозно поемане на ангажимента да се стартира реално тази работа, вероятно ще има негативи, ще има недоволни, ще се наложи публичност при аргументите какво и защо правим. И хората трябва да разберат, че е неотложна мярка, която не пряко и не веднага ще се отрази на качеството на водното потребление. А това не е лесна задача, не е като да обикаляш градовете на всенародни срещи с обещания за безплатно саниране.

Иначе по същество, да, през миналата година в цялата страна активите на дружествата бяха отписани. Очаква се заповед на министъра на регионалното развитие, с която процесът да приключи окончателно, но кога това ще стане не е ясно. Бави се процедурата, защото настана едно чудене около това, как ще се възмездят ВиК операторите, за да не окажат в несъстоятелност след отписването на тези активи. Вероятно някой усеща недостатъчно експертен капацитет и нежелание да се поемат негативи, но това трябва да се наваксва решително изоставането.

Следващата стъпка е създаването на работещи водни асоциации, които да се разпореждат с активите и да възложат на ВиК операторите с договор експлоатацията и поддръжката на системите в дадената област, но този процес се бави от 2010 година. Пет години умозрителност и кой печели? Най-тревожното е, че състоянието на сектора години наред бе подценявано, недоверието и консерватизмът, проявявани от регулатора, доведоха до това, че има вероятност много скоро някои от дружествата да не могат да покриват най-елементарните си оперативни разходи и това ще доведе до разсъхване на системата. Тогава ще се окаже, че е невъзможно да се смъкнат загубите на вода по водопроводните системи от съществуващите нива в момента. Кога най-сетне управлението ще се обърне очи в очи с тези ангажименти, защото те са ангажименти на държавата и е безотговорно да се подценяват?

- А водните асоциации кога ще заработят и каква е причината да не го правят вече?

- Към момента не мога да твърдя, че са работещи. И не съм изключение в такава оценка. Миналата година имаше известен напредък, защото беше направен поне правилникът за тяхната работа. Има предпоставки да заработят, но засега на практика не функционират. Липсата на правилник за работата им беше една от причините, но, както вече казах, такъв вече има. Правилникът предвижда всяка асоциация да има бюджет и поне трима служители. До момента не са имали някакви особени ангажименти, защото основната им работа е подписването на договорите с ВиК операторите, а такива все още няма. От своя страна това не може да стане все още, защото активите не са извадени окончателно. Усещате ли, че напредваме, тъпчейки на едно място. Подозирате ли с това темпо кога оператори и потребители ще усетят някаква промяна? Вероятно, когато незапочналото все още саниране стигне до нуждата за ново саниране ли?

- След това каква ще бъде ролята на асоциациите?

- Когато се стигне на този следващ етап, отсега е ясно, че пак ще ни дебнат нечакани изненади, заради които някой ще се оправдава и ще търси решения с късна дата. Защото самите асоциации вече ще контролират със своите служители изпълнението на въпросните договори. А въпросителните вече авансово се трупат: Няма ли те да дублират работата на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). От една страна, имаме надзор от страна на държавата чрез Закона за регулиране на ВиК услугите, а след това - регулиране през тези асоциации. ВиК операторите ще трябва да се отчитат на две места и това ще създаде проблеми. Отделно се размиват отговорностите по отношение на контрола. За това в договорите, които все още ги няма, между асоциациите и операторите, трябва да бъдат ясно регламентирани и да не се дублира контролът и определени функции с тези на регулатора. Защото в противен случай тази двойствена зависимост ще затормози допълнително работата на операторите.

Според мен, трябва да се преосмисли работата на КЕВР и регулаторът да стане консултант на водните асоциации по отношение на признатите разходи при формиране на цените и те да вземат крайното решение за цените. Оттук нататък дали самите асоциации ще имат готовност и капацитет да изпълняват тези функции, това е друг въпрос.

- Според Вас асоциациите могат ли действително да се справят с въпроса за цената на водата?

- Не твърдя, че това е най-точното решение. Само настоявам да има разговори в тази посока, защото сега, след като се реши разделянето на КЕВР на два състава, членовете на комисията ще бъдат гласувани от парламента. Ние категорично подкрепяме това, даже смятаме, че трябва да има отделен регулатор, за да има фокус във водния сектор.

Пълното разделяне обикновено среща отпор и основният аргумент е, че се правят икономии от персонал. В същото време създаваме 28 асоциации, в които ще има поне по трима служители, или това са над 80 души. Ако тези хора работят фокусирано върху дейността на сектора в държава, ще са по-полезни.

Предстоят и други важни промени. Една от планираните реформи в сектора е ВиК операторите да управляват водните проекти по програма „Околна среда", а във всяка област да има само по един ВиК оператор.Това до голяма степен ще приоритезира и оптимизира инвестициите в сектора на регионално ниво. В противен случай сме обречени да стигнем до конфузни моменти- всяка община да инвестира за себе, без да си дава сметка, какви експлоатационни разходи ще се формират впоследствие и как те ще се отразят при формирането цената на услугата на единната територия.

- Г-н Генов, наскоро бе създаден Съвет за координация на ВиК реформата в сектора към МРРБ, как виждате неговата роля?

Категоричен съм, че такъв орган е нужен и аз приветствам тази идея, защото реформата във В и К сектора е обвързана пряко с усвояването на евро средстваа по ОПОС и кординацията между отделните институции трябва да е перфектна. Но още нищо не съм разбрал да е свършил този съвет, въпреки,че още на 5 януари трябваше да има план за действие, към 5 март трябваше да се приеме тримесечен отчет за свършеното досега, но за момента не съм чул ни за план, ни за отчет. А това е сериозно и опасно забавяне, защотото скатаването от реформата във ВиК сектора почти сигурно влече със себе си огромен риск да не усвоим голяма част от средствата, които получаваме. Затова искрено се надявам някой най-сетне да се стресне и да разбере, че отдавна е време управлението на държавата да нагази в решаване проблемите на водния сектор. Иначе ще се въртим в говорене, анализи, прогнози, стратегии и комисии. А водната реформа пак ще влиза в наказателни мерки от страна на Европа към нас и в предизборни управленски платформи вътре в страната ни. Мисля, че и двата сюжета вече сме ги играли, остана да се работи, но реално.