Учителка превърна плевня в музей

/КРОСС/ Родовата памет и остарелия обичай на сгушеното в полите на Троянския балкан село Орешак съхранява в дребен музей учителката Стела Маринова. Превърнала остарялата плевня в експозиция с фотографии от предишното, предмети, дрехи и други движимости от живота на генерации орешачани, тя припомня, че с цел да върви напред един народ, би трябвало да пази и знае своя жанр, обичай и просвета. Сбирката, събирана към 10 години, е нарекла: „ Имало едно време в Орешак “, описа в изявление за Българска телеграфна агенция Маринова.

Първоначално е почнала със събиране на остарели фотографии от Орешак - от сватби, погребения, събития, персони, военни, а след това и предмети, които се оказват непотребни в семействата на хората, а са старинни и любопитни. „ Започнах да класифицирам експозиция. Първо тя се обитаваше в читалището. После толкоз доста набъбна, мястото стана малко и трябваше да се изнесе. Така сбирката се озова в моята плевня. Открих я това лято за празника Голяма Богородица “, описа Стела Маринова и добави, че в бъдеще желае да провежда родови срещи и други събития в нейния дребен музей.

Всяка движимост в музея е история По думите й всяка движимост в сбирката е обвързвана с история, със семейство, с живота на дефинира хора. Ценното за орешачани е това, че някъде се събират неща от техния живот. Това буди с изключение на едно трогване у тях, само че и доста познавателна стойност за подрастващите, за младите. Оказа се, че има получател едно такова нещо и те на драго сърце го посещават, добави учителката. Изложбата съдържа движимости на някои забележителни персони от Орешак – цървулите на учителя на Иван Вазов Партений Белчев, предмети на фамозния занаятчия Петър Цанков Крекрешки, получил интернационалните самопризнания, награждаван неведнъж. „Той е бил канен като специалист по разкопки и е бил толкоз предизвикан от керамиката, че е изработил реплики от тракийски съдове, славянска керамика “, уточни Маринова.

По думите й доста забавно и значимо за нея е, когато успее да свърже разграничени по някакви аргументи от ориста хора. „Поне три случая до момента съм имала да се намерят хора, живеещи надалеч от рода си. С огромна признателност ми пишат и спомагам с каквото мога. Има хора, които живеят в чужбина, само че съхраняват ревниво родовите си корени “, добави учителката. В експозицията има още макети на къщи от шефа на учебното заведение Кино Копрински, имал кръжок за архитектурно макетиране, с който е спечелил 16 златни медала.

Подредени са ордени за смелост на участници във войните, родословни дървета, първата пишеща машина в Орешак, остаряла снимка на Троянския манастир, както и от визитата на цар Борис в светата обител, експонати, свързани с патриарх Максим, който е роден в Орешак. В изложбата е и плоча от срутена къща в Орешак, в която се е криел Левски „ В изложбата съм си разрешила да смъква плочата на падналата къща, която е посещавана от Апостола. Плочата стоеше на една страна, аз я прибрах тук, в музейната колекция. Ако се окаже допустимо да се реставрира тази къща в годините, ще си отиде на място, просто я запазвам “, уточни Стела Маринова.

Тя добави, че има извънредно скъпо табло, което съдържа фотоси на монасите от Троянския манастир. То е професионално, под фотографията на всеки духовник е написано: „ член на революционния комитет “, под името на един написа: „ прелюбодеец “. Има рисунка на метоха в село Черни Осъм от известния за своето време художник Петър Хаджиев, както и фотоси на монахини.

Игуменът на Троянската света обител Велички свещеник Сионий е подарил за музея остарели албуми, а фотосите от тях Маринова е подредила в азбучник. Фотографиите учителката разгласява и в интернет, като за задачата си е направила уебсайт. Така и хора, които са в чужбина, могат да откриват свои роднини по фотосите. Най-старата снимка в музейната колекция е от 1881 година Най-старата снимка в музейната колекция е 1881 година – погребението на даскал Илю – първият всемирски преподавател в Орешак. Най-архивният документ е писмо от 1880 година – пример на патриотична и синовна любов. Студент в Пловдив написа писмо до своите родители в Орешак във връзка Нова година.

На първата страница показва своята признателност към Отечеството, което всичко му е дало. Втората е благо послание към родителите му. „ За мен това е най-важното - да се посеят семената на това, тъй като в предишното се крие бъдещето. Когато светът се е обърквал, постоянно е правил по няколко крачки обратно и се е прибирал към корените, за да хване вярната посока. Това място за мен е такова - в случай че някой желае за малко да се върне, да огледа тези остарели фотографии, които крият доста истини за живота. Една от главните ми цели е това да стигне до съзнанието на децата - битът, методите, по които са се обличали, това че са изработвали всички тези облекла, както фотоси от старите традиции, обичаи. Имам напиване на вода на Петровден, коледуване, доста остарели сватби, изражението на лицата даже на погребалните фотографии “, добави Маринова. По думите й, когато локалните хора търсят остарели фотоси, се връщат към спомените си. Това им е доста прелестно.

„Възрастните хора получават малко внимание в днешно време, само че когато се поинтересуваш от живота им и ги върнеш към тяхното детство, това е доста благо и прелестно, съумявам да ги направя малко по-ведри и щастливи. Понякога носи и горест, само че тя е сладка по отминалото време “, сподели учителката. Хората подаряват за музея движимости с огромна стойност Ценното за локалните е, че се събират неща от техния живот. Затова те одобряват делото на Маринова на драго сърце и трогване. Помагат и подаряват, макар че осъзнават цената на доста от движимостите. „ Благодарение на тези хора съществува „ Имало една време в Орешак “. Аз съм просто един комисионер сред тях и това място. Това желая да дам от себе си за запазване на корените. Здрави ли са хората, филизи няма по какъв начин да не избуят, безапелационна е Стела Маринова.